Вместо да охлади ентусиазма за следване във Великобритания, очакването за Брекзит засилва интереса на българските кандидат-студенти. Това отбелязват от компания посредник за кандидатстване в чужди университети. Островът продължа да е номер едно сред държавите, които нашите младежи предпочитат за продължаване на своето образование. Интересът е толкова голям, че България е в топ 10 на европейските страни, изпращащи най-много студенти там. Нареждаме се заедно със страни като Германия, Франция, Гърция, Италия и дори изпреварваме далеч по-многобройните по население Полша и Румъния, пише Стандарт.
Очакванията са тази бройка значително да се повиши в следващите две години.

Повечето нашенчета, които тази есен ще заминат да учат във Великобритания, всъщност са кандидатствали преди година, когато изобщо не се очакваше насрочването на референдум за излизането на страната от ЕС. След като резултатите от него са вече факт, очакванията са много български младежи, които са отлагали заминаването си за там, да направят тази стъпка. Целта е да изпреварят евентуалния Брекзит, който може да затегне условията за прием и издръжка в островната държава. Интересът към образование във Великобритания не стихва, въпреки че таксите за следване там никак не са малки - около 9000 паунда годишно. Причината е, че Островът предлага най-голямо разнообразие от специалности и най-уредената система за настаняване и финансиране на студентите.

От миналата година студентски кредити се отпускат вече не само за магистърски, но и за бакалавърски програми. "След резултатите от референдума се свързахме с правителствената организация, която отговаря за студентското кредитиране във Великобритания и оттам ни увериха, че каквото и решение да се вземе, студентите, които започват следването си през 2016 г., са заварено положение и ще получават финансирането си до края на следването", казва Цвети Антова от компанията за кандидатстване в чужбина.

Не се очакват промени в условията и в следващите две години. С около 1500 нови български студенти всяка година Германия се нарежда на второ място сред образователните дестинации за нашенчетата. Сравнително новите по популярност сред нашите кандидат-студентите Холандия и Дания също набират скорост. Тамошните университети предлагат голямо разнообразие от програми на английски език, като в някои от тях има възможност за придобиване на две специалности по време на следването.

В Холандия и Дания нашите младежи отиват да учат предимно международен бизнес и мениджмънт, информационни и комуникационни технологии, маркетинг, европейско право, хотелиерски мениджмънт, туризъм и мултимедия, дизайн и комуникации. Очакванията са към Страната на лалетата тази есен да отпътуват над 550 българчета, които ще се обучават в 28 холандски университета. Холандия въведе преди година нова политика за финансиране на чуждестранните студенти от ЕС. Те могат да получават до 1016 евро на месец от холандски студентски фондове. Част от сумата се оформя като заем, а другата се дава безвъзмездно. Отпускат се и кредити за покриване на таксите за обучение, които са 1951 евро годишно, като изплащането е до 2 г. след завършването, с минимална лихва.

Въпреки че в Дания висшето образование е без никакви такси, тази есен се отчита лек спад на българските младежи, които ще заминат натам - около 150. Причината е, че страната намали бройката за прием, университетите прекратиха някои специалности на английски, а изискванията за хорариум от часове, минимален успех и езикова подготовка бяха завишени. Сред дестинациите за българските кандидат-студенти са и Швеция и Франция заради ниските такси на обучение. Между 50 и 100 българи заминават да учат висше образование в САЩ всяка година. По-скъпото обучение и отдалечеността ограничават избора на американски университет.

Етично хакерство (ethical haking) е една от новите специалности, която тази година е хит сред българските младежи, заминаващи да учат компютърни науки в чужбина. Водещите европейски университети всяка година предлагат нови интересни специалности, за да привлекат студенти. Миналата година бъдещите IT спeцове с приоритет са записвали да учат Компютърни игри и дизайн, тенденцията се отчита и тази година. Police studies, Religion, conflict and globalisation, Asian trade management са други нови атрактивни дисциплини, избрани за следване зад граница през новата учебна година от българчета. Сред модерните дисциплини са и нанотехнологии, neurosciance.

Особено търсени са нови специалности в сферата на екологията в холандските университети. Там учебните заведения реагират много гъвкаво на икономическите промени - на всеки 5 г. от учебните планове отпадат специалности, за които има пренасищане на пазара и се появяват нови, които се търсят от бизнеса. Така например Дания преди година сви приема си за компютърните науки.

Канада, Нова Зеландия и Лихтенщайн са най-новите дестинации, към които тази есен ще се отправят няколко български студенти. В тамошните университети те са намерили интересни програми на английски език. В Лихтенщайн, например, дават почти 100% гаранция за реализация. Бакалавърски и магистърски степен по архитектура и бизнес администрация там се учи по заявка на конкретни компании.


Проф. д-р инж. Любен Тотев, шеф на Съвета на ректорите в България:

- Проф. Тотев, търси ли висшето образование нови специалности, които биха привлекли потока от ученици, които да изберат да учат у нас?

- Винаги сме се опитвали да стартираме нови атрактивни учебни програми, които да не копират старото, а да ангажират младежта. Но мисля, че в момента всички университети искат да преподават всичко. Всички университети искат да предлагат икономика, право... И сега специалността, която обединява правото и икономиката - сигурността. Във всичките й разновидности - национална, военна интелектуална. Но нека да го правят само тези, които имат експертите и капацитета да го правят, а не тези, които нямат студенти.

- Има ли някаква програма, с която да се опитаме да задържаме студентите да учат в България?

- Голяма част от децата заминаха и не се връщат. Това е проблемът. Не се връщат, защото у нас не намират подходяща работа. Затова смятам, че бизнесът трябва да се съобрази с изискването тези кадри веднага да могат да започнат да работят срещу нормална заплата.
Според мен истинската причина българите да отиват да учат в чужбина, е, че там имат несравнимо по-големи възможности за реализация след завършването си. 80 процента от студентите в Минно-геоложкия университет се реализират у нас, защото имат къде да работят.

Пълна отличничка иска да прави постановки в Смолян. Връстниците й от София избраха Острова за учене и работа. Отличниците на България от випуск 2016 вече знаят къде ще учат наесен. МОН удостои с Национална диплома 21 зрелостници от цялата страна, завършили с успех 6,00 и имащи повече от едно отличие от международни олимпиади и състезания. Едно от тези деца е 18-годишната Петриела Бачева, която завърши ГПЧЕ "Иван Вазов" в Смолян. За учители и съученици в родопския град тя е Пипи. Момичето е избрало да учи и работи у нас. Петриела вече е студентка в Софийския университет "Св. Климент Охридски", където е приета с пълен отличен в специалността с най-висок бал - скандинавистика. Готви се да кандидатства и режисура за драматичен театър в НАТФИЗ.

"Ами голяма мечта ми е един ден, ако завърша режисура, да се върна в нашия театър, /б.а. Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" в Смолян/ и да режисирам собствената пиеса тук, в Смолян", каза девойката. Прекрасното смолянско момиче признава, че докъм 10 клас е имала идея да следва в чужбина, но след това решила да е една от малкото, които остават в България. Любимата книга на Пипи неслучайно е "Пипи дългото чорапче", което момичето се надява да прочете отново, но като студентка по скандинавистика - вече в оригинал.


С национална диплома за пълни отличници са наградени още 20 деца - 8 зрелостници от София, три деца от Варна, две от Пловдив, останалите са от Бургас, Велико Търново, Добрич, Плевен, Полски Тръмбеш, Силистра и Ямбол. Сред отличените, най-много са възпитаниците на Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" - четири деца. Един от тях е Теодор Тотев, който отива да учи в Оксфорд. "Дипломата от МОН е за високи постижения, отлична диплома в училище - 6,00 плюс 6-иците от матурите по математика и български език", разказа Теодор вчера пред Стандарт.

"Подадох документите си в Оксфорд през декември, имаше изпит по математика и физика по моята специалност, която е инженерни науки. След това явих се на интервю, което явно беше успешно. В началото на януари ми пратиха оферта, в която поставиха условие да си взема успешно матурите", обясни момчето. В основата на инженерството са математика и физика. Едва на 3-4 година студентите специализират - машинно, електронно биоинженерство.

"Моят интерес засега е насочен към нанотехнологиите - най-просто казано една материя да не пропуска водата навътре, а да я задържа на повърхността. Или един слънцезащитен крем чрез нанотехнологиите много по-ефективно разсейва светлината и предпазва кожата. Но човек се променя, може съвсем друго да ми хареса да специализирам", казва Теодор. Ученикът от СМГ избрал Оксфорд пред Колумбийския университет в САЩ, защото образованието в кралството е по-евтино в сравнение със САЩ. От целия випуск в СМГ сега в Оксфорд са приети 12 души, казва Теодор.

Но двама вече са се отказали. Едното момче отива в Импириъл колидж, защото са му поели стипендията, другото е избрало Принстън в Щатите. Таксата в Оксфорд е 9000 паунда и още почти толкова за живот, разказва Теодор.

Другите двама с национални дипломи от СМГ отиват също в Англия. Димитър Даскалов ще учи в Уоруик финанси, Цветан Моев ще е в Юнивърсити колидж Лондон, където ще учи политически науки. Теодор Тотев разказва, че е печелил олимпиади по математика и състезания по бридж. Играе тенис, а любимият му играч от тура е швейцарецът Стан Вавринка.

Антони Стоянов, директор на Софийската математическа гимназия: "СМГ има четирима носители на национални дипломи - трима младежи и една девойка. Кристина Желязкова единствена остава в България и ще учи в Софийския университет. Другите отиват в Англия. Но имаме ученици, които са спечелили 12 медала от международни олимпиади по математика, химия, физика, астрофизика, астрономия. И поради своята заетост нямат възможност да се подготвят за матурата по български език. И изкарват 5,90, което сваля дипломата им на 5,99, примерно. Затова мисля, че трябва да се променят критериите на тези национални дипломи. В тях да има както училищните изпити, но и постиженията извън клас по олимпиади, а матурите да не се включват. 

На книга има много добри специалности в университетите у нас. Най-търсени специалисти на пазара на труда са IT експертите. Реално обаче рекорд отчита псхилогията, при положение, че най-много безработни има точно психолози. За учители по предмета математика миналата година нямаше никакви кандидати в СМГ, тази година са 4-има, от които двама са пенсионери. Учителите по математика и информатика са много търсени и фирмите им предлагат 4-цифрени заплати. За това трябва да се помисли за някакъв коефициент при заплащането, за да може да ги привлечем.

И когато говорим за качествено средно образование, парадокс се получи и с новия закон за училищното и предучилищното образование, който принципно засилва автономността на училищата. Но, в подзаконовите стандарти се получава точно обратното - математическите гимназии вече няма самостоятелно да определят състезанията, разбирайте, набора от задачи на изпитите след 4-ти клас. Това ще правят експерти от министерството. Това е все едно селекцията на "Реал" да се прави не по критериите на мениджъра, а от испанската федерация, в която ще има трима души от "Барселона"."