В цялата суматоха и хаос на разни места из страната, ние се оказахме на място, организирано като в приказките, пише "Труд", позовавайки се на българин, който живее в Тексас.

В много от големите градове, както и в отдалечените селски места например, е проблем да се уредиш с ваксина, а в Бренам почти всяка седмица организират масови ваксинации. Цялата процедура трае около 20-25 минути без да излизаш от колата.

В края на града има терен, на който се правят областните събори, търгове на крави и бикове, родео и т. нар. масови забавления - County fairground.

Тази площ е огромна ливада, на която обикновено си паркират колите. А за ваксините са я разделили на коридори, отделени с оранжевите конуси, които се използват при ремонтите на пътищата. И така, ливадата е направена на коридори, като опашките по летищата.

Още на влизане те питат дали си в списъка за деня. След това с потока минаваш от пост на пост, като всеки от тях с голям таблет в ръка с жица до модема в джоба прави следващата стъпка в системата. Всеки от постовете ти мацва различен цвят на стъклото, че си минал и при него.

И така след дълго лъкатушене и три поста стигаш до навеса за търгове и концерти, където на три успоредни коридора чакат дечурлига с готови спринцовки.

Убождат те през отворения прозорец и продължаваш нататък.

Следващият пост ти залепва на картата лепенка със серийния номер на самата ваксина и датата, на която ти е направена, пише с някакъв воден маркер на предното стъкло колко е часът и те пуска към 7-8 успоредни коридора - там чакаш 15 минути да видят да не направиш алергична реакция.

Разпоредител гледа какво пише на стъклото и като дойде момента, ти махва да си вървиш.

Всичките тези постове, както и инжектиращите, са войничета от „националната гвардия“.

На изхода те чакат полицаи, които ти дават път кога да излезеш безопасно на улицата. Като от американски филм, дето сме ги гледали на времето и сме си мислили, че „на Запад е така“. Но в големия Хюстън - на 85 мили от нас, не е така.

Да не говорим, че за да се запишеш трябва да имаш компютър и да знаеш как, а за да отидеш трябва да имаш кола и да можеш да излезеш от работа посред бял ден. Много хора са извън тези „универсални възможности“...