“Парите ми” е всекидневие за всеки човек. Записвам истории на забогатели хора, с тяхно съгласие. Истории тясно свързани с парите на богаташите. Те откровено говорят за личните си финанси и за взаимоотношенията, които пораждат.

Моите пари са нищожни в сравнение с богаташите в западните държави. Там трябва да си поне трето, четвърто поколение богаташ, за да можеш да разчиташ, че имаш основа.

Работил съм за тези мои пари. Чудя се как съм оживял сред куп невежи хора, чийто късмет ги направи важни. Нищо друго, освен важни.

Хилави неграмотници са нашите богаташи, нищо че имат мускули. Създаде се някаква глинена илюзия за тях. По инерция още се крепят,  но и доста изчезнаха един подир друг. Нали виждате  техните офиси, превърнати са в изоставени прашни витрини. Разпродават, ама с голям зор.   

Мислеха, че работа на богаташа е да пише чекове. А труда възлагаха на по-малките под тях. Но парите винаги свършват. Може да мяташ пачки, може да играеш кючек, да правиш нашенски „приеми” да караш най-скъпи коли, нищо, нищо няма значение, ако не знаеш законите на икономиката.

Един ден просто парите свършват.

На Запад избягват нашите богаташи. Отидоха децата им да учат там, но не ги приемат състудентите им  за приятели. Нищо, че имат пари. Пазят се от тях. Едно учтиво кимване и толкоз. Там са по-силно подковани срещу соц. страните.

И нас ни подковаваха, ама не бяхме  толкова стреснати както са западняците. Общувахме си с с тях по нашите курорти. Курортите ни бяха по-добри от днешните и най-важното, по-евтини.

При тях, в родовете на богатите, трябва да си трето поколение работил  за престижа си. Всеки отговаря за името, фирмата си.  Не могат да приемат поникнали от нищото притежатели на банкови сметки за които е пресилено да кажеш, че са работили.

Тук нашите грабват  някой хотел и смятат, че вече всичко им е по мед и масло докато са живи. И с тази наивно - горчива илюзия, повярваха, че всичко им е позволено.  Ама не е!

Видели ли сте в какво състояние завърши най-елитния ни софийски хотел България? Утрепаха го. Аз съм бил студент в строително- архитектурния университет.

Един от професорите ни, Вълков, ако знаете как ни е разказвал с преклонение за своя преподавател: професор Станчо Белковски! Именно Белковски е главният архитект, създателят на комплекса Зала „България”. 

Говорил им какво означава да създадеш дълъг живот за  една обществена сграда. Тя трябва да остане модерна и след като архитекта го няма на този свят. Студентите от всички специалности са се тълпели на лекциите му и са го слушали като Бог.

Този велик наш архитектът, заедно със съдружника си Иван Данчов, са следвали и двамата архитектура в Берлин. Те са авторите на прекрасния хотел България, на зала България  и целия комплекс.  

Уникална е акустиката на  концертната зала с 1500 места, хотела за 400 души, ресторанта,  сладкарницата, банкетните зали, бирхалето. Имало е градина към ресторанта във вътрешния двор.

Най-модерен подвижен покрив над ресторанта се отварял през лятото. Подобен плъзгащ покрив има и в  ресторанта на Съюза на журналистите. Но днес им е сложно, не ползват модерните покриви от 30-те години.

Двамата архитекти създават това бижу през трийсетте години. А какво направиха нашите нови славни  „собственици”? Прегазиха и стил, и интериор. Първата им работа бе смяна на интериора. Да се покажат пред техните кифли колко са важни и с какви пари разполагат.

Знаете ли какво е битов милионер?  Питайте техните кифли. Те всички имат или фризьорски салони или са дизайнерки. Така и бай  Ганьо хваща да прави вестник, „чунким голяма работа”.

Нужен  бе само ремонт и претапициране. Ама, не! Турнаха маси и столове с  квадратни високи облегалки, сякаш ще седят на тях  Ханове... Абе, аланкоолу, ако големите нации не пазеха своите интериори от миналото, нямаше да са велики.

Да си видял в Европа някой да преправя, надстроява, „преобразува” по свой образ и подобие елитна европейска сграда и интериора й? Щяха да го разкостят.

Старото е история! Старото се цени двойно!

В ресторант „България”  всичко от първото до второто ниво на салона към булеварда  е в стил модерн. Красиво стълбище се извива до второто ниво, балконът е заоблен, всичко напомня формата на музикален инструмент... Затова и облегалките и масите са заоблени и столовете са с ниски облегалки също заоблени.

А нашите „модератори” като дадоха поръчки на балдъзи и любовници да творят,  че шарени мокети като проснаха, едни квадратни облегалки на столовете като за великани, че висулки, че украшения, не ми се говори. Не влизах там.

Като си нямал книги вкъщи, какъв друг да си, освен „битов милионер”.

Ами Японският хотел „Витоша Ню Отани”?! Като го купи нашенски милионер за петдесет милиона от наследниците на Иван Зографски, че като се засили да надстроява ниската част от хотела, че му трябвало казино да печели. А Японския хотел е сред 135 –те най-значими сгради в света построени от световния японски архитект Кишо Курокава.

Но всички наши новобогаташи смятат че са над световни авторски права и щом за нещо са дали пари, то е  тяхно. И какво? Ами веднага взеха да надстрояват ниската част на японския хотел за Казино,  че то ще им носи пари. Че и палми насадиха на мястото на японската вишна – вечния символ на Япония.   Не знаят ли , че не виреят в София палмите?! Кишо Куракава в гроба ще се обърне.

Че като почнаха едни възмутени и бурни дебати, че как така ще си строят по нашенски една световна сграда, че кой е дал разрешение за надстрояване, че се намесиха най-големите ни светила в архитектурния бранш, а после съдът се намеси и взе решение да се премахне започнатата нашенска надстройка.

Това и по соцвремето не можеше да се случи. Но в новото време, с новите богаташи се смята,че парите имат права над законите, а?

Вие знаете ли че по соцвремето, когато се строеше Японския хотел, български инженер, технически ръководител на строежа умря от инфаркт, заради напрежението да не се изложи пред Курокава, да не сбърка с някой сантиметър. Защото до сантиметри бе отговорността, сеизмологията...

Няма, няма да видим скоро разум. Случайниците го постигнаха, щото викаха, че е „чуден ден за българската демокрация”.

Нищо, нищо не свършиха!  И  следа няма да остане от тях.

А сега на първия ви въпрос!

Искахте да разкажа, как аз се опазих. Или по точно спасих.

Много е просто! Отървах се от парите, като ги върнах на босовете. Повече нямаше какво да правя сред тукашното общество. Нито постоянно да се съобразявам. Отчетох се до стотинка. Забравиха ме начаса.

Първо успях да получа място в строителна фирма в бивша социалистическа държава. Там хората бяха запазили много от добрите неща по соцвремето.

На Запад нямаше да ме пуснат да се състезавам със стари вълци заели местата преди десетки години. Там хората са се борили за мястото си. А ти кой си? Изведнъж  пристигаш с готовите пари и айде „мръднете се” и да заемеш мястото им. Няма да те пуснат. Никога!

В строителството бързо спечелих доверие, напреднах. Сега съм на поръчкови строежи в далечни държави и тук  в родината рядко идвам.

Моето омерзение към погрешно започнатата у нас промяна  и досега ми е като вреден звънец.  Просто не мога да се отърва от начина по който лишиха хората от надежда.

Мисля обаче, че порасналото ново поколение ще го създаде. Ще й даде нов път на промяната. Няма как, растат съвестни млади хора, образовани на Запад и неудобни  заради това на много от тукашните търтеи. Ще сме свидетели на края на измислените „собственици и богаташи”.

Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…казал го е в 1895 Алеко Константинов.

Днес времето е без надежда, без план, без мечти.

Човек е устроен така, че трябва да има мечта, трябва да има надежда. Да има и своя малък план, покрай големия на родината си.

В соца и номенклатурата имаше срам.  В соца беше по-човеколюбиво, по-насърчително. Имаше едно очакване –и това държеше хората под пара. Но никога не се сбъдна ни обещание, ни бъдеще. Ползваха добре  максимата, че надеждата крепи човека. 

Спасяването днес не само у нас, а и по света е поединично. Нищо не е гарантирано от никого и за никого.

Но едно е сигурно, когато си взел много пари и мислиш че вече са завинаги твой, няма начин да не си платиш. Или да ги  върнеш. Рано или късно се връщат по различни начини. Няма да те оставят да си щъкаш на своя воля. Ако не, разтапяш се!

Какво означава това, „разтапяш се”?

- Замислете се, аз ли да ви обяснявам!

Савка ЧОЛАКОВА