Много е писано за полицай №1 Никола Гешев, но малка част от написаното отговаря на историческата истина. На книжния пазар се появиха романи, посветени на суперполицая, в които се споменават смехотворни измислици. Тиражират се различни версии и за неговата смърт. Според едни Гешев не успял да избяга в Турция в късния следобед на 9 септември 1944 г. и паднал пронизан с 4 куршума в гърдите при завързалата се престрелка с български граничен наряд.
Според други полицаят, когото наричали “страшилището за комунистите”, бил разстрелян на същата дата - 9 септември 1944 г., около 15 ч. в местността Бялата вода, в тогавашната Малкотърновска околия, от съветска разузнавателна група с командир капитан Орлов, пише "Труд". Според трети Гешев избягал в съседна Турция, откъдето КГБ го прехвърлил в Москва и той станал преподавател в школата на тази секретна служба. Там бил видян при посещението на генерал Делчо Чолаков, заместник-министър на вътрешните работи на НРБ. А според други “достоверни източници” Никола Гешев се намирал в бившата ФРГ, живеел в охранявана и от ЦРУ, и от КГБ вила и умрял от естествена смърт в края на 1984 г. в Мюнхен. През 1964 г. от САЩ изпратил на съпругата си Веселина Добрева Стоянова за 60-ия й рожден ден изрязано от “Страж на родното небе” кратко лирическо стихотворение. Друг известен автор пък твърди, че суперполицаят живял в пазарджишко село, необезпокояван от никого, и там бил починал. Тиражират се и други различни слухове, че Никола Гешев имал кафене в Бейрут, след като взел за съпруга ливанка, от която имал две дъщери, а бивши разузнавачи го срещали в далечна Аржентина (мечтания рай на всеки военнопрестъпник), докато други го засекли в Кайро, Египет и т.н. Да се чуди и мае човек на коя от всичките,
 
съшити с бели конци версии да повярва
 
За съжаление съдбата на началника на отделение “А” на Обществена безопасност (политическата полиция) Никола Гешев след деветосептемврийския преврат остава неясна. Личният му преводач от турски език и шофьор за специални поръчки Благой Недялков е бил разпитван в присъствието на маршал Бирюзов и генерал Петър Вранчев за агентурата на Гешев в ЦК и Политбюро на БКП. Много по- късно, през 1998 г., Благой Недялков споменава: “Гешев по природа беше вълк единак. Сам си вършеше работата. Никой от агентите му не познаваше другия. Само той ги знаеше всичките. Ценеше своите проверени сътрудници и се доверяваше на информацията им. Ако узнаеше, че агентът му е разпознат, веднага го уволняваше, щом е щатен, другите ги изолираше. Той си подбираше много внимателно хората...”
 
Ето какво казва Благой Недялков за бягството на своя полицейски началник: “На 7 септември 1944 г. някъде към 10 часа сутринта той тръгна за Свиленград. Сутринта бяхме на работа, защото никой не знаеше кога ще падне правителството! Гешев ни извика и каза: “Пари имате, карти имате, заминавайте!” Той не остави никакви документи. Изчезна с тях през Турция!” Ако се приеме за вярна една от версиите, че у убития на българо-турската граница Никола Гешев били намерени пистолет с три пълнителя, 100 патрона, три от които изстреляни, и 30000 лева, къде са документите (досиетата на агентите и други секретни книжа), за които споменава шофьорът Благой Недялков? Нима новото отечественофронтовско правителство, което взема властта, не е имало интерес да разбере имената на агент-провокаторите, виновни за многото партийни провали, злополучни партизански акции и арести на нелегални дейци на РМС и БКП?
 
Полицаят Никола Гешев успял да изгради агентурна мрежа от близо 190 души, проникнала твърде високо във върховете на комунистическата партия. По същия начин внедрил свой информатор в българската секция на Коминтерна, който освен че редовно му давал сведения до последно, останал неразкрит до ден днешен. Интересно изказване на тази болезнена и опасна навремето тема прави Иван- Асен Георгиев, български представител в ООН, който е обвинен в шпионаж и разстрелян на 5 януари 1964 година: “...
 
Гешев е една възхитителна легенда
 
Той ни надигра тотално два пъти - преди и след 9 септември 1944 година. По време на нашата нелегалност той знаеше всичко за нас и в брилянтния период на своята кариера нанесе серия от съкрушителни удари на БКП - от разгрома на съвършената нелегална организация на генерал Владимир Заимов и разбиването на шпионската група на Александър Пеев “Боевой”, през провала на подводничарите, та до залавянето и процеса срещу ЦК на БКП и убийството на Емил Марков. Гешев имаше внедрена сред нас малка армия от съвършени агент-провокатори. За всяка своя акция на тихия фронт използваше по двама или трима от тях, за да дублира проследяването и да не буди подозрения. До ден днешен сме разкрили само двама. Къде са другите, ако не сред ръководните среди на партията и държавата?”...
Партизанинът от отряда “Чавдар” Кирил Владимиров Милев твърди, че е предаден от Тодор Живков, агент на Гешев, след което е арестуван от полицията на 18 юли 1944 г. пред кино “Европа Палас”, осъден, излежавал присъда в Софийския централен затвор, където открил и други затворници,
 
предадени от същия провокатор
 
Кирил Милев споменава още, че на 31 май 1984 г. на тържествата в Жерково минал непоканен покрай трибуната, Тодор Живков го посочил с пръст на генерал Кашев с думите: “Ама този още ли е жив? Аз какво ви наредих!” Трябва да се отбележи, че след като част от спомените на партизанина Кирил Милев излизат на бял свят, авторът им е намерен с разбит череп в собствената си спалня преди дванадесетина години. Разследващите органи заключили, че случилото се било в резултат на “семейно спречкване”... И нищо повече.
 
През 1936 г. Никола Гешев вербувал за свой агент под прикритие комунистическия функционер Лев Главинчев, който излежавал 15-годишна присъда строг тъмничен затвор. След 4 години затворникът Главинчев бил пуснат на свобода и започнал да изпълнява поръчките на своя полицейски освободител. Контактите се осъществявали в секретна квартира на софийската улица “Христо Белчев”, където живеел началникът на тогавашната Транспортна полиция полковник Димо Шиваров. Предчувствайки смяната на властта и страхувайки се да не бъде осветен като агент- провокатор, Главинчев разпоредил на свои хора на 8 септември 1944 г. да екзекутират полковник Шиваров в град Радомир. Както те си знаели - без съд и присъда.
 
За спрягания също като агент на Гешев Трайчо Костов по време на Априлския пленум през 1956 г. (според стенографския отчет) Цола Драгойчева съобщила как д-р Минчо Нейчев навремето твърдял, че в делото на Трайчо Костов от 1942 г. имало подписана декларация от него английското разузнаване - Интелиджънс сървис. А в документи от Януарския пленум на ЦК на БКП от 1950 г. същата Цола Драгойчева заявила, че Трайчо Костов не е враг от 1942 г., а “много по-отдавна”. Началникът на отделение “Б” в Обществена безопасност Андрей Праматаров в качеството си на свидетел на процеса срещу Трайчо Костов през 1949 г. заявил, че писмото до Цола Драгойчева, писано от Трайчо Костов, било дело на Гешев.
Един интересен факт, свързан с позицията на компартията след 9 септември 1944 година. Специален пленум на ЦК на БКП решил да не се снема доверието от партийни членове, които били подписали декларации за сътрудничество с отдела на Гешев. Пленумът тогава решил, че признанията и съгласието за вербовка като полицейски доносници са били изтръгнати насилствено след изтезания. Естествено, че е имало такива случаи, но не са липсвали партийни членове, които
 
доброволно ставали информатори и предатели заради продажната си същност.
 
Все още не се знае истината и по немаловажния въпрос бил ли е Никола Христов Гешев член на БРСДП (тесни социалисти) или не. Много са становищата, спекулациите и по този въпрос, тъй като като младеж бил запален от социалистическите идеи. В далечната 1924 г. присъствал на погребението на Димитър Благоев и заедно с други тогавашни социалисти носил на ръце ковчега.
 
Единствен д-р Добри Желев (бивш главен редактор на в. “Граничар”) в изследванията си за Гешев споменава: “Анализирайки дейността на А. Праматаров като началник на отделение “Б” към Обществена безопасност, неминуемо стигаме до извода, че той е много по-добър разузнавач от Н. Гешев, но просто не е така популярен като него.” След което споменава заслугите му: “Един от най-големите първи успехи на Праматаров като ръководител на външното разузнаване е проникването му в английската легация в София с посланик Джордж Рендел. По искане на немското разузнаване Праматаров ръководи през 1941 г. секретното задържане на английския разузнавач Гриневич, бивш началник на паспортната служба в легацията.” Според други историци и автори във всички акции на А. Праматаров е участвал и Гешев.
 
Докторът по история Добри Желев изтъква качествата на шефа на отделение “Б” може би защото същият е приел да сътрудничи на новосформираната Държавна сигурност с ръководител Димо Дичев, предава досиетата на цялата задгранична агентура, включително и на агент Стоян Петков от Истанбул (митрополит Андрей Велички), в резултат на което е предложен за помилване от вътрешния министър Антон Югов и смъртната присъда от Народния съд на Праматаров е отменена. Досиетата с информаторите на Никола Гешев са потънали заедно с него. Именно д-р Добри Желев твърди, че
 
Гешев е бил убит на границата
 
и заровен на място, недостъпно за населението. Но според секретни рапорти тогавашни служители на ДС имали сведения, че в Бургас доктор и медицинска сестра след 9 септември 1944 г. са ръководели канал за прехвърляне в Турция, през който са минали много бивши полицаи, между които и Гешев. Каква е истината за по-нататъшната му съдба - никой не знае. Всичко писано за живота му след Девети септември е просто плод на творческо въображение.