След промените в края на миналия век започнаха да излизат наяве малко известни факти от прашясалите архиви на историците. Наред с топовните „поздрави“ от руски кораби към Варна и Балчик през 1915 и 1916 година, през 1941-ва и 1942-ра „братските си чувства“ проявяват и съветски бомбардировачи.
На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а между Сталиновия СССР и Хитлерова Германия все още е в сила т.нар. мирен договор „Молотов-Рибентроп“.
Заграбената от Румъния Южна Добруджа вече е върната, царят договаря с Хитлер България да не влиза в предстоящи военни действия, а само да помагаме с храни в издръжката на Вермахта.
Българското военно командване запазва самостоятелност, страната получава и правото да администрира отнетите след Ньойския договор български землища в Беломорието и Вардарска Македония.
На 22 юни 1941 г. около 22 часа град Добрич внезапно е бомбардиран от самолет ДБ-3 (от 1942 г. по-известен като Ил-4). Той е без обозначителни знаци, но по-късно по осколките са открити букви на кирилица, което доказва, че самолетът е съветски. Върху Добрич са изсипани общо 6 бомби, които разрушават четири сгради, а двама души са ранени.
Внезапното нападение става факт броени часове след като призори на 22 юни 1941 г. Германия обявява война на СССР и операция „Барбароса” за настъпление на съветска територия е задействана. Бомбардировката на Добрич е извършена, без СССР да е обявил война на Царство България (това става чак на 5 септември 1944 г., когато армиите на Трети украински фронт навлизат в България).
Нещо повече, през цялата Втора световна война България запазва дипломатическите си отношения със СССР. През пролетта на 1944 г. Добрич е бомбардиран повторно от съветски самолет - двама загиват и няколко са ранени.
Въздушното нападение над Добрич не е единственото, с което „братушките“ руснаци ни „поздравяват“.
През нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. съветски бомбардировачи ДБ-3, вече прекръстени на Ил-4, изсипват бомби върху Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Над близкото до Добрич село Червена вода са хвърлени 9 бомби. Друг Ил-4 хвърля 3 бомби над Стара Загора. Убита е една жена, 17 души са ранени. Бомба е пусната и над Горна Оряховица - ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби.
В началото на декември 1942 руснаците обстрелват от кораби селища в Северното Черноморие. Бомбардировките са ненужна и необоснована агресия срещу мирно и добронамерено настроеното към Съветския съюз Царство България. Нападенията принуждават правителството да въведе режим на затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 г., което е прекратено на 16 май 1943 г.
„Добросъседски“ чувства проявяват нашите западни съседи, които предшестват съветските. На 6 април 1941 г. самолети Dornie Do 17К бомбардират индустриалния квартал и гарата в София, Кюстендил и околните села.
В столицата са разрушени няколко къщи - загиват 8 граждани, вкл. 4 жени и 2 деца. Бомбардировачите са на 64-та въздушна група от Трети югославски бомбардировъчен полк. Излитат от летище Стубол до Прищина. Командир на групата е майор Бранко Фанедл.
Най-тежка е бомбардировката на Кюстендил същия ден в 08,35 ч. сутринта. Загиват 76 души - 58 граждани, 2-ма български и 16 германски войници. Ранените са 95-има - 59 граждани, 5-има български и 31 войници на Вермахта. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба.
На 7 април югославски самолети бомбардират гара Ихтиман и село Златарица. В 01,15 ч. на 14 април след пускане на осветителни авиобомби София отново е бомбардирана. Хвърлени са 141 бомби. Убитите са 14, ранените са 25. На жп гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.
Причина за сръбското нахлуване на българска територия е балканският поход на Вермахта срещу Югославия и Гърция. Той започва в нощта на 5 срещу 6 април 1941 г., като няколко германски дивизии навлизат на гръцка и сръбска територия от България. Именно заради това страната ни е нападната от Сърбия, твърдят белградските историци.
От Белград официално отговарят, че мишена на бомбардировките е агитационно-пропагандният център на Вермахта, разположен на българска територия.
Няколко дни по-късно части на 1 немска танкова група и 14-и механизиран корпус (прехвърлени за войната срещу Гърция) започват настъпление към Пирот и Ниш.
Най-кървавото нападение на Съветския съюз обаче е извършено на 24 февруари 1942 година, когато съветската подводница „Щука-213“ потапя българския кораб „Струма“ край Истанбул. На борда има стотици евреи бежанци, които се опитват да достигнат до Палестина. Загиват 406 мъже, 269 жени и 103 деца. Екипажът е от българи, а капитан е Григорий Горбатенко, който по ирония на съдбата е с руски произход.
След потапянето на 24 февруари 1942 г. оцеляват само четирима души на борда - един пасажер и трима членове на екипажа. Оцелелият 19-годишен Давид Столияр от Букурещ успява да се хване за отломка от потъващия кораб и престоява в леденостудените води чак до другия ден, когато е спасен от лодка на бреговата охрана. Вкаран е в истанбулски затвор, но след два месеца е освободен и с позволение на британските власти успява да стигне до Палестина.
Той разказва от първо лице подробности за трагедията на американски журналисти. Късмет изваждат и трима от екипажа.
Едва през 1960-те години немският журналист Юрген Ровер в свое разследване доказва, че съветската подводница Щ-213 е изпълнявала заповедта на Сталин да се потапят всички транспортни водни съдове, за да се отреже пътят на всякакви доставки за германските войски на Източния фронт.
Това потвърждават и официални руски документи, които са разсекретени едва след разпада на Съветския съюз. В документите се твърди, че една от най-големите катастрофи с пътнически кораби в човешката история всъщност е резултат от трагична грешка. Т.е. не се е знаело, че корабът „Струма“ е бил претоварен с хора?!
