В политиката има едно неписано правило – когато резултатите липсват, започва усилената рекламна кампания. А когато рекламата стане по-важна от самите факти, истината рано или късно си пробива път.
Именно това се случи с шумно рекламираното посещение на вътрешния министър Иван Демерджиев в Съединените щати. Дни наред обществото беше убеждавано, че България едва ли не изпраща свой специален пратеник, който ще разговаря с най-високите етажи на американската администрация по теми като санкциите по „Магнитски“, борбата с корупцията и българската политическа действителност. В публичното пространство се създаде впечатление за дипломатически пробив с исторически измерения.
Само че между внушенията и фактите постепенно започна да се отваря все по-голяма пропаст.
Срещите, които така и не се случиха
След приключването на визитата останаха въпроси, на които никой не даде убедителен отговор. Къде бяха двустранните срещи с американските институции, съответстващи на ранга на един вътрешен министър? Къде бяха разговорите с държавния секретар Марко Рубио, с министъра на правосъдието, с директора на ФБР или с ръководството на ЦРУ?
Вместо това публично бяха представени срещи с представители на значително по-ниски административни нива, които трудно могат да бъдат определени като сериозен дипломатически успех. Именно затова все по-често започна да се говори не за външнополитически пробив, а за внимателно режисирана пиар кампания.
Когато дори опоненти говорят в един глас
Любопитното е, че критиките не дойдоха само от политически опоненти.
Анализаторът Кристиян Шкварек категорично заяви, че твърденията, че Демерджиев е разговарял с Марко Рубио по темите „Магнитски“ и Делян Пеевски, са неверни. По думите му министърът е участвал в международен форум, посветен на противодействието на крайнолевия екстремизъм, а представянето на визитата като специална мисия по „Магнитски“ е пример за сериозно разминаване между реалността и публичния разказ. При това набъбвано изкуствено със специално създадени групи във Фейсбук.
Още по-категоричен беше бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев, който определи цялото посещение като „балон“. Според него нито една от реално проведените срещи не съответства на нивото, което би следвало да има официалната визита на български вътрешен министър във Вашингтон.
„Магнитски“ – удобната политическа дъвка
Особено показателно е и непрекъснатото позоваване на санкциите по закона „Магнитски“. Темата беше използвана като централен акцент в публичното представяне на визитата, въпреки че правната реалност е далеч по-различна.
Американските санкции не действат на територията на Европейския съюз. Това е позиция, която Европейската комисия неведнъж е заявявала публично. Българските институции могат да действат единствено в рамките на българското и европейското право, а не въз основа на чуждестранен санкционен режим.
Затова внушенията, че във Вашингтон могат да бъдат договаряни механизми за прилагането на „Магнитски“ в България, звучат като политически лозунг, отколкото като реалистична държавна политика. Още по- нелепи са твърденията, удобно преекспонирани от медиите около кръга „Капитал“ и приближените му журналисти от националните телевизии, че се очаквали „федерални разследвания“ в САЩ. Какви „разследвания“ след като в създадената от Демерджиев бутафория с „полетите на Пеевски“ няма нищо на американска територия, както и няма замесени американски граждани, американски банки или фирми. Няма нищо, което да засяга правовия ред на САЩ.
Когато пиарът започне да измества дипломацията
Допълнително съмнения пораждат твърденията, че пред американски институции са представяни данни, които у нас бяха публично оспорени и определени като неверни. Ако подобни информации действително са били използвани в официални разговори, въпросът вече не е само политически, а засяга доверието между партньорски институции.
Не остана незабелязано и шумното представяне на срещата с конгресмена Джо Уилсън, чието име вече е присъствало в публикации, свързани с предполагаеми лобистки кампании около скандалните русенски бизнесмени братята Пламен и Атанас Бобокови. Това обяснява единствената среща на по-високо ниво на Демерджиев и прави още по-неубедителни опитите подобни разговори автоматично да бъдат представяни като дипломатически триумф.
Доста интересен е и факта, че още през м.февруари тази година Демерджиев официално е регистриран като възложител на лобистка фирма в САЩ - „Вашингтон Стратеджи Груп“, на която е възможно да е възложил провеждане на кампания срещу Делян Пеевски пред американските институции. Тогава още не е бил министър, но как ще обясни сега, че използва служебното си положение за неправомерно събиране и разпространение на информация във вреда на политически опонент.
Когато балонът се спука
Най-големият проблем е, когато политическият маркетинг започне да измества реалната дипломация, а медийната реклама се превърне в заместител на реалните резултати.
В крайна сметка шумът около визитата произведе повече въпроси, отколкото отговори. А когато зад гръмките анонси не стоят конкретни резултати, дори най-добре организираната комуникационна кампания не може да прикрие очевидното.
Политическият пиар има едно неудобно свойство – може да надуе всеки балон, но никога не може да попречи той да се спука. И колкото по-силно е бил надуван, толкова по-шумно се чува пукотът.
