Българи, помнете истината за робството! Тъжната история на българката Маргерита от село Божена от 1411 г.

Документът разкрива безрадостната съдба на една българка от българско селище в далечната 1411 година. Навярно, 13-годишна, пленена и продадена в робство на пазарите на Средиземноморието. <br /> <br /> Във венецианския документ от 1411 г. има едно изречение, което може да се разгледа по-обстойно &bdquo;&hellip; Николо Марочело&hellip; да има, държи, продава или отчуждава една своя робиня, наречена Маргерита от български род от селището назовано Божена&hellip;&ldquo;. От горенаписаното става ясно:<br /> <strong><br /> 1. Маргерита е робиня;</strong><br /> <strong><br /> 2. Маргерита е от български род;</strong><br /> <br /> <strong>3. Маргерита е от село Божена;<br /> <br /> 4. Документът е от 1411 г.</strong><br /> <br /> Според една легенда за селото се казва следното: &bdquo;Първите сведения за съществуването на село Боженци датират от края на ХVІ век. Ако се вярва на преданието, на мястото на сегашното селище се установяват група хора, предвождани от болярката Божена.<br /> <br /> Жителите на района започнали да ги наричат Божанците или Боженците, което в крайна сметка останало и име на селото.<br /> <br /> Според историческите данни Търново и районът падат под османска власт месец юли 1393 г., малко по-късно и Никопол &ndash; 1396 г.<br /> <br /> Интересното тук е, че ако след този разгром на района на Търново бягащи боляри с хората си са основали нови села, как така за 18 години (от 1393 г. до 1411 г.), ако се предположи, че Боженци е възникнало веднага още в 1393 г., се среща жена робиня през 1411 г. на пазара на Крит в средата на Средиземноморието, доведена от Романия, записана като българка от Божена.<br /> <br /> Маргерита или е била родена преди възникване на Божена, от което следва, че би казала първоначалното си местоживеене &ndash; например Търново, или е родена по време на основаване на селото &ndash; 1393 г. и на пазара през 1411 г. е вече на 18 години.<br /> <br /> За сведение - в посочените нотариални записки, в които е упоменато името на българката с ново име Маргерита, водени в периода 1381&ndash;1383 г., са се вписвали данни за продажби и освобождаване на роби, пленени от османците в хода на техните завоевания в балкан- ските земи.<br /> <br /> Сведения за тези роби венецианският нотариус е вземал от самите тях.<br /> <br /> Именно затова сведенията от неговите записки са изключително ценни, защото говорят за българско самосъзнание на населението в Македония.<br /> <br /> На остров Крит са били продавани и освобождавани много роби българи, гърци, власи, сърби, руси, татари и др., но всички роби от Македония &ndash; като се започне от Скопие, та до околностите на Солун и до Костур и Преспа &ndash; са записани като българи (de genere Bulgarorum), c изключение на ограничен брой гърци и власи.<br /> <br /> Споменават се роби българи от Прилеп &ndash; града, в който се е родил и известният българин богослов Акиндин, от Костур, Сяр, Девол, Воден, Велес, Мелник, Солунско, Скопие, Преспа, Кюстендилско, та дори и от албанските земи и земите на &bdquo;Деспотата&ldquo; (вероятно Южен Епир). Тук не става въпрос за това, че тези роби са били записвани като българи според личната преценка на венецианския нотариус, а за сведения за народността им, получавани лично от тях. Това е очевидно от начина на записване на родните им места (например Ismelnichi &ndash; от Мелник).&ldquo;<br /> <br /> След Никополската битка в 1396 г. поражението на християнското обединение дало възможност за разширяване на османските завоевания във всички посоки.<br /> <br /> Италианската търговска република Венеция, ангажирана с владенията си в Леванта и Източното Средиземноморие въобще, поради териториалните си претенции и търговски интереси лавирала и се стремяла да разшири търговското си влияние на Балканска територия по това време. Политиката била ту с Генуа, ту с Унгария, ту с османците. Робските пазари в Средизем- номорието били в разцвет.<br /> <br /> Венецианците поддържали добри отношения с османците, унгарците и останалите запазени държави, и сключвали удобни сделки, в които получавали разрешения за търговия, включително и търговия с хора.<br /> <br /> Завоевателите водели война за вярата срещу друговерците и в чуждите страни, и в собствените вече завоювани територии, в т. ч. и в българските, при неподчинение или възникнал проблем.<br /> <br /> Наказването на такива провинения ставало жестоко с военна сила, с кръвопролития и отвеждане на жени и деца в робство. Мъжете били убивани на място.&nbsp;Често селищата били разрушавани, имуществото разграбвано, а населението убивано и отвличано в плен. Четем сведения на старите летописци и чужди пътешественици, в които се разказва, че след всеки поход турските военни сили водели след себе си цели върволици роби.<br /> <br /> Точно за такива роби се пее в народните песни като &bdquo;Три синджира роби&ldquo;, съхранени във фолклора ни. <br /> <br /> Пленниците имали различна съдба. Една част от тях били продавани като роби по чуждите пазари.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> &nbsp;