С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в сравнение с предходната. Това бе гласувано на първо четене в пленарна зала, като се очаква в скоро време бюджетът да бъде и окончателно приет. Общото увеличение на бюджета е с 11% спрямо предишната година. То обаче е доста непропорционално по различните пера.
 
Най-голямо е увеличението за извънболнична медицинска помощ. Близо 364 млн. са за ПИМП, което е ръст с около 35%. При СИМП ръстът е приблизително 33% до 380 млн. лв. Миналата година тези пера бяха съответно 269 и 285 милиона лева. За медико-диагностични дейности през 2021 г. бяха заделени 117,286 млн. лв., докато за тази година са предвидени 207,286 млн. лв., което прави ръст от почти 77%.
 
1 510 452 800 лв. пък ще бъдат парите за лекарства в новия бюджет на НЗОК. Това е със 153 452 800 лв. повече от миналогодишния, който беше 1 357 000 000 лв. Процентното увеличение там е точно каквото е и за целия бюджет на НЗОК, а именно – 11%.
 
На обратния полюс са парите за болниците, където ръстът е най-малък. През 2021 г. лечебните заведения получиха 2 659 465 500 лв., докато за настоящата предвидената сума е 2 750 899 600. Разликата е едва 91 434 100 лв., което прави около 3,4% ръст.
 
През цялата изминала година обаче и съсловната организация на лекарите, както и редица болнични мениджъри заявяваха, че клиничните пътеки в голямата си част са недофинансирани и тяхното увеличение е абсолютно необходимо. Очаквано във фокуса на вниманието беше и пътеката за лечение на COVID-19, за която, въпреки че бе увеличена веднъж, масово се коментира, че е крайно недостатъчна. Директори на болници неколкократно заявяваха, че реалната цена трябва да е поне двойно по-висока от сегашната (1400 лв.).

ака, във време на пандемия, болниците реално вадят от джоба си допълнителните пари, необходими за лечението на пациентите, което пък ще доведе до увеличение на дълговете им. Допълнително утежнение в момента се явява и растящата инфлация, както и цените на електроенергията.

На фона на всички тези проблеми ръстът с 3,4% на парите за болниците изглежда абсолютно недостатъчен за увеличението на цените на клиничните пътеки, още повече и при запазен обем на хоспитализациите от миналата година – 2,2 млн. Именно обемът обаче е прекалено раздут според Лекарския съюз и председателят му д-р Иван Маджаров няколко пъти отбеляза, че е нужно през 2022 г. той да бъде намален най-малко с 300 000.
 
От лекарския съюз категорично заявиха още, че увеличението на пътеките трябва да е минимум с 25%. Около това число се обединиха и болничните организации, както на държавни и общински, така и на частните лечебни заведения.
 
„Цените на клиничните пътеки не са съществено ревизирани от 10 г., за което време инфлацията и ефектът от увеличените трудови възнаграждения е огромен, което в допълнение на факта, че истинските разходи за изпълнението им никога не са били остойностявани, поставя болниците и пациентите, които ползват техните услуги, в крайно неблагоприятно положение“, се казва в тяхно становище, изпратено до институциите. Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров отбеляза също, че минималното увеличение трябва да е 25%, но обвърза с него и задължително намаляване на хоспитализациите.
 
Това увеличение обаче няма как да бъде постигнато при цялостен ръст на бюджета за болници от едва 3,4%. От друга страна са увеличените разходи за режийни и консумативи, породени от инфлацията и цените за електричество.

Редица болници вече алармираха, че сметките им за ток са 3 пъти по-високи в сравнение с предишни периоди. Без увеличение на пътеките голяма част от тях, основно общинските, се изправят пред опасността от фалити. Затова и болничните сдружения поискаха сумите над 150 лв. от цената за мегаватчас да се поемат от държавата. Според председателя на общинските болници д-р Неделчо Тотев някои от лечебните заведения просто няма да могат да работят в тези условия.
 
„Ако общините могат да си позволят да изключват улични лампи, болниците не могат да спрат тока на операционните или да ограничат използването на апаратура с цел икономии”, заявиха в своя позиция от Българската болнична асоциация, Националното сдружение на частните болници, Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Асоциацията на университетските болници в България и Сдружението на общинските болници в България.
 
След преглеждане на всичките числа в проектобюджета изскача резонният въпрос – дали болниците ще успеят да се справят с все по-големите предизвикателства през настоящата година с това увеличение? Вероятният отговор е: по-скоро не. Не и при всички налични фактори в момента – непредсказуема пандемия от коронавирус, растяща инфлация и високи цени на тока и газта.

Управляващите вече заявиха, че още през лятото предстои актуализация, но дали всички лечебни заведение ще издържат дотогава? Спешни решения на проблема са наложителни в момента, а дотогава икономиите, които ще се наложи да правят болниците, ще са най-вероятно за сметка на заплатите на работещите в тях медици.