Божидар Димитров пред БЛИЦ: Тайни, заблуди и мантри за Съединението

<strong>- Какво не е известно за Съединението?</strong><u><strong><br /> </strong></u>- Искам да ви кажа, че историята е леко замъглена и няколко мантри битуват около тази дата. Една от тях е, че българският народ тогава в тази епоха е бил обединен и заради това лесно е постигнал Съединение. Не, не е бил обединен. Напротив. По онова време в парламента политическите партии се бият. В буквалния смисъл на думата, дори за разлика от днес &ndash; с юмруци и бастуни. Тези лоши отношения продължават и след обявяване на Съединението. За да се стигне до два преврата, контрапреврати, офицерски заговори, разстреляни, убити. <br /> <br /> <strong>- Все пак не се ли постига някакво обединение?</strong><u><strong><br /> </strong></u>- На 6-ти септември и следващите няколко месеца българският народ наистина е обединен. Около какво? Около идеята за съединението между Източна Ромелия и Княжество България. Очевидно при демократичните държави, каквато сме и днес, не бива да плачем, че народът не е обединен, да искаме от президента да бъде Цар Обединител и т. н., това е невъзможно. <br /> <strong><br /> - Правите паралел между тогава и сега... </strong><br /> - Никъде в света обединение не е постигнато и не може да бъде постигнато при демокрацията, където има партии и априори се приема, че една партия се различава от другата със съществени различия. При демокрацията няма единство на народа, освен по важни приоритетни въпроси на развитието на нацията и държавата. Ето например ако утре Македония и нейният премиер излезе по телевизията и каже: &ldquo;Народе, на Македония, извинявай, че те лъгахме толкова години, ние сме българи! От сега нататък ще бъдем българи и искаме единение с България!&rdquo; Тогава 240 депутати у нас няма да се чудят дали да приемат или не и трябва всички заедно да гласуват &ldquo;за&rdquo;.<br /> <br /> -<strong> Не е ли възможно да се постигне обединение и по други, важни проблеми?<br /> </strong><u><strong> </strong></u>- Станишев например обяви някои приоритети, само с един съм съгласен &ndash; за демографското развитие на нацията. Приоритетен проблем е в момента, изчезваме и ако така вървят нещата 2050-та година няма да ни има. Всичко възможно, което трябва, да се направи, да се дадат пари по различни направления и политически ходове като даване по-лесно гражданство на лица от близки държави. Трябва бездетните двойки да имат безплатни процедури &ldquo;ин витро&rdquo;. По този въпроси е възможно обединение, но дори по въпроса за магистралите както виждате не можем да дойдем на едно мнение. ГЕРБ строи автомагистрали, сега пък новото правителство казва, че приоритетът му ще бъдат железопътните линии. Да, не можем да се обединим. Не знам какво е по-ценното, казано честно. Но на мен, например, ми е приятно и удобно да пътувам по магистрала &ldquo;Тракия&rdquo;, за два часа и половина сме в Созопол. <br /> <br /> -<strong> Да ви върна назад. Често се споменава историята на капитан Райчо, доколко тя е вярна?<br /> </strong><u><strong> </strong></u>- Капитан Райчо наистина има интересна съдба. По време на кримската война той е малко дете, което научава, че турците ще преминат Дунава, а руската войска още не го е направила. Но знае, че се подготвя внезапен десант в Румъния с цел да разгромят малкото руски войски, които са в Гюргево. Райчо слага две кратунки под мишница, преплава Дунав и съобщава този факт. Руснаците правят капан на турците, турците правят десант и руснаците ги разгромяват. За благодарност Райчо е изпратен във войсково училище. Изкарва го, завършва и когато се връща в България, участва и в Освобождението и остава жив в тази страшна руско &ndash; турска война, в която половината от опълченците загиват. Но той остава жив, за да умре от куршума на един пиян българин, пощенски служител, който решил да бъде верен на правителството и стрелял срещу него. Така се случва понякога. <br /> <br /> -<strong> Има ли и други лъжи около Съединението?<br /> </strong><u><strong> </strong></u>- Те не са лъжи, те са по-скоро неистини, с които дори и Европа сме излъгали тогава. Тя се обръща мнението, че ние сме нарушили Берлинския договор, защото със Съединението сме направили точно това. Това е все едно днес да се наруши договор на НАТО или ЕС. Когато ни напада крал Милан, съчувствието автоматично е отправено към по-малкия. Всички казват &ndash; ето, България е по-слабата, сръбската армия е командвана от генерали, а българската от капитани... Но истината е, че по онова време нашата армия е два пъти по-голяма от сръбската. Тогава сме имали пет пъти повече от тях. Истината е, че капитаните ни са били капитани само формално. Истината е, че те имат стаж, но не са били повишавани, защото щатните места са били заети от руски и австрийски офицери. И в българската и особено в румелийската армия. Но те са завършили, вероятно да не им се пречкат в краката и да ги тормозят, руснаците, които са управлявали армията, са ги пращали на генерал щабни академии по цял свят &ndash; в Торино, в Санкт Петербург, в Берлин. И тези хора, за разлика от сръбските генерали, които са имали само килийни училища завършени в Белград, са били опитни пълководци и са имали голям боен опит в руско-турската война. Така че те напердашват сърбите по всички правила на военното изкуство. Още повече, че са имали двойно и петорно превъзходство на силите в определени сектори. Единственият им проблем е бил да докарат армията от турската граница до Сливница и тук пак има една лъжа. Разказва се как вървели по 100 километра дневно. 100 километра никой не може да извърви. Всъщност са били натоварени на Баронхиршовите железници на първия ден 22 хиляди души са били на Сливница. През следващите три дни са дошли и останалите. Въпросът е бил в капацитета на железницата. Това с вървенето е измислено от Иван Вазов, който е имал нужда от героизъм. Повтаря се и до сега тази история: дъжд, сняг, суграшица, обаче българите вървели по 100 километра на ден. Но няма никакви съмнения, че сме ги били по всички правила на изкуството, а не с &ldquo;ура&rdquo;, &ldquo;напред&rdquo;, &ldquo;на нож&rdquo;! Били са ги по всички правила &ndash; изненадвали са ги, след това атака, задържаща отбрана, контранастъпление, но както трябва. <br /> <strong><br /> Мария НИКОЛАЕВА, БЛИЦ </strong><br />