Булдозер, работещ по трасето на бъдещия път Кърджали-Подкова, по който ще минава движението за Гърция през прохода Маказа, за часове бастиса праисторическата селищна могила край с. Седларе, Момчилградско, узна човек на БЛИЦ. Музейните работници се хващат за главите от погрома – десетки години къртовски научен труд отива на вятъра. Безвъзвратно е заличен уникален паметник на културата от национално значение, който би могъл да се превърне в нова туристическа дестинация за страната. Пример за поредния “щам”, наречен безхаберие, от който нацията ни едва ли скоро ще се “излекува”.
Ето какво разказва пред БЛИЦ Милен Камарев, археолог в Регионалния исторически музей в Кърджали: “На 11 ноември колегата ми Жарин Величков в качеството си /по ирония на съдбата или стечение на обстоятелствата/ на научен ръководител на екип, извършващ археологически издирвания по трасето на бъдещия газопровод Комотини-Стара Загора, става първият свидетел на злощастната съдба, застигнала обекта. Вместо могилата той заварва заравнена със земекопна машина …площадка. В западната й периферия до този момент стояха добре запазените каменни зидове на средновековна църква, сега напълно унищожена или засипана. Щетите тепърва ще се изясняват. Според мен разрушаването не е извършено от незнание, тъй като този паметник на културата фигурира във всички документи и карти, които са на разположение на фирмите, изпълняващи строителството на пътя Кърджали-Маказа”.
Археологът Жарин Величков е главен инспектор към Националния институт за недвижимо културно наследство, бившият НИПК.
Макар и спрягана като “поверителна информация”, от собствени източници БЛИЦ узна и кои са най-вероятните фирми, безотговорно затрили векове история в Седларе – и двете са пловдивски, а именно – Интегрални пътни системи “Инфраструктура” АД и “Тракия” Редки метали. Полиция и прокуратура веднага се захващат с вандалския акт. Образувано е предварително досъдебно производство. Уведомено е и Министерството на културата. От ведомството е изпратена комисия, която дава предписание да бъдат направени спешни спасителни разкопки, за да се сведе до минимум възможността могилата – по-скоро това, което е останало от нея, да не стане пък обект на посегателства от иманярите. Разкопките в такива случаи са за сметка на извършителя. Но дали виновниците ще понесат цялата тежест на закона, доколкото го има в тази сфера, засега е под въпрос.
Веднага възниква въпросът: С какво е толкова важен разрушеният паметник? Най-ценното в селищната могила Седларе е, че в нея, в продължение на хилядолетия, са наслоявани следите от живота на хората от ранния неолит /6-тото хилядолетие преди Христа до халколита – 4-то хилядолетие/. На територията на България има много праисторически селища, но селищните могили се броят на пръсти. А тази край момчилградското село е разположена най-южно от всички останали.
Специалистите са на мнение, че праисторическото селище край Седларе е било занаятчийски център за обработване на полускъпоценни камъни, от които освен бижута и идоли са се изработвали и различни сечива. Било е оградено с крепостна стена с бастиони от трамбована глина, облицована с камък. По същият начин са били изградени и сградите – стени от трамбована глина, в които са вградени за устойчивост греди и плет от клони, облицовани с каменни плочи. “Тази техника на градеж е уникална, защото не е установена в други селища от същия период”, категоричен е Камарев.
Заедно с халколитното селище няколкотонният багер е помлял и останките на средновековна църква от Х-ХІІІ век, намираща се в западната част на могилата.
Обектът е проучван частично, а това прави драмата още по-голяма. Най-южната селищна могила в България, заемаща южната част от висока тераса на левия бряг на река Върбица, е била с височина 8 м и диаметър 50 м. Разкопките тук започват още през 1979 г. и продължават с малки прекъсвания до 1988 г. Ръководител е проф. Ани Радунчева. Оттогава до наши дни тя се опитва да намери средства, за да проучи напълно пластът от неолита, но безуспешно.
“Несъмнено селищните могили са най-сложните за проучване, разчитане и датиране археологически паметници. Тяхното пълно проучване ни коства десетки години тежък труд на самия терен и още дълги часове кабинетна работа. Резултатите от тези изследвания са от изключителна важност за праисторията, защото единствено по археологически път се набавя информацията за този най-продължителен период от човешката история”, твърди Камарев. А в един момент какво се оказва? – един нищо и никакъв багер заличава непосилният им труд само за часове. Все едно слон е влезнал в стъкларски магазин… Ирония на съдбата, бай Ганьовска “научна” компетентност, “цивилизована” непросветеност или още кой знае какво.
Селището е уникално и с това, че в него процъфтява производството на сечива от полускъпоценни камъни – яспис, ахат, халцедон и др., намиращи се в близките околности. Според проф. Радунчева производството на сечива от полускъпоценни камъни е било съпроводено с …ритуални действия. Сечива от яспис са откривани в праисторически селища на територията на Гърция – в Сескло, и в днешна Турция – Коня. Известната наша археоложка е на мнение, че една част от работилниците е работила за чисто ритуални потребности. Изделията от полускъпоценните камъни се раздавали по някакъв, все още неизяснен начин, за боговете. Именно това производство е била връзката между селищата и светилищата в Източните Родопи. Мистерията би могла да бъде разгадана в по-близка перспектива, ако върху нея не беше “преминала” тежката верижна машина.
В източната част на селището при Седларе от най-късния представен тук период са регистрирани специфични ритуални действия – животински кости, части от човешки скелет /зъби, мандибула и др./, малко червена охра. Оброкът е засвидетелстван на цели 11 места.
Как се е почувствал Жарин Величков – първият оказал се свидетел на “местопрестъплението”, при вида на варварския акт с акцент и препратка ХХІ в.?! “Унищожена е безвъзвратно за науката изключително ценна информация... А ако погледнем и по-практично – загубен е прекрасен туристически обект, който е само на десетина метра от международен път. Тук туристите биха могли да видят жилища, работилници, улици отпреди 8 000 години. Седларе можеше да стане едно от известните и по света места в България”, през сълзи разказва ученият.
Според неофициални източници, “заравняването” било направено от геодезисти, за да разположат по-удобно уредите си за трасиране на пътя /?!/. Археолози пък коментират, че е възможно да са намесени и иманярски интереси, ако малджиите са се заблуждавали, че това е тракийска могила. Сиреч в нея биха могли да открият златни накити от ритуално погребение на някой тракийски жрец – едни от най-скъпоплатените антики в момента на световните аукциони “Кристис” и “Сотби”.
От вандалския акт се възмути /основателно – бел. на ред./ и министърът на културата Вежди Рашидов, реагирал твърде бързо на проблема. Той напомня, че България “лежи” върху невероятни ценности и върху древна история, “но за разлика от чуждите държави ние ги унищожаваме”. Според него трябвало да се направи закон за паметниците на културата, в който ясно да се регламентират сурови наказания за тези, които им посягат.
Световноизвестният скулптор не открива “топлата вода” – върху подобен “едикт” умуваха още в зората на демокрацията. Още когато проф. Елка Константинова бе културен министър, а видната ни интелектуалка Блага Димитрова – съвсем за кратко вицепрезидент. Но залисани покрай разпределяне на “голямата баница” с формата на лъв, нито едно правителство от 10 ноември 1989 г. насам не успя да спретне подобаващи “строги” алинеи и параграфи, с които да се опази безценното ни национално богатство. За съжаление, и днес са в сила ъндърграунд законите от сорта на “по-голямата риба изяжда по-малката”. Става въпрос за мътните води. Затова “херостратовците” в България – били те булдозеристи, геодезисти, малджии, Цезари, Нерони и още какви ли не, скоро няма да изчезнат. А Темида ще си остава безсилна, безмълвна и още по-сляпа пред престъпленията им…
Какво бъдеще да очаква един народ, който нехае за миналото си и с безразличие наблюдава как се бастисват паметници от зората на цивилизацията, питат се в потрес кърджалийските музейни работници. Дано по-скоро получат отговор. В този, а не в някой друг живот…
Кърджали, Георги АНДОНОВ
