Брокерът на недвижими имоти от Пловдив Мирослав Язов разгледа въпроса за въвеждането на еврото в България и отражението му върху обществото и пазара на недвижими имоти.
Собственикът на агенция за имоти смята, че дискусиите около приемането на еврото в България често са емоционални и не толкова базирани на реални икономически факти, пише plovdiv24.bg.
"Страната ни и без това е силно обвързана с еврото – цените на много стоки и услуги се определят в евро, а чуждестранни компании имат сериозно присъствие у нас," на мнение е Язов.
Какво ще се промени при въвеждането на еврото?
Една от ключовите промени ще бъде намаляването на задължителните резерви, които банките трябва да държат – от 12% на само 1%. Това ще освободи значителен финансов ресурс, който може да се насочи в няколко посоки:
Очаква се част от освободения капитал да се насочи към имоти, което ще поддържа ниски лихвени проценти по ипотеките и ще улесни покупката на жилища. Друга част може да бъде използвана за подобряване на финансовата стабилност на страната.
Има опасения, че част от средствата може да се използва в полза на определени икономически или политически интереси.
Въпреки позитивите, вероятно ще има поскъпване на новото строителство поради по-скъпи строителни материали, земя, разрешителни и труд.
Язов даде пример с опита на страни като Словакия, Словения, Естония, Литва и Латвия,след приемането им на еврото:
Словакия (2009 г.): След приемането на еврото Словакия отбеляза устойчив растеж на цените на имотите, особено в столицата Братислава. По-ниските лихвени проценти и лесният достъп до кредити стимулираха търсенето. Въпреки това, първоначалният ефект на "обезценяване" на цените (т.нар. "закръгляне нагоре") беше отчетен при някои стоки и услуги, но не и при имотите в дългосрочен план.
Словения (2007 г.): Подобно на Словакия, Словения също преживя увеличение на цените на недвижимите имоти след присъединяването към еврозоната. Чуждестранните инвестиции се увеличиха, тъй като еврото осигури по-голяма сигурност и премахна валутния риск.
Естония (2011 г.): В Естония приемането на еврото също съвпадна с ръст на пазара на имоти, подкрепен от по-ниските разходи за кредитиране и повишеното доверие на инвеститорите. Въпреки това, пазарът беше засегнат и от по-широки икономически фактори и глобални тенденции.
Литва и Латвия (2014 г. и 2015 г. съответно): В балтийските държави се наблюдаваше сходна тенденция – повишено търсене и ръст на цените на имотите, макар и с известни колебания, свързани с макроикономическата обстановка.
В крайна сметка Мирослав Язов смята, че въвеждането на еврото в България ще направи жилищното кредитиране по-достъпно, но в същото време да доведе до по-високи разходи за строителство. Резултатът най-вероятно ще бъде продължаващо покачване на цените на имотите.
