Военният хирург д-р Георги Кесов, с две мисии в Афганистан и служба в Косово, Мали и Монголия, счита, че реалната опасност за България идва не от балистични удари, а от евентуална терористична атака. В подкаста „Телеграфно“ той коментира притеснението на жителите около авиобаза „Безмер“ и разказва за преживелите си военни опити.
Рискът за България
Д-р Кесов счита, че опасенията България да бъде преки обект на балистични удари са силно преувеличени. „Не виждам сериозна или пряка заплаха. Иран разполага с ограничен брой балистични ракети, които биха били използвани за далеч по-значими стратегически цели. Вероятността нещо подобно да достигне до България е минимална“, уточни той.
Според него обаче съществува друг, по-реален сценарий: „По-реалистичният риск е евентуална терористична атака. Това е много по-евтин и по-лесен начин за нанасяне на удар.“
Военният хирург е убеден, че българските служби действат в съответствие със стандартите на НАТО, но подчертава, че никоя държава не може да предложи абсолютна гарантия за сигурност.
Страхът в Безмер
Хората в района на авиобаза „Безмер“ изразяват загриженост поради възможното присъствие на американски самолети. Д-р Кесов признава, че тези опасения са естествени и логични.
„Нормално е хората да се страхуват, когато нещо около тях се променя. Но реалният риск не е толкова голям, колкото изглежда“, отбеляза той и припомни, че всяко военно съоръжение логично носи повишено ниво на риск, но това не означава, че опасността е непосредствена.
17 ракетни атаки в Афганистан
Военният лекар разказва, че при първата си мисия в Афганистан през 2009 година базата в Херат е претърпяла 17 ракетни атаки само за няколко месеца.
Той е преживял и въоръжена засада: „По време на придвижване към летището в Кабул от четири покрива започнаха да стрелят по бронираната ни кола с тежки картечници.“
В подобни ситуации, както признава той, няма място за паника: „Нямаш време да се страхуваш. Следваш процедурите. Действаш.“
Най-трудното решение – кого да помогнеш
Един от най-тежките моменти в неговата професионална практика е след голям терористичен атентат срещу Синята джамия в Херат, когато полевата болница получава едновременно 26 тежко ранени. Капацитетът на болницата позволява работа само в три операционни със два хирургични екипа.
„Това е така наречената MASCAL – състояние, при което броят на пострадалите надвишава възможностите на медицинското учреждение“, уточнява той.
В такъв момент лекарите прилагат медицински триаж – определят приоритет на болните с най-висок шанс за преживяване: „Нямаш време да си в позицията на Господ. Започваш да оперираш като в тунел. Решаваш кого можеш да спасиш, а някой друг ще изтегли късата клечка.“
Войната не е като в киното
По мнението на д-р Кесов холивудските филми имат малко общо с действителността.
„Войната е безкрайно чакане, преместване, подготовка и монотонност. После за секунди всичко се развива“, казва той.
Именно редовната подготовка и дисциплина, а не личният героизъм, осигуряват безопасността на военния персонал.
Служба в Мали
След периода си в Афганистан д-р Кесов се отправя към Мали в качеството на старши национален представител на българския военен контингент. По време на мисията той е свидетел на терористическото нападение срещу хотел „Радисън“ в Бамако. Само минути преди атаката преминава покрай хотела.
След атаката медицинският екип трябва веднага да се преориентира към боева поддръжка и да се подготви за възможна евакуация на ранени.
Истинската война в България
В заключението на разговора д-р Кесов прави тревожно сравнение. По негово мнение болниците у нас приемат повече тежко ранени от пътни произшествия, отколкото е срещал в някои военни операции: „Болницата в Разлог за една година има повече жертви от пътнотранспортни произшествия, отколкото болницата в Херат.“
Според него тази беда е напълно избежима.
„Нашата война е по пътищата. И най-печалното е, че повечето от тези жертви можеха да бъдат спасени, ако някой беше проявил разум“, подчертава лекарят.
„Ако се наложи – тръгвам веднага“
На въпроса дали би се отправил отново на мисия, ако България има нужда от него, д-р Георги Кесов отговаря решително: „Разбира се. Цял живот това съм правил – да спасявам човешки живот. Само се надявам никога да не се налага.“
