Аз съм влюбена в живота, вятъра, морето, близките си. Опитвам се да се уча от грешките си. Научих се да започвам от себе си. Аз съм воин, но и едно обикновено момиче, споделя в ефира на Нова ТВ как вижда себе си актрисата Бойка Велкова. 

“Всеки ден ми носи повече будност, опитвам се да живея в реалността, а не да мечтая въобще, харесва ми да се изследвам... И всеки ден е празник за мен, споделя тя. 

Когато бях на 42 години, бях в роля на 90-годишна жена. Видях как ще изглеждам след 50 години и това ме уплаши 

Сега приемам годините спокойно...

Настъпват неизбежните промени и се научих да се харесвам отново, каквато съм в момента - леко напълняла, но, надявам се, все още стегната. Вече не се страхувам от тялото си. Все пак съм в процес да го заобичам, каквото е. Истински ценя промяната и на външния ми вид, и на вътрешния ми свят. Водата, която днес тече, утре е друга. Там, където се задържи, тя се превръща в блато. Отнасям се към себе си с чувство за хумор. Надявам се да съм наистина по-осъзната. 

За да бъдеш във форма, във всеки аспект стои много труд. В моята професия красотата помага, но грозотата пречи. Цялата ни професия е изискваща. Аз си слагам маска, моята приказка е Пепеляшка. 

Разбрала съм, от моето пътуване през живота, че истинската свобода е подчинение и дисциплина

Ежедневно правя много упражнения, карам велоергометър, поддържам тялото си. Ходя на най-различни танци. Човек трябва да се поддържа и за да изглежда добре, и за да е здрав и да работи, да не тежи на никого. Това е много важно за мен. Имам дисциплина и към храната. Внимавам с какво се храня. Не съм се отказала от месото, но все повече отивам към диета с плодове и зеленчуци. 

Разбира се, суетна съм да изглеждам добре, когато застана на сцена, но здравето и външният вид вървят ръка за ръка.”

Бойка продължава напред, най-вече да се учи и да бъде по-добър човек. Да помага на хората с присъствието си и с всичко, което може. 

С насълзени очи тя тихичко казва: “Съжалявам, ако съм ранила някого, то е било, защото съм искала да направим, да стане нещо. Това е моят начин, който не винаги е най-верният”. 

Аз съм обикновен човек. Искам скандалното да е на сцената. Там да съм смела да казвам всичко, да правя неща, които в живота не бих посмяла, за да ги изследвам. Театърът е един вълшебен принц, в който аз съм влюбена.

Свободният избор е дар от Бог, така имаме възможност да избираме между доброто и злото.

Безсрамно е може би, че понякога съм лъгала, за да не нараня някого. А лъжата взима енергия и въвлича в неприятен капан.

Джакпотът в живота на Бойка е нейната голяма любов Теодосий Спасов. 

Романът между Бойка и Теодосий започнал в Пловдивския театър, в един антракт. Запознал ги Атанас Кръстев, известен като Начо Културата. 

Вече биеше звънецът за следващото действие на спектакъла и изведнъж открих в погледа на Бойка, че това е моята съпруга. 

Това беше истински любовен ураган, спомня си тръпката от онзи паметен ден Теодосий. 

Не е по-различно и признанието на Бойка: “Когато Теодосий се обърна и видях това лице..., толкова силно ме привлече, че потънах в очите му, в смирението в тях и в тази топлина, безметежност...

Всички останали дни са пълни с изненади, казани думи, смях, грешки, заблуди. Тайната на любовта се крие в непрекъснато обновяване, промяна и дълбоко разбиране... Всичко между нас и досега е споделено, както в бита, така и в творческата ни реализация”, радват се на семейната хармония Бойка и Теодосий. Двамата таланти са заедно близо 32 години. И тя не крие, че именно той я научил да бъде по-смирена и добра. 

Той ме научи на търпение и освети много от тъмната страна в мен, признава актрисата.

Велкова е носител на редица престижни награди, сред които “Икар” и “Аскеер”. Споделя, че винаги се е възхищавала на актриси като София Лорен, Клаудия Кардинале, Катрин Деньов, Цветана Манева, Катя Паскалева и Невена Коканова. 

Като ученичка искала да стане археолог, но майка й я насочила към балета. Сега това й помага на сцената. 

Като момиченце страдала, че има безброй лунички и заеквала

Срамувала се, докато един ден баща й сравнил чаровните й лунички със звездите по небето. 

Заболяване я отказва от професионалните танцови занимания и тя се отдава на театралната сцена. След дипломирането във ВИТИЗ играе седем години в Русенския драматичен театър, откъдето датира приятелството й с големия, вече покоен режисьор Стоян Камбарев. Следват десетки роли в театъра и блестящото изпълнение на Десислава във филма “Боянският майстор”.

В края на 80-те години Бойка Велкова се озовава за първи път в Ню Йорк с образователна цел - изкарва тримесечна лятна актьорска школа в училището на прочутия американски актьор, режисьор и театрален преподавател Лий Страсбърг. 

Беше приключение да получа виза за Америка в социалистическа България 

Баща ми плати летните курсове там благодарение на работата си в Мароко и Алжир. Преподаваха ми ученици. По тази система на Лий Страсбърг работят всички най-големи - като Ал Пачино, Робърт де Ниро, Дъстин Хофман. Смесваха ни възрастни, млади, професионални и непрофесионални актьори. Наблюдавахме се взаимно, учехме се един от друг. Доста по-възрастни актьори идваха да упражняват роли, които репетираха в момента, разказва актрисата. 

Учеха ни да сме безсрамни, да правим крайни неща 

и да се изключваме от чуждото присъствие, да не ни интересува дали някой ни гледа. Като влязох за първи път в една от залите, все едно попаднах в лудница. Всеки работи и след това обсъжда с преподавателя какво е усетил, почувствал, открил за себе си. Беше невероятно преживяване...

Върнах се, защото бях срещнала Теодосий, и не съжалявам. Той е истинският мъж. Невероятен човек и музикант! Грижовен е, може да прощава, дава любов, без да очаква. Помага ми. Истински ме разбира и съм щастлива, че съдбата ни събра. Той е най-безпогрешният съдник в работата ми и в живота. Благодарна съм му. Учила съм се от него, без да подозира, споделя тя. 

Подготви Поли БОЯНОВА