“Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот”. Това са думи, изречени от великия руски писател и драматург Антон Чехов преди повече от 150 години, но актуални и днес. 

Да, и днес! Защото след 61 години трудов стаж, на 81-годишна възраст към заслужена почивка у дома се запъти ДАМЯНКА!

Хората от Зверино и съседните села я познават много добре

Тя е Дамяна Христова, или леля Дамянка, както се обръщат всички към нея. Изключително внимателна и отзивчива, готова да помогне на всеки с каквото може.

Започва работа в администрацията на ММК - Елисейна и се пенсионира на 55 години. Изобщо обаче и не си помисля да си почива. Започва на собствени разноски да ходи до град Мездра, получава вестници, списания, канцеларски материали. С влак, автобус или с помощта на приятели ги придвижва до Зверино, където на щанд, разположен на тротоара до пощата и моста, ги продава.

Вечерта ги прибира вкъщи и на другия ден нещата се повтарят. Така десетина години. След това започват да я снабдяват служебно и да прекарват вестниците и списанията с коли. Местен бизнесмен й дава безвъзмездно стаичка, в която ги подрежда.

Леля Дамянка посреща клиентите си с усмивка, обяснява, записва си поръчки, изпълнява ги

И така минават още 26 години. Докато в последния ден на февруари тази година тя се раздели с работното си място. Тъжно й е! Но приятелите й не са я забравили. Имаше цветя, имаше сълзи. Сълзи от радост, сълзи от усещането за достойно изживян живот, живот, отдаден в полза на обществото.

- А сега накъде? - питам я.

- Ох, ще ми бъде много мъчно. Дано се намери човек, който да продължи моята мисия. Трябва да има място в Зверино, където да се продават вестници, списания... Ще си почина ден-два, чакат ме градините, цветята в двора...

На добър път, Дамянке! Примерът ти е завладяващ! Благодарим ти!

Борис КРЪСТЕВ, Зверино