България може да спаси живота на 3600 души на Балканите и да спести 10 млрд. евро разходи за здравеопазване, ако се освободи от зависимостта си от въглищната енергетика през следващото десетилетие. Изводът е от анализ на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA [3]) – независима международна научно-изследователска организация.

По искане на „Грийнпийс“ – България учените направиха прогноза за здравните разходи за лечение на заболявания, причинени от замърсяването от въглищните централи в периода 2023–2038 г. Анализът, основан на компютърно моделиране, включва щети като преждевременна смърт, хоспитализации, астма, бронхит, преждевременни раждания и недоносени новородени, както и интелектуални загуби и пропуснати работни дни.

Проучването за първи път изчислява тези щети в бъдеще време и показва колко смъртни случаи, заболявания и икономически разходи могат да бъдат предотвратени.

Откъде идва замърсяването? България произвежда около 40% от електроенергията си от нискокачествени лигнитни въглища. Те имат високо съдържание на прах и сяра, които се изхвърлят в атмосферата при горене. При контакт с други молекули във въздуха серният диоксид също се трансформира във фини прахови частици.

Голяма част от замърсителите са в Маришкия басейн. Повечето централи не отговарят на изискванията за ограничаване на вредните емисии, включително държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, най-голямата въглищна централа на Балканите.

Кой е засегнат от мръсния въздух?
Симулация на разпръскването на фини частици показва, че те се разпространяват не само във въглищните региони, а в цяла България. Те могат да останат в атмосферата около две седмици и не познават граници. По тази причина засегнати от въглищните емисии са дори съседни страни – Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. Така българските тецове влошават качеството на въздуха и здравето на милиони хора на Балканите.

Каква е цената в човешки животи?
Високите нива на замърсяване от тецовете причиняват смъртта на около 333 души годишно. Вдишването на замърсен въздух засяга буквално всеки орган в човешкото тяло.

Колко са разходите за здравната система? 
България вече е платила значителна цена за своето замърсяващо въглищно производство. За периода 2016-2020 г. тя възлиза на близо 12 млрд. евро, според предишен анализ [4] на CREA.

Смъртните случаи и другите нелетални заболявания струват на държавата средно 742 млн. евро всяка година. Това са 0,9% от БВП на България. Сумата е сравнима с бюджета за отбрана на държавата – 1,3 млрд. евро или 1,5% от БВП за 2022 г.

Какви са изводите? 
„Тези разходи не са включени в цената на енергията, нито се вземат предвид при стратегически решения за бъдещето на България. Серия правителства наблюдаваха с широко затворени очи този здравен катаклизъм.

Енергийният преход към възобновяеми източници вече е в ход и очакваме изпълнението на националните обещания да включва съвременните решения – за по-качествен живот, здраве, достъпна енергия, по-устойчива икономика и обитаема планета“, коментира Десислава Микова, ръководител на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България.

КРАЙ

Резюме на анализа на CREA

Учените разглеждат три сценария:

* В първия сценарий, фазата на излизане от въглищна енергетика се забавя до 2038 г., а всички тецове в България поддържат текущите си мощности през целия период.

* Във втория, въглищните централи следват ускорено извеждане от експлоатация, като се намаляват само мощностите за производство на електроенергия (3 300 мегавата) - с 26% до 2026 г., с 41% до 2030 г. и с 100% до 2035 г. Останалите мощности остават на текущите стойности през целия период.

* В третия сценарий, ускорената фаза на извеждане от експлоатация се разширява, като включва не само мощностите за електроенергия, а и тези за топлоенергия.

И правят заключението, че ускореното премахване на въглищните тецове в България ще има огромни ползи за качеството на въздуха, общественото здраве и икономиката, включително предотвратяването на хиляди смъртни случаи и спестяването на милиарди евро от разходи за здравеопазване.

Ефект
Сценарий 1
Сценарий 2
Сценарий 3

Смъртност по всякакви причини
(преждевременни смъртни случаи)

5,500

(3,400–9,100)

2,200

(1,300–3,700)

1,900

(1,100–3,100)

Хоспитализации

(случаи)

4,600

(440–8,700)

2,200

(250–4,100)

1,900

(220–3,601)

Астматични симптоми при деца с астма
(случаи)

132,000 (29,000–237,000)

63,000 (14,000–114,000)

55,000 (12,000–100,000)

Бронхит при деца (случаи)

13,600

(-3,600–30,800)

6,500

(-1,700–14,800)

5,700

(-1,500– 3,000)

Бронхит при възрастни (случаи)

2,700

(950–4,200)

1,300

(450–2,000)

1,100

(390–1,700)

Ниско тегло при раждане (раждания)

1,150

(360–2,000)

540

(170–930)

470

(150–820)

Преждевременни раждания (раждания)

2,100

(1,000–2,300)

1,000

(480–1,000)

870

(420–920)

Постнеонатална смъртност (смъртни
случаи)

12

(6–21)

6

(3–10)

5

(3–9)

Загуба на IQ

( IQ точки)

4,600

(900–24,000)

2,000

(400–11,000)

1,700

(300–8,800)

Пропуснати работни дни (дни)

1,400,000 (1,200,000–1,700,000)

660,000
(560,000 – 760,000)

580,000
(490,000–660,000)

Икономически разходи (млрд. евро)

14 (9–23)

5 (3–9)

4 (3–8)

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук