На 19 юли Богдана Карадочева ще добави още една свещичка за рождения си ден. Като истинска кралица на шансона, нейният житейски път е запълнен с много хитове. Само преди седмица Богдана Карадочева блесна на сватбата на племенника си. Актьорът Калоян Карадочев и приятелката му Камелия Евгениева, която работи като преводачка, се ожениха на зрелищна изнесена церемония в Годеч. Специален гост на събитието бе Васил Найденов, който е близък приятел и дуетна половинка на Богдана. “Сватбата беше прекрасна. Гостите бяха чудесни, а тържеството наистина елегантно. Много, наистина много красиво. Вълнувах се през цялото време”, сподели певицата.
Богдана Карадочева е една от любимите поп певици на българската публика. Буба има 19 албума и 3 компактдиска, като последният е двоен компактдиск "Най-доброто" - златна колекция от 42 песни. Тя е първата носителка на "Златният Орфей" с две песни: "Сняг" на Борис Карадимчев и "Това е нищо" на Арман Канфорд. Става известна с хита си "Аз ще бъда с чудна рокля" през 1967 г. Пяла е на световни сцени с големи имена като Жилбер Беко и Клиф Ричард. Хитовете й "Дано", "Остаряваме бавно", "Иване, Иване" и др. се пеят от млади и стари. Омъжена е за композитора Стефан Димитров, има син Лъчезар Аврамов, кино- и тв режисьор.

Тази професия е съдба и ако не я приемеш за цял живот, 
ако не пееш от сърце, песните ти няма да останат 
Времето е проверката за всичко. 

В началото на нейната кариера е посъветвана да не се представя с името Карадочева, а като Иванова. Година по-късно сама иска да се представя с бащината си фамилия. През 1994 г. тя става един от учредителите на Фонд “Паметник на жертвите на комунизма”, издигнат през 1999 г. край НДК. Богдана Карадочева описва баща си с думите:
“Баща ми беше много известен, много добър, имаше много приятели, помагаше на всички. Той беше фин и вярващ човек, луд по музиката”. Иван Карадочев е търговец на фини кожени изделия, дейност, която упражнява до 1947 г. След това е частник занаятчия на кожени облекла. През 30-те години на ХХ век е един от хората, помогнали материално за възраждането на основания през 1914 г. футболен клуб “Левски”, на който е привърженик.


С татко Иван и братчето

Баща ми е имал фабрика за кожи, елегантен магазин на ул. "Алабин" с продавачки и манекенки, беше бохем. Майка ми беше прекрасна, духовна жена, обичаше да пише. 15 години след смъртта й не посмях да отворя тетрадките й, споделя певицата. Имахме колекция от 4000 плочи симфонична и оперна музика. Всяка неделя ни водеха с брат ми на матинетата в зала "България”, беше луд за опера. Убиха го през 1960 г. в лагера "Слънчев бряг" - Ловеч, по най-ужасния начин, с камъни и тесли. Взеха го направо от магазина и как този изискан човек с папийонка е понесъл ужаса в лагера! Не мога да си представя и не искам да говоря за това. В лагера е въдворен на 8 декември 1960 г., а 15 дни по-късно е убит.
От 3-годишна възраст са ме качвали на масата да пея “Кармен”, “Хабанерата”, “Азучена”. Родителите ми бяха музикални и баща ми ме вкарваше в операта през оркестрината - обожавам операта, мога да плача. 

Исках да уча оперно пеене. Но съдбата реши друго. Майка ме готвеше за оперна певица, водеше ме на педагози като контраалт. Но се явих на конкурса "Микрофонът е ваш" в ресторант БИАД на Вили Казасян и оркестър "Студио 5". 

Бях на 14 г., с черна престилка и бяла якичка. Изпях френска песен и Вили ми каза да му се обадя, така започнах

Слава богу, аз не бях репресирана в онези години, защото ме пазеха моите приятели. Много ми помагаше моят любим приятел Емил Димитров, той ме изведе и на международна сцена. 

Живот, изпълнен с музика, но и с много любови. Богдана има три брака зад гърба си, последният от които се оказва за цял живот. За първи път се омъжва съвсем млада, на 19 години, за музиканта Здравко Радоев. Това се случва малко преди певицата да получи наградата “Златният Орфей”. Тя и Радоев посещават гражданското, за да поздравят техни приятели, които сключват брак. Младата певица и Здравко като на шега се разписват, без много да мислят. Но за съжаление бракът им не продължава дълго. И следва раздяла. 
След няколко години Карадочева се омъжва за кинорежисьора Димитър Аврамов, когото срещнала във Франция. Подписват без излишна шумотевица и пак без сватбени одежди. 


Кумове им стават Невена Коканова и Любомир Шарланджиев

От този си брак шармантната певица ражда и сина си Лъчезар. Ангажименти и много работа са причина да се отчуждят. С втория си съпруг Богдана се развежда през 1990 г.


Най-дългият брак - със Стефан

Няколко години по-късно среща най-голямата си любов. На едно издание на “Златният Орфей” тя се вижда с нашумелия млад композитор Стефан Димитров. Оказва се, че той е неин съученик, с когото са делили един чин. И така започва най-дългата й връзка, която завършва с щастлив брак. И до днес Богдана и Стефан са успешен тандем и в живота, и в творчеството. Най-интересното е, че 

шафери на сватбата са Васко Кеца и личният му мениджър Ивайло Манолов

Работила съм с почти всички композитори, имам страхотни песни на Борето Карадимчев, но от години Стефан ми пише песните. Заедно сме, имаме общи вкусове. Така се родиха "Иване, Иване", "Само за жени", "А бяхме млади", "Дано". Стефан пише много филмова музика. Аз съм автор на текстовете на "Краят на света" в изпълнение на Васил Найденов и на песни за Тони Димитрова. Певците от моето поколение сме спечелили обичта на публиката с хилядите концерти - ходили сме в най-малките села и градове, имали сме хиляди срещи с хората. Пеехме на живо - толкова много песни съм изпяла и съм много щастлива, когато на мой концерт виждам сълзи в очите на хората. Те пеят заедно с мене, знаят песните ми от началото до края. Имам записани над 500 песни, а съм изпяла хиляди. Когато сме пътували с кораб в чужбина, сме пели по 50-60 песни на вечер. Ние обаче 

объркахме понятието "демокрация" с "анархия"

Това е наша вина. Но ето вече сме в ЕС и аз съм позитивно настроена, с времето всичко ще се нормализира. Колко много българи вече пътуват с личната си карта, прекарват Нова година във всички краища на света! Ние, българите, сме чувствителни хора, но бързо се научихме на хубавото. Забравихме онези гладни години преди 10 ноември, когато за празници се пускаха банани, луканка, месо, чакаше се по 20 години за коли. Сега караме хубави коли и пак сме недоволни. Трябва сами да си направим доброто, а не да чакаме от други. Освен това сме малко завистливи, подлички, чалгизираме обществото, а чалга значи посредственост. Мразя лицемерието, предателството. Вярна съм на принципа да сме смирени, да се уповаваме на Бога, защото постоянно грешим, да сме добри и да се обичаме.

Паулина БОЯНОВА