Освобождението на България от турско робство – Това е може би най-значимия празник в съвременната българска история. На тази дата е подписан Санстефанския мирен договор, с който се слага край на продължилото пет века османско иго и се поставя началото на утвърждаването на България като суверенна държава.
Основно значение за Освобождението има Априлското въстание през 1876 г., което е удавено в кръв. Загиват над 30 хил. души, но животът им не е погубен напразно - саможертвата им привлича погледа на света. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската независимост.
Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос и на 12 април 1877 г. руската държава обявява война на турската империя.
За осем месеца руските войски превземат цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. Според документа, България става трибутарно княжество (което плаща данък на султана).
Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на Българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост.
За първи път Освобождението на България е чествано във Велико Търново на 19 февруари (3 март по нов стил) 1879 г.
Тогава Антим I, първият български екзарх и председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“, в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., две години след Освобождението, 3 март се отбелязва в София като Ден на възкачването на руския император Александър II на престола. От 1888 г. датата официално се чества като Ден на Освобождението на България от османско владичество.
След 1946 г., с установяването на Народна република България, комунистическата власт започва преговори за създаване на Балканска федерация. В този контекст 3 март е определен като израз на „великобългарски шовинизъм“ и престава да се отбелязва.
През 1978 г., във връзка със 100-годишнината от Освобождението, Тодор Живков постепенно реабилитира националните чествания и 3 март отново започва да се отбелязва, макар и не като официален празник. След политическите промени през 1989 г. Великото народно събрание през 1991 г. официално обявява 3 март за национален празник на България.
На този ден тържествено се издига националното знаме и се полагат венци пред паметника на Незнайния воин в София в памет на загиналите в борбата за освобождение. Вечерта пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Граждани поднасят венци и цветя на паметника на войниците от Руската империя и Княжество Румъния, загинали за освобождението на България.
Чествания има и на връх Свети Никола, където днес се издига Паметника на свободата, известен още като Шипка.
Въпреки че Сръбските въоръжени сили също са участвали във войната, тяхната роля рядко се споменава, тъй като впоследствие Сърбия предявява териториални претенции към България, което води до Сръбско-българската война.
Църковен празник
Православната църква почита днес трима мъченици, които били сподвижници на св. Теодор Тирон в град Амасия - Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск. (Зл. лит.).
Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град АмасияРечник (в малоазийската област Понт) умрял управителят, който го осъдил, а на негово място бил назначен друг управител, който със същата строгост започнал да преследва християните.
След като приел длъжността, той веднъж заповядал да му прочетат отчета със съдебните дела в управлението на неговия предшественик. Между другото му прочели делото на св. Теодор Тирон.
Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и след това запитал къде са другите християни, които били заловени заедно с Теодора. Казали му, че всички са в затвора.
Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били особено близки с Теодор Тирон, и Василиск, племенника на светия мъченик.
