Месец ноември т.г. се превърна в „безкрайна фиеста” за многобройните любители на „седмото изкуство”. Едва изгаснали големите бели екрани за прожекциите от кино- литературния фестивал „Синелибри” и с пълна сила от 13 ноември т.г. се завъртяха лентите на вече 39-ото издание на „Киномания 2025”.
И сега, когато от старта на този най-стар в България международен филмов фестивал изтече една седмица, смело можем да кажем, че неговите организатори от НДК фи(също и гостоприемен основен домакин, който ще отбележи догодина своята 45-а годишнина) и фондацията „Имам идея”, създадена по идея на незабравимия Владимир Трифонов, дългогодишен програматор на „Киномания”, подкрепени финансово от Министерството на културата, Националния филмов център и Столична община, са останали верни на своята традиция.
Богатата програма от около 60 филми е повече от разнообразна, предлага за „всекиго по нещо”, т.е. за хора от различни възрасти и с различни вкусове, но има един задължителен „общ знаменател” - стойностно кино, без компромиси към художествените качества на творбите. Напълно в духа и стила на „Мистър кино”, както наричаха преждевременно напусналия ни Владимир Трифонов.
В богатата програма на „Киномания 2025” все пак се откроява
основната й тема, лайтмотивът. И това е нежността,
споделиха нейните програматори Христо Христозов и Хермина Азарян, обяснявайки тазгодишния слоган „Нежността е новият пънк” и нежно докосващите се пръсти на две протегнати ръце от официалния плакат на фестивала – дело на художника Борис Десподов.
„От нежност се нуждаем много силно днес –изтъкна Хермина Азарян. -Нежността е новият бунт срещу света на агресията, на суетата, на фалшивите идоли. Изкуството е това място, което може да ни очовечи…..”
С подобен филм за нежния бунт и по хубава традиция с българска лента бе даден и стартът на „Киномания 2025”. Неин автор отново, както и през 2023 г. с „Уроците на Блага”, е известният наш кинорежисьор, сценарист и продуцент Стефан Командарев.
Новата му творба Made in EU отново дойде на огромния екран в зала 1 на НДК вече премиран с три награди от нашия фестивал „Златната роза” във Варна, вкл. за най-добър филм и със сериозно международно признание.
Режисьорът Стефан Командарев и единият от програматорите на "Киномания 2025" Христо Христозов при откриването на фестивала
При това не къде да е, а на най-стария кинофестивал в света – този във Венеция. Там в секцията Spotlight при подбрани 8 филми от различни жанрове с акцент върху новаторството на киноезика, прожекцията на Made in EU е предизвикала, по думите на самия Стефан Командарев, 8 минути ръкопляскания – критерий, по който се измерва одобрение към една творба.
Новият филм на утвърдения ни режисьор е суров, строг, дори по мое мнение и жесток, но правдиво, до мозъка на костите, отразяващ нашата действителност.
„Повод за Made in EU - сподели той - ми даде проучване на международната кампания Clean Clothes (б.а. -„Чисти дрехи” ) в българската текстилна и шивашка индустрия, което доказа страхотната експлоатация в нея. Съпоставима с тази в Бангладеш, Индия и други. Оттам започна всичко. Разбира се, драматургията на филма разработих аз.
По принцип вярвам в малките революции. Важното е всеки ден да правиш нещо за промяната. До този извод стигат и моите герои шивачката Ива (в ролята Гергана Плетньова) към края и нейният бунтуващ се син (Тодор Коцев)…”
Стефан Командарев определено има афинитет към социалните травми в постсоциалистическа България. Не един и два са тези примери от неговото творчество – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, „Съдилище”, „Уроците на Блага”.
Самият лекар по образование, дори психиатър, режисьорът дълбае надълбоко в психиката и промените в характера на своите герои. И в новия си филм той умело преплита семейна драма с дълбоки социални и общочовешки послания.
В Made in EU шивачката Ива (невероятно органично актьорско превъплъщение на Гергана Плетньова, която играе едва ли не само с очи и мимики), работеща от сутрин до вечер във фабрика на ишлеме, е обвинена несправедливо, че е причината за избухване на епидемия от „Ковид-19”. Така тя е низвергната в малкия град, уволнена от работа, недопускана в магазини, аптеки, изолирана в градския автобус и др.
Главната героиня Ива (Гергана Плетньова) в шивашкия цех на филма Made in EU
Зад нея застават само възрастният лекар –пенсионер д-р Русев, който самоотвержено се включва в борбата срещу епидемията и губи своя живот (ярък, запомнящ се образ изгражда Ивайло Христов) и нейният буйничък, но борбен син. Именно той успява да разобличи истинския виновник за епидемията – италианския собственик на шивашката фабрика.
Гергана Плетньова и Ивайло Христов (д-р Русев) в кадър от Made in EU
Много добра роля прави младият Тодор Коцев, който е студент от класа на проф. Ивайло Христов в НАТФИЗ. Нима ще забравим и силно отрицателния образ на приспособенеца и егоистично мислещия началник на шивашкия цех, който пресъздава на белия екран Герасим Георгиев- Геро.
Made in EU бе изпратен с продължителни аплодисменти в зала 1 на НДК, а Стефан Командарев отново представи на сцената целия негов екип – от продуцента до осветителите и административния персонал, защото създаването на един филм е винаги колективно дело.
Сега тази българо- германско- чешко- турска продукция продължава своето шествие по фестивали в Европа : Арас (Франция), Хихон (Испания). В Арас лентата спечели Наградата на критиката след единодушно решение на журито, съставено от кинокритици и журналисти. От петък, 21 т.м. филмът тръгва по екраните и в цяла България.
Също по традиция, както с откриването на „Киномания” с нов български филм, така и
Фестивалът на френския филм е неотменим неин раздел.
При това вече за 15-и път и отново със съдействието на Френския институт в София гледаме 11 творби от страната на братята Огюст и Луи Люмиер.
Дори само някои от техните заглавия вече говорят, че основната тема на тазгодишния ни фестивал – нежността е и тяхна тема: „Когато те обичах” – биографична драма за бурната връзка между две икони на френското кино Симона Синьоре и Ив Монтан и носталгичният и чувствителен дебютен филм на режисьорката Амели Бонен „Да си тръгнеш някой ден” или „Едит Пиаф: Животът в розово” за легендарната певица с Марион Котияр, спечелила „Оскар” през 2008 г. и наградата на БАФТА за най-добра актриса в главна роля и „Ледената кула”.
Тази психологическа драма (в нея също ще гледаме Марион Котияр) донесе на Берлинале- 2025 „Сребърна мечка” на режисьорката Люсил Хаджихалилович за изключителен художествен принос.
Киноманите няма и не бива да пропуснат френско-американската продукция „Новата вълна” за корифеи на това течение в изкуството, като неговия основател Франсоа Трюфо, режисьора Жан- Люк Годар, актьора Жан-Пол Белмондо и др.
Режисьор на „Новата вълна” (2025 г.) е американцът Ричард Линклейтър. Силен артистизъм лъха и от „Цветовете на времето” и как не, когато лентата ни връща към края на XIX век, Париж, импресионизма, а „оживява” и Клод Моне.
Щом става дума за страната, дала неореализма в киното, то тя много трудно би дала некачествени филми. Така е и на „Киномания 2025”, на която в рамките на също традиционния Фестивал на италианското кино, „Ботуша” показва пет филма. За да представи новата си творба „Дузе” (режисьор Пиетро Марчело) за великата италианска актриса Елеонора Дузе, в София като наш скъп гост пристигна изпълнителката на главната роля Валерия Бруни Тедески.
Голямата киноактриса Валерия Бруни Тедески изпълни главната роля в "Дузе"
Чаровната звезда на италианското и френското кино се срещна и с публиката по време на две прожекции на „Дузе” в препълнените салони на „Одеон” и „Люмиер”. Ще припомним, че по-малката сестра на Валерия - Карла, бивш топмодел, композиторка и поп певица, е третата съпруга на бившия френски президент Никола Саркози. „Дузе” любителите на „седмото изкуство” може да гледат все още та 25 ноември от 19.30 ч. в кино „Влайкова”.
В същото, за радост останало уютно квартално (на ул. „Цар Иван Асен втори” № 11) кино, на 23 т.м. от 17.30 ч. зрителите ще се насладят на режисьорския поглед на Микеле Плачидо (отлично известен и у нас още от ТВ-поредицата „Октопод”) към интересната съдба на Нобеловия лауреат за литература`(1934 г.) световноизвестния драматург и писател Луиджи Пирандело във филма „Вечният визионер”.
Докато прожекциите на френски и италиански филми в рамките на „Киномания” е утвърдена отлична традиция, то селекцията на програматорите Христо Христозов и Хермина Азарян
„Скандинавско кино” е само за втора поредна година
и сега ни предлага 8 филми. Сред тях особено изпъква многонационалната копродукция „Сантиментална стойност” с водещо участие на Норвегия, Дания и Швеция.
Кадър от филма "Сантиментална стойност"
Eмоционалната драма на норвежкия режисьор Йоаким Триер грабна през май т.г. Голямата награда (Grand Prix) на фестивала в Кан и логично е норвежката кандидатура за „Оскар” в категорията „най-добър чуждоезичен пълнометражен филм”. Мотото на Киномания 2025 : „Нежността е новият пънк” е израз именно на Йоаким Триер от пресконференцията му в Кан по повод на „Сантиментална стойност”.
Главните героини Ренате Рейнсве (Нора) и Инга Лилеас (Агнес) в "Сантиментална стойност"
Радостен факт е, че българските зрители гледаха в зала 1 на НДК този филм три дни преди той да получи вчера най-много номинации за Европейските филмови награди. В Берлин на 17 януари догодина той ще се състезава в категориите: най-добър европейски филм, за режисьор, сценарий (Й. Триер и Ескил Фогт), най-добра актриса (Ренате Рейнсве) и най-добър актьор (Стелан Скарсгард).
Норвежкият режисьор Йоаким Триер и неговият екип са горди от високото отличие в Кан
По повод на Европейските филмови награди още една лента, която можем да гледаме в поредица прожекции чак до последния ден на „Киномания 2025” –30 ноември, получи 4 номинации за Берлин. Това е френско- испанския „Сират” на режисьора Оливер Лаше, който има две награди от „Кан 2025” и е също номиниран за чуждоезичния „Оскар”.
На мен лично разтърсващо впечатление ми направи полско-британско –люксембургската копродукция „Зима под знака на враната”.
Заснет (реж. Кашя Адамик, също и съсценаристка) в мрачни краски, на фона на неугледни панелни блокове и тъмни улици във Варшава ) този политически филм ни разкрива суровата и жестока действителност в Полша след обявяването на военно положение на 13 декември 1981 г. от правителството на генерал Войчех Ярузелски.
Репресивният режим продължава да хапе яростно дори в предсмъртните си гърчове, а Лесли Манвил е блестяща в ролята на английската проф. Джоан Андрюс.
Тя се озовава във Варшава за лекции, но става неволно свидетелка и дори участничка в драматичните събития. Филм, който заслужава да бъде видян особено от младите хора, за да не се повтори социализмът.
Началото на този анализ на 39-ото издание на „Киномания” посветихме на премиерата на новата творба на Стеафан Командарев. Радва ни фактът обаче, че
Освен от Made in EU, родното ни кинопроизводство е представено
още от пет други премиерни заглавия. Документалният филм „Душата на актьора” разкрива сложната и богата душевно личност на изключителния наш театрален и киноактьор Руси Чанев и представя някои акценти от тъй успешната му творческа кариера. Режисьор на 55-минутната лента е Ема Константинова, а сценарият е дело на журналиста Георги Тошев и по този достоен начин се отбелязва 80-ата годишнина на Руси Чанев.
Достатъчно сме говорили за социално слабите в България, нека обърнем малко повече внимание и на социално силните, казва в едноименния си пълнометражен документален филм режисьорът Николай Василев.
Той дава примери с хора, преуспели не с изпиране на пари или съмнителни сделки и бизнес, а утвърдили се в живота с много труд и високо образование, вдъхновени от прекрасния учител по физика Теодосий Теодосиев.
Оригинална е идеята на режисьорката Лили Кос да преплете своя късометражен (19 минути) „Eraserhead в плетена торба за пазар“ с психологическия и сюрреалистичен филм „Гумена глава” (Eraserhead) на Дейвид Линч, когото загубихме в началото на тази година.
Надали някой, особено от по-старото поколение, ще пропусне да се наслади (сигурно ще го дават и след „Киномания”) на дигиталната реставрация на наистина култовия наш филм „Крадецът на праскови”.
Творбата на режисьора Въло Радев по едноименната повест на Емилиян Станев, с превъзходната игра на Невена Коканова, Раде Маркович и на позабравения за съжаление Михаил Михайлов остана в сърцата на няколко поколения българи.
Официалният плакат на "Киномания 2025" - художник Борис Десподов
За да бъде още по-лесен достъпът до филмите от „Киномания 2025”, изтъкна Хермина Азарян, цените на билетите за тях остават и тази година непроменени. Киномаратонът в София има по традиция свои „лъчове” и към Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Още информация за програмата на фестивала – на www.kinomania.bg и/или www.ndk.bg
Борислав КОСТУРКОВ
Снимки – Фотоархив на „Киномания 2025”
