Семейството и приятелите са сред най-големите ценности за българите, в същото време те си остават едни от най-нещастните хора в европейското семейство. Тези изводи от минали “рундове” на Европейското социално изследване - ЕСИ, съобщи неговият директор Рори Фицджералд от Сити юнивърсити - Лондон.
Според данни до 2013 г., когато е последното участие на България в това мащабно международно социологическо проучване, прекратено заради липса на финансиране, българите са едни от най-слабо вярващите в органите на реда и в съдилищата, обобщи ученият, съобщи „24 часа”.
 
Българите също така вярват много повече в Европарламента, отколкото в своя национален законодателен орган, заяви още Фицджералд.
 
Друг любопитен извод от проучването е, че декларираме много повече подкрепа и толерантност към хората с различна сексуална ориентация (57%), отколкото към бежанци (17%).
 
Най-зле настроени към гейовете са в Русия (53%), Косово (63%) и Словакия (40%). Обратното - изключително разбиране към хората с различна сексуална ориентация - над 80 на сто, проявяват в Исландия, Холандия, Дания, Швеция, Ирландия, Германия, Белгия, Испания, обобщи в доклада си “Толерантна ли е Европа към “другите”?”, координаторката на ЕСИ за България доц. д-р Лилия Димова.
 
Страната ни не е сред най-лютите противници на мигрантите, каквито са Унгария и Португалия, показват още сравнителните данни от ЕСИ. По толерантност към тях се намираме някъде по средата. Най-добронамерени са към тях Германия и Франция, следвани от Испания и Полша, съобщи социоложката. Между 20 и 30 на сто сред шведи, поляци, норвежци и испанци са на мнение, че мигрантите са направили държавите им по-добро място за живеене, показват още сравнителните данни от ЕСИ за 2013 и 2015 г. В България така мислят 17% и се предполага, че положението е останало същото и през 2015 г.
 
Средно около 3/4 от гражданите на Евросъюза смятат, че държавите им трябва да допускат заселване на бежанци, но избирателно.
 
Най-рестриктивно настроени са в Унгария, където привържениците на отворените граници за мигрантите клонят към нула. На другия полюс е Швеция със своите 40% “за” прием на колкото се може повече мигранти.
 
По-висока толерантност към “другите” проявяват младите хора, по-образованите, удовлетворените от живота, градските жители, живеещите в страни с висок БВП, твърди социоложката. “Истината е, че Европа е толерантна към т.нар. други, но е и селективна. Нивото на толерантност е свързано със социалната разлика между нас и емигрантите”, обобщи доц. д-р Лилия Димова. По думите на Златина Карова от МОН министерството търси финансов ресурс и вероятно ще го осигури, за да се включи отново страната ни в най-мащабното международно социологическо проучване на континента.