Изпълнителният секретар на Федерацията на потребителите Емил Георгиев е един от първите общественици, които имаха смелостта да надникнат в сделките на Иво Прокопиев. Бившят депутат и настоящ председател на Политически клуб "Екогласност" винаги подкрепя твърденията си с факти и документи. Потърсихме мнението му по повод на арогантните атаки на Прокопиев и медиите му към легитимните представители на държавната власт и правораздавателните органи. Ето как Георгиев отговори на въпросите на Ивайло Крачунов.

- Г-н Георгиев, как си обяснявате последните му действия?
- Известно е, че аз изповядвам социална или казано по друг начин, лява политика, но в личен план  поведението ми е класическо дясно. Казано по друг начин, нямам уклон към мъже с розови бузки и нежни движения на китките. Тези, които ме познават са наясно, че аз съм изстрадал в личен план каузата по опазване на околната среда и безрезервно съм се посветил на опазването на природата и здравето на хората. Затова уточнявам, че огромната ми “симпатия” към  червенобузестия  е заради приноса му към унищожаване на природата. Върхът на наглостта и бруталността  на Прокопиев и прокопиевци е природния апокалипсис, които сътвориха в района на градчето Меричлери. Те са виновни, че се с безотговорните  и противозаконни действия създадоха предпоставки за замърсяване на питейната вода в този регион с канцерогенния химичен елемент Арсен. Заради сътвореното от тях четири години меричлерци се снабдяваха с питейна вода  от водоноски като по време чума. За сведение, за Арсена  е известно, че е сред факторите за заболяване от кошмарната болест левкемия на кръвта. Припомням, че от тази болест от този свят си отидоха няколко жители на Меричлери, между които и моя голям приятел и съратник Танко Русев. На неговия гроб  се заклех, че ще преследвам Прокопиев докато съм жив и ще дам всичко от себе си да има възмездие. Това е основната причина за „топлите” ми чувства към розовобузкото. 
 


- Защо Прокопиев отново облъчва общественото пространство с присъствието си. Може би на принципа “гузен негонен бяга”?
Категорично не. Такъв като него не се чувства гузен за нищо. Забогатял по времето на Иван Костов и „Агнешките главички”, впоследствие по време на правителството на Симеон Сакскобурготски и покровителстван от четиримата си мускетари в първото правителство на ГЕРБ, а именно Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова и сегашния президент Росен Плевнелиев, този  христоматиен пример за олигарх стана нагъл и брутален. И в момента, когато почувства, че по една или друга причина  примката около него се затяга, започнаха медийните манипулации с откровени лъжи  и интригите от страниците на собствените му издания Капитал и Дневник, както и присъдружната им Медияпул. Медии, захранвани щедро с милионите  на финансовия спекулант Сорос и фондация „Америка за България”. Разбира се, на негово разположение е кликата от „Протестна мрежа”, ръководена от съпругата му Галя Прокопиева и семейния кръжец „Зелените” начело със зелените ангели на демокрацията Тома Белев, Андрей и Петко Ковачев, заради които думата „природозащитник” в нашата страна стана мръсна дума. Така, че розовобузкото не е гузен. Той просто е застрашен и реагира като хищник. В същото време  не повдига въпроса кой продаде на чужди инвеститори двете “Марици”.

Мълчи и като глухар в любовен период дали са негови фотоволтаичните паркове в Североизточна България и дали е източил пенсионен фонд „Доверие”. Мълчи също така как е придобил фирмите си. Мълчи как е предложил в първото правителство на ГЕРБ четиримата горе цитирани министри. Между впрочем на пресконференция на ПК”Екогласност” преди четири години ние първи изнесохме тази информация. За съжаление нашите твърдения не бяха приети на сериозно. Удовлетворен съм, че това сега се потвърди официално и от министър-председателя Бойко Борисов. Но да продължа с мълчанието. Розовобузкото мълчи как кандидата за президент на Реформаторския блок Трайчо Трайков е придобил акции в бившата му фирма „Каолин”. Вероятно заради това, че през м.февруари 2010 г. в качеството си на министър на икономиката с измама съдейства МС да отдаде  на Прокопиев концесия  за  добив на кварц и каолин в Северо източна България. В последствие след мой сигнал ВАС отмени тази концесия. Мълчи се и за връзките  с кипърските офшорки „Уиклеф холдинг лимитед” и „Столбърг инвестмънт лимитед”.

Мълчи и за топлите му връзки със сродната му душа Росен Плевнелиев, който за съжаление все още изпълнява длъжността държавен глава. И въобще Прокопиев мълчи по всички неудобни въпроси, които витаят в публичното пространство толкова срамежливо, че розовите му бузки  става тъмно червено.

- Да, но той твърди, че милионите му  се дължат на чист късмет. Защо смята българските граждани за толкова наивни?
- Заради подобно твърдение аз казвам, че ако наглостта имаше криле , Прокопиев щеше да кръжи непрекъсната в небето над България, а защо не и над Сингапур. За да не бъда голословен, ще си послужа само с два примера, които са красноречиво доказателство ,че розовобузчето е забогатял от далавери. За периода 2009-2012 г. фирма на Прокопиев доби над 2 мил.т. варовик от карира „Великан” в района на Меричлери. От концесионна такса по договор в размер на 46 ст./тон варовик, държавата би трябвало да е придобила не повече от 1 мил.лв. При разходи по добив на варовик и транспорт на суровината до комплекс „Марица Изток” в размер на 10 лв/тон и продажна цена на ТЕЦ в размер на 27 лв/тон , чистата печалба за прокопиевци е в размер на близо 30 мил.лв! Вероятно такъв ръст на печалба няма и при търговията с наркотици. Другият пример. През пролетта на 2010 г. в ТЕЦ”Марица Изток 2” се проведе търг за доставка на варовик за сероочистващата инсталация. Участвайки в търга с документи с невярно съдържание , олигарха Прокопиев за малко не спечели търга за доставка на варовик на стойност 50 мил.лв при гарантирана печалба над 25 мил.лв. След мой сигнал, процедурата беше прекратена, а фирмите на Прокопиев бяха отстранени от търга. Мога да посоча  поне още 3-4 подобни примера.

- Защо според вас президента Плевнелиев упорито отрича връзките си с Прокопиев?
- Лично на мене ми идват в повече словоблудствата на храненика и номенклатурчик на БКП Росен Асенов Плевнелиев, станал в последствие пещерен анти комунист. Аз и моите колеги от ПК”Екогласност” сме част от лявото политическо пространство и приемаме ГЕРБ като сериозни политически опоненти. Затова никои няма право да ни обвинява в пристрастие към управлението на тази партия. Въпреки това, в интерес на истината трябва да кажа, че  мин.председателя Бойко Борисов е абсолютно прав за отношението си към Прокопиев и президента. Този президент наистина е част от задкулисието и има право да говори за морал, едва тогава, когато признае, че награди с орден „Мадарски конник” първа степен президента на фондация „Америка за България” Франк Бауър заради топлите му връзки с Прокопиев. Той има право да говори за морал, когато обясни защо, след като непрекъснато говори за върховенство на закона, в качеството на министър на МРРБ съдейства за финансови злоупотреби в особено големи размери, извършени от турската фирма  „Интер Иншаат ве Префабрик”. В случая става въпрос за построяване на пречиствателна станция за отпадни води в басейна на р.Марица –ЛОТ1-гр..Ст.Зогора , финансирана по програма ИСПА. През ноември 2014 г. две фирми - турската “Маас Арътма Системлери иншаат Санай Ве Тиджарет” и немската “ Хайткамп строителен холдинг” , обединени в консорциум “Хайткамп Маас” спечелват открит международен търг за изпълнител на проекта на обща стойност 2 932 620 лв.  През 2006 г. консорциума привлича българската фирма “Строителна компания Загора” да построи пречиствателната станция.

В последствие се оказва , че разплащането трябва да премине през турската фирма „Интер Иншаат ве Префабрик”, чиито плащания към българската фирма при задължения от 802 192 лв. В последствие се оказва, че „Интер Иншаат ве Префабрик” е кухо дружество, което не притежава никакви финансови средства , трудови и материални активи и регистрирана на адрес, които е пощенска кутия. През тази пощенска кутия са преминали повече от 6 млн.евро - средства на български и европейски данъкоплатци. Това мотивира българската фирма да потърси правата си по съдебен ред в Окръжен съд гр.Стара Загора. С решение №4/18.07.2008 г. Старозагорския окръжен съд, Търговско отделение осъжда „Интер Иншаат ве Префабрик” да заплати на “Строителна компания Загора” сумата от 802 192 лв. , плюс неустойка в размер на 195 145 лв. С решение №54/05.08.2010 г.  Старозагорския окръжен съд, Търговско отделение осъжда консорциум “Хайткамп Маас”да заплати на българската фирма сумата от 802 192 лв. , плюс 160 583 лв. Лихва, плюс 1054 049 лв. разходи за събиране на главницата от 802 192 лв. , плюс 82 306 лв разходи по делото. Пловдивският апелативен съд и ВКС потвърждават решение №54/05.08.2010 г.  Старозагорския окръжен съд, Търговско отделение. В свое писмо сегашният президент Росен Плевнелиев, тогава в качеството на министър на МРРБ заявява, че няма да изпълни решението на съда “по целесъобразност”.
Този случай е нагледно доказателство за морала на един от четиримата мускетари на олигарха Прокопиев.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ