Българи останаха без работа след труса в Италия, връщат се
Вместо хотелчета и кръчми с весели отпускари останаха призрачни села без хора и пътища
“Общинската спортна зала е пригодена в момента като обща спалня и стол. Който иска от Норча, може да спи и да яде там. Който не иска, си спи по колите. Тук постоянно ни тресе – ето, преди 10 минути пак имаше земетресение. Страх ни е. Аз нямам кола, но откакто е започнало земетресението, спя в колата на мой комшия от Серавале ди Норча, той ми я остави. Така че и през следващите дни ще спя в нея на паркинга. Вкъщи е немислимо”, казва Анна. “Казах на работодателите ми - продължи ли така, хващам си багажа и директно си заминавам за България. Отивам си окончателно. Семейството ми е в България. Тук просто е немислимо повече да се седи.”
Подобно на Анна мислят и други българи от района. За всички тях би било почти невъзможно да намерят друга работа в момента из провинциите на земетресението, като се има предвид, че досега работеха предимно из туристически структури. В Умбрия и Марке е почти невъзможно да срещнете незаконно нает на работа българин за разлика от Южна Италия. В Централна Италия самите италианци не наемат на работа без договор и осигуровки. Средната заплата за българите, работещи в туризма тук, е между 700 и 1000 евро на месец с платени осигуровки. През туристическия сезон обаче се работи без почивен ден. Има много българи и в Каша, Кастелучо ди Норча, в Сполето, Акуасанта Терме, в Асколи, Терни – все селища в Умбрия и Марке, които се хранят от туризъм. “Ето, познавам и едно семейство - майка, дъщеря и син в Норча. Те си заминават. Преди няколко месеца дойде и едно семейство от Луковит, което искаше да работи през туристическия сезон, но сега си заминават. Сезонът тук свърши.
ФЕдинствените българи, които ще останат в района около земетресението, са тези, които са женени за италианци. Ето, сещам се и за едно момиче от Луковит, което досега работеше в ресторант в Кастелучо. И той затвори.” Според Анна повечето от българите в района са жени. Мъжете са много малко, като се има предвид, че те се наемат на работа предимно в строителството.
“Тук не се строи от години, изнесоха се масово дори албанците, които живееха от 20 г. тук.” Сега обаче нещата може и да се превъртят – разрушените села ще се нуждаят от ремонт и строителство, което значи много нови възможности за работа в бъдеще в този сектор, включително и за българи. Или поне за онези, които не ги е страх от земетресения.
Последвайте ни
0 Коментара: