В житейския път на Бранимира Антонова има от всичко и по много -победи и любов, спадове и възходи, сълзи и радост. Красавицата, която остава в историята като първата “Мис България”, цени  всичко, което животът й е поднесъл.  Тя печели първия конкурс у нас, който се провежда през далечната 1967 г. Родена е на 22 ноември 1952 г. в София. След като завоюва титлата “Мис България”, е избрана и за “Мис Фестивал” на Световния младежки фестивал през 1968-а. 

Била 6-годишна, когато започва да играе балет. Учи в хореографското училище в София. Дебютът й в киното е на 9-годишна възраст, през 1962 г. в късометражния телевизионен филм “Етюд” - показва как се става балерина. На 12 години участва в първия бг филм-пантомима “Кучешката огърлица”  на режисьора Вили Цанков...

През годините създава балетна формация “Шоу-Шок”. Работи и като хореограф по фигурно пързаляне към “Академик”. Има 3 брака и една дъщеря - Мария, от първия й съпруг, покойният Владимир Грашнов, бивш шеф на Мобилтел и собственик на футболен клуб “Левски”. 

Днес тя е на 69 г., но твърди, че не е вманиачена на тема възраст и не полага особени грижи за себе си. “Излизам без грим, никога не съм употребявала крем, подарявам козметика на приятелки, не на себе си. Но винаги си слагам червило. Имам много малко дрехи в гардероба си и нищо не ми липсва!”, категорична е Бранимира Антонова.

...Аз не мисля, че трябва да имам два живота, казва в свое интервю тя. И не съжалявам за нищо, което съм направила досега. То е трябвало да ми се случи, а и през цялото време имам до себе си Мария, сега и зет ми Дарий и приятели.

Пожелавам на много хора да имат два живота, за да получат шанса за един като моя

Майка й твърди, че я е родила на 22 ноември, но я е записала ден по-късно. “От 1972 г. празнувахме рождените си дни заедно с първия ми съпруг Владо Грашнов, който е роден на 24 ноември. “Когато вече бяхме женени и го питаха къде сме се срещнали, той отговаряше “Аз съм си я заплюл още от родилния дом.” Всъщност, съдбата решила да ги събере 19 години по-късно.

“Току-що завършила хореографското училище, преживях тежък инцидент. Бях на турне с известната тогава музикална група “Сребърните гривни”. Беше много весело до 28-ия ден, когато получих преплитане на червата от една ледена кока-кола. Оперираха ме във Враца, едва ме спасиха. Завинаги се разделих с балета. Тогава разбрах, че когато си болен, оставаш сам. И че славата е нещо кухо. Разбрах как може да бъдеш абсолютно самотен, макар и сред много хора. И че това е почти задължително.

Тогава срещнах Владо Грашнов на едно събиране в неговото жилище. Беше 13 април, а ние бяхме на 19 години. Владо току-що беше излязъл от казармата. Беше преживял операция от спукан апендикс, защото не му повярвали, мислели, че се глези. Така че като се срещнахме, и двамата “ближехме рани”. Той нищо не знаеше за мен, както и аз за него: не знаех, че е син на министър, даже не разбрах, че сме у тях. Харесах го, защото беше различен. По-късно осъзнах, че всъщност това е било любов.

Той дойде да ме изпрати до нас и още тогава ми предложи да се оженим. Казах даБяхме много млади. Но разбрах какво значи да обичаш. Това е, когато не можеш без някого. Обичах истински Владо Грашнов. Липсва ми. На следващия ден ме запозна с майка си Мария Грашнова - страхотно достолепна дама. Много неща съм научила от нея. Владо й съобщи, че съм неговата годеница и че е решил да се жени.

“Това да не съм го чула повече! - отсече тя. - Ще учите, ще дружите. Докато Владо не завърши, не може и дума да става за брак.” Скоро след разговора с Грашнова последва среща и с баща му. Той директно ми каза, че няма син за женене и ме помоли да оставя Владо на мира. Тръгнах си с твърдото намерение никога повече да не се обадя на това момче, за да му дам шанс да порасне. Макар че той беше абсолютно готов за брак и наистина после стана перфектен баща и съпруг. 

Рано сутринта на следващия ден Владо дойде у нас с едно куфарче и каза:

“Напуснах дома си. Взеха ми паспорта, за да не мога да се оженя, но ще си извадя нов

Дойдох тук да се скрия от нашите.” Майка ми се стъписа, но благодарение на сестра ми го посрещна както трябва. Покани го да си почине - той изглеждаше доста измъчен, и го убеди, че в този момент домът ни не е най-подходящото място за него. Започнахме да мислим къде може да се скрие и се сетихме за Троянския манастир при игумен Геласий. Той стоя в манастира около десетина дни. След това Владо си дойде в София, някой го беше познал и баща му му нареди веднага да се върне.

Отидохме заедно в Драгалевци при бъдещите ми свекър и свекърва. Те живееха с бабата и дядото на Владо по майчина линия. Те много ме харесаха и застанаха на наша страна. Забраната за брак обаче остана. Искаха поне малко да напреднем с ученето. Ние обаче бяхме страшно нетърпеливи, особено Владо. Той беше такъв. Нямаше търпение за нищо. Искаше го веднага и сега, споделя Бранимира за списание “ЕВА”.

Бяхме изключителна двойка и даже си приличахме визуално. Все мислеха, че сме брат и сестра. Ние така и се държахме. Бяхме деца, много сладки. Купувахме си големи кадастрони и  рисувахме пифове. Такава беше нашата любов. Но все пак се оженихме, въпреки родителската забрана. Направихме го, когато майка му и баща му не бяха в България. Бяхме в Руския клуб и Вальо Измирлиев и Нина Чолакова, нашите кумове, казаха: “Абе, я да ви оженим утре, ние не се плашим от нищо. После родителите на Владо ще ви приемат.” Наистина така стана. 

Сключихме брак с фалшиви медицински на 15 юни 1973 г., два месеца след като се бяхме запознали. На сватбата бях с жълта блуза и поличка и тъмносиня жилетка. В последния момент кумата ми сложи една маргаритка, за да си личи, че съм булка. Владо беше с абитуриентския си костюм.

Родих дъщеря ни Мария две години по-късно - на 10 юли 1975 г. А брачната ни нощ бе седмица след сватбата. Заради моята операция, но и защото ни беше достатъчно, че аз вече съм негова, той - мой, и сме заедно. Държахме се за ръце и това ни стигаше. Една детска и разпиляна, но истинска любов. Разведохме се през 1979 г. Бракът ни продължи 7 години.

Разделихме се, защото решихме, че между нас нещата са се изчерпали. Отидохме прегърнати на бракоразводното дело, бяхме с един адвокат и си обещахме, че ще бъдем винаги заедно. На шега се оженихме, на шега се разведохме. Въпреки че две години след това ми беше празно и нищо не ми беше интересно. След година продължих и завърших семестриално. Малко преди това се бях омъжила за втория си съпруг Венци Петков.

С Венци бяхме заедно 8 години. Спомням си, че малко преди мига, в който взех решение да го помоля за развод, му казах: “Не ме карай да избирам между теб и детето, защото ще избера дъщеря си.” Така се разведохме. С един тържествен обяд в Парк-хотела и аз - много добронамерена. Бях на 36 години, но нямах време да страдам, защото вече живеех с мъжа, който чак след 7 години стана мой трети съпруг - Владо Денев. 

Понеже явно развалям нещата, като се оженя, моя беше инициативата да не сключваме брак

Седем години живяхме перфектно, докато не зная в кой луд момент решихме да се оженим. Три-четири години след това се разведохме. Наистина се оказа, че бракът разваля любовта. Поне при мен е така. Но пък и всяка връзка е с някаква мисия.”

Първата Мис България живее без пенсия, въпреки че е навършила годините. “Няма откъде да се пенсионирам - нямам нито години за социална пенсия, нито стаж. Но не мисля за това. Нямам и бизнес. Последно се занимавах, като преподавах балетна хореография на деца. Преди това във Виена бях юрисконсулт. Отдала съм се на дъщеря ми Мария Грашнова - тя направи успешна кариера в маркетинга и рекламата”, споделя тя. 

А какво прави днес? “На 69 всички правят едно и също. Пазим се. Пожелавам на всички здраве, защото коронавирусът ще мине. Светът е оцелял, защото се е смял, и затова се моля да не затварят театрите и концертните зали, за да повдигат духа на българина”, казва още Бранимира.