Всички кандидати се надпреварват да обещават София да стане модерен град. Като порасъл  из софийските улици, с родители и техните родители родени в София, аз имам различна гледна точка. Модерността е естествена съдба на големия град, но тя не бива да заплашва и унищожава  уюта и красотата на стара София. За това се обяви Боян Стефанов, кандидат за общински съветник от ВМРО в София.

Ето какво още казва г-н Стефанов:

Успешният модерен град е онзи, който съхранява и очарова с духа си, в който витаят сенките на поколенията преди нас. Затова искам да споделя с вас моята консервативна визия за София.  Да съхраним и извадим на показ блясъка на софийския център – онази част от града с достолепните жилищни кооперации от 30-те години, архитектурния уют на къщите и павираните улици между тях.

Преди всичко намирам за важно да отбележа, че градът ни има належаща нужда от работа в посока решаване на проблемите с трафика, замърсяването на въздуха, броя на детски градини и много други чисто праграмтични измерения на живота в големия град. Не смятам, че има сериозен кандидат, който би игнорирал тези проблеми, и следователно вярвам, че ще работим по тях с всички останали членове на общинския съвет. Нещата, които обаче ще поема като лична кауза, и с които вярвам се откроявам от останалите, са тъкмо в сферата на културния облик на града ни.
 



Първата задача, с която трябва да се заеме новият Общински съвет е да  въведе стандарти за ремонти и строителство в центъра, които да съхраняват облика на града и да прекратят унищожаването на старите сгради. Общината трябва да вмени задължение, при ремонти и саниране да се съхраняват и възстановяват орнаментите на сградите, строени преди 1944г.
Високите остъклени  сгради са част от пейзажа на всеки голям град, но мястото им не е в центъра. Твърдо ограничение на височината на строителството в центъра до котата на традиционните 5 – етажни жилищни кооперации от 30-те. Тъкмо в сградите на стария център, носещи духа на София, живеят повече възрастни хора с ограничени финансови възможности, много собственици и наследници са в чужбина и това е пречка за ремонта на фасадите.  Градът трябва да има специална програма, подобна на някогашната „Красива София“, която да финансира поддържането на фасадите на старите сгради в бляскав и безупречен вид.  Логично е ремонтът да се комбинира с програмите за саниране и енергийна ефективност, а там където има ремонтирана красива сграда да има улично осветление и видеонаблюдение.  

В много от старите кооперации архитектурно е възможно на съвсем приемлива цена да се монтира малък външен асансьор, долепен до външната стена на стълбищните клетки.  Представете си как би изглеждала една такава кооперация от 1934г. с хубава чиста фасада, характерните архитектурни форми на епохата, приведена към съвременните норми за енергийна ефективност,  обляна в светлина и охранявана от видеонаблюдение! Това би повишило цената на имотите и би снижило осезаемо разходите за отопление и осветление. Сега си представете една цяла улица с такива блестящи стари сгради. А цял квартал? Целият център?  Инвестиция, която ще се върне като благосъстояние за града, повече красота и повече посетители, а това значи и повече бизнес и повече данъци, които ще изплатят инвестицията. Видеонаблюдението ще позволи специални мерки срещу вандализма на графитите по стените, които обезобразяват града.

Освен за фасадите е крайно време да помислим и за задните дворове. В преносен, но и в съвсем буквален смисъл. Дворовете, затворени в каретата между старите кооперации са свързани с уюта и детските спомени на поколения софиянци. Днес, със застаряване на населението  те са тотално занемарени. А малко инициатива на гражданите и помощ от общината – финансова и логистична, може да ги превърне отново в красиви градини, места за отмора, социални контакти, детски глъч и чист въздух. Не е нужно всяка педя да е паркинг или кръчма. Всъщност нека е това, което хората решат. Но да е красиво и полезно.
В същото време, най-старата съхранена част от София – районът между булевардите Сливница, Хр. Ботев, Дондуков и  Васил Левски е не просто занемарена, а се развива като гето. Гарата, Женският пазар и други специфики на района са спомогнали там трайно да се настанят форми на търговия, лица  и занятия , които носят лошо име на квартала, създават предпоставки за криминална престъпност, коренните жители се изселват, цените на имотите падат, а това води и до видимата разруха на този исторически квартал.  Трябва да се увеличи денонощното присъствие на Общинска полиция в тази част на София, а различните държавни служби да правят проверки на търговски обекти, жилищни адреси и лица, докато не бъдат прогонени смутителите и не се възстанови спокойствието на живеещите там.

Сърцето на града - „жълтите павета“  и административния център може лесно да върне своя бароков блясък и да превърне София в едно от бижутата на Югоизточна Европа.  Старата ограда на Царския дворец, която е запазена в днешната  резиденция „Лозенец“ трябва да бъде възстановена, днешният безумен паркинг да стане пак градска градина , а Цар Освободител до Орлов мост да бъде пешеходна зона. Някои от най-емблематичните места на центъра са недовършени от десетилетия – така например Художествента академия е редно най-после да бъде достроена според проекта си от 1906г., а  мястото за висши държавни церемонии – Паметника на незнайния войн, трябва да бъде завършен,  като лъвът заеме предвиденото от автора му място върху постамента. Заслужава внимание идеята централната част на София – „жълтите павета“ и зоната около тях да получи статут на архитектурен резерват и специална държавна защита и подкрепа. Стара София може да бъде като пражкото „Старе место“.

Паметникът на Съветската армия трябва да бъде махнат от мястото, което заема днес, не само, защото е политическо унижение към България и защото е исторически неадекватен, а и защото вкарва груб сталински гигантизъм в сърцето на един фин  европейски град. ПСА трябва да намери своето място в музей или тематичен парк на тоталитарното изкуство, в подходящото обкръжение и с уважение към художествените качества на творбите, но с ясно послание за техния исторически контекст.

София е град с име на храм, един от историческите центрове на европейската християнска духовност. Дадено ни е да живеем в града на Светата Божия премъдрост и трябва сме достойни за тази привилегия. Не само да съхраним археологическото и архитектурно наследство, но да мислим за него през жива вяра, а не само като за туристическа атракция. Общината може да подкрепи енорийския живот на столичните храмове и да съдейства за добрия им вид. Църквата до Южния Парк в кв. Гоце Делчев трябва най-после да бъде завършена. Същото важи за арменската църква, която се строи от години и има нужда от още малко подкрепа. Така прочутият център на религиите ще получи завършеност с храма на още една от традиционните софийски общности.

Сред най- важните обществени каузи, за която последните живи офицери от времето на Царство България се борят близо три десетилетия и която в последните години за щастие намери широка подкрепа е възстановяването на стените с паметните плочи на 1 и 6 полк. Дори най-малкото село в България има на площада паметник с имената на своите жители, паднали във войните. София е положила на олтара на Отечеството 3000 свои чада – нашите деди, служили в „Желязната дивизия“. Срамно е, че този паметник на конкретни хора - скъпи предци на днешните софиянци още не в възстановен, близо 40 години след вандалското му разрушаване.  Като потомък на офицери, воювали във войните няма да намеря покой, докато София не върне стените с имената и не почете  своите синове.