През една февруарска сутрин на 1836 г. Сливен осъмва от чудна новина. Добри Желязков, дето се върнал преди две години от Русията, докарал от там едни машинарии, които сами му тъкат сукното и абата...
Същият този Добри взел, че помолил княз Стефан Богориди, служител при самия султан в двореца му в Цариград, да стори тъй, че и той да се срещне с Махмуд II... Срещнали се. Гостът носел тежки дисаги със “свои” платове за подарък на султана. А той пък толкова се прехласнал по този дар, ахкал, цъкал с език... 
Дълго време си хортували, докато пили каймаклия кафе... Най-важното - Махмуд II обещал да му даде разрешение да направи фабрика, тук, в Сливен, под Балкана. С негови, със султански пари... За да облича в сукно, шаяци и аба неговата, турската армия. Нещо повече - казал му, че оттук нататък за нищо да няма дерт... той отговаря за всичко... Повече няма да плаща данъци, няма да го гледат накриво сливенските абаджии. 

Ферманът ли? Дълъг бил един метър, със златотъкани букви 

След време става ясно, че не е небивалица, вярно е. Почукал Добри Желязков Фетисов от Сливен на султанската порта и тя се отворила. Влязъл там и когато излязъл, вече се казвал Добри Фабрикаджията. 

Кой е този млад мъж, неправоверен, роб в тази държава, човек с килийно образование и кирпичена къща под Балкана, който се одързостява с два топа платно да похлопа на самите султански порти? Как тъй си е повярвал - че умее като никой друг да създаде и управлява предприятие, каквото няма в цялата Османска империя? 
Роден в 1800 г. в Сливен, Добри Желязков остава още дете без баща. Учи в гръцкото училище в града, но се налага да хване занаят. Отначало е сладкар, после се залавя с абаджийството - производство и търговия с ръчно тъкани вълнени платове. Още
 
двайсетгодишен измисля нов, механичен начин за развлачване на вълната, 

така дава “нишан” пред еснафа, че е “акъллия” момче. След Руско-турската война (1828-1829), като мнозина свои земляци, емигрира в Южна Русия. Там става търговец, внася и изнася от страната вълна и коприна. Замогва се и почва да мисли за връщане в България. Преди това обаче се заселва за кратко в Екатеринослав (Украйна), където има развито машинно текстилно производство. Къде легално, къде с подкупи и подставени лица, успява да види и проучи всичко, що го интересува. 


Фабриката в Сливен 

Когато си тръгва за България, носи чертежи и скици на машини, машинни части и уреди и дори - както твърди мълвата - цели машини, опаковани в денкове вълна. Официално закупува от Русия водно задвижван дарак и предачна машина с 20 вретена. В 1833 г. вече си е в Сливен. Настанява се в наследствена къща на жена си, където си прави малък цех с помещения за предене, за тъкане и за багрене. Издирва майстори, които му изработват необходимите машини по донесените чертежи и обяснения. Монтира стан с “летящата совалка на Кей” - английско изобретение, което позволява да се тъкат по-широки като размер платове, с по-малко хора и по-бързо. Платовете, които произвежда, видимо са по-качествени от ръчно изработените. С това Добри Желязков

настройва срещу себе си целия абаджийски еснаф

Така се стига до идеята за среща с Махмуд II, който, настроен реформаторски, подушва у българина същия дух и тяга към всичко ново и напредничаво.

Още през същата, 1836 г. пристига златопечатаният ферман, в който е казано: ”Такива лица, находящи се в империята, като него, са заслужили моето императорско благоговение”. Султанът дава 2 млн. гроша, а Добри Желязков участва с труд и познания, както и с 80 хил. гроша капитал. Не е ли чудо - на 36 г., без опит и образование, Добри Желязков построява най-голямата, единствената за дълго време производствена сграда в България. 

В темелите й е въведена, чрез остроумно направени канали и тунели, водата от реката. Закупени са от Русия нови машини, събрани са 80 души работници от България и Моравия. През следващата година Махмуд II отпуска още 56 хил. гроша за модернизация на производството. 

Търкалят се година след година, текстилната фабрика се разраства, управителят й денонощно е там, а когато го няма - ходи и договаря нови машини от Белгия, отскача до Германия, за да види изобретения и новости... Работниците стават 500, а по-късно надхвърлят хиляда... Австрийският пътешественик Феликс Каниц разглежда фабриката, прави гравюра и пише в дневниците си: “Преди всичко, длъжен съм да констатирам, че във всички части и помещения на тази грамадна постройка съществува образцова чистота и ред и голяма работливост...”

Но завистта също не трае - расте и крепне

Къде открито, къде заобиколно, жалби, оплаквания и клевети търсят път към султанските очи и уши. Нищо, че Добри Желязков щедро дарява града - построява каменен мост на Новоселска река, става ктитор на църквата “Св. Димитър”, настоятел е на трудовете на Константин Фотинов, подпомага образованието и книжовната дейност на Сава Доброплодни, с неговите пари поканват Добри Чинтулов като учител след връщането му от Одеса (поетът по-късно му става зет). 

След смъртта на Махмуд II всичко се променя. Сливенският аянин Мустафа бей отива с няколко заптиета и иска ключа, нарежда да се спре производството. Твърди се, че Добри Желязков му ударил плесник, работниците отказват да работят при друг управител - първата работническа стачка в България!

Добри Желязков решава да си търси правата в съда и три години се боричка с турското правосъдие. Три години многократно пътува с коня си до Цариград, за да присъства на съдебните заседания. Накрая признават, че договорът е нарушен и му предлагат за компенсация... да построи друга такава фабрика, в Измит, в Анадола. Фабриката е готова за две години, но в настъпилите хаос и безредици в навечерието на Кримската война той не дочаква откриването й, а се прибира в Сливен. От тези дълги пътувания по студените пътища се поболява тежко.

До смъртта си в 1865 г. прекарва на легло

Скован от ревматизъм, не може даже глава да повдигне. Тогавашният управител на фабриката Юсеин бей се отнася към него с подобаващо уважение. Когато се наложи да му иска съвет и мнение, праща хора да го отведат при него на носилка. Тайно от правителството му отпуска по 150 гроша месечно.
Фабриката надживява своя създател. След Освобождението отново заработва, но от 1904 г. до 1944 г. е превърната в затвор. Днес в двора е настанен Музеят на текстилната индустрия в Сливен, където може да се видят любопитни снимки, огромният ключ за фабричната порта и писмото на Добри Фабрикаджията до д-р Иван Селимински в Атина, в което се казва: “... трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени, един може да излезе злодеец, но от 100 души не учени може да излязат 50 или 60 лошави...” 

Петя АЛЕКСАНДРОВА