Официално и изключително точно копие на Санстефанския мирен договор е дарен на Военно-историческия музей в Плевен и е негово притежание от 2019 г. Дарител е княз Никита Лобанов Ростовски, наследник на най-старата княжеска руска фамилия, предава bTV.
Копието се съхранява в подземията на Панорама "Плевенска епопея", която е част от Военно-историческия музей.
"Този безценен документ ни е подарен за 3 март от княз Никита Ростовски. Той е наследник на княжеската фамилия, чието начало идва от княз Рюрик.
Неговият роднина Алексей Ростовски е участвал в подписването на Константинополския договор през 1879 година, който урежда мирните отношения между Руската и Турската империя окончателно.
Копието е направено по негово искане специално за Регионален военно-исторически музей. Поиска само да го пазим", разказва Даниела Дерешка, ръководител на отдел "Научноекспозиционни фондове и научен архив" към Военно-историческия музей в Плевен.
Какво съдържа договорът?
Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март 1878 г. след Руско-турската война.
Документът съдържа 27 страници и е написан на френски език – официалния дипломатически език на епохата. Подписан е от руски и османски представители, сред които Николай Игнатиев.
Договорът предвижда създаването на автономно българско княжество с територия около 170 000 кв. км – значително по-голяма от днешната България и излизаща на две морета.
"Имаме 27 страници от този договор. На последната страница се виждат подписите на граф Игнатиев, Нелидов, Сафет Паша, който е бил външен министър на Турция, и Садулах бей, посланик в Германия. Чрез този договор се обособява българската държава, 170 хиляди квадратни километра, също се дава независимост на Сърбия, Черна гора и Румъния", обяснява още Дерешка.
Защо не влиза в сила в този вид?
Санстефанският договор е "прелиминарен" – тоест предварителен. И не гарантира пълна независимост – България е предвидена като трибутарно (васално) княжество, което плаща ежегоден данък на Османската империя. Руски войски остават временно на българска територия до изграждане на собствена армия.
Само година по-късно клаузите му са ревизирани от Берлински договор, който значително намалява българската територия.„
"По името на договора си личи, че той не е окончателен, тъй като това е прелиминарен договор, което означава предварителен. Също така България има право да избира свой княз, като трябва да бъде одобрен от Високата порта.
Според този договор България трябва да плаща ежегоден данък на Турция, а руската войска остава в страната ни, докато тя изгради собствена милиция", допълва представителят на Военно-историческия музей в Плевен.
Символ на една мечта
Макар и непълен в политически смисъл, Санстефанският договор остава символ на националния идеал – обединението на българските земи.
Днес копието в Плевен не е просто архивен документ, а е преди всичко материално доказателство за един исторически момент, в който България отново се появява на картата на Европа.
И напомня, че историята се пази – не само в паметта, но и под земята, зад архивни врати.
