Налагайки цензура, новите елити ще срещнат презрение и бунт - за това намекна със статус в личната си фейсук страница известната българска блогърка Ирини Зикидис.

Ето какво още пише тя (публикуваме думите й без редакторска намеса):

"В нюзфийда ми излизат статус и статия на министъра на електронното управление г-н Божидар Божанов, под които са коментирали много мои приятели. Сами можете да прочетете и двата материала, към които ще сложа линкове в края на моя статус, но хайде да видим каква е основната идея.

„Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие.”

„...по моя инициатива ще бъде създадено аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии)”

 „...Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания.”

„Именно затова обмислихме регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси.”

Разбира се, заявената цел е благородна – борба с фалшивите новини. Хубава цел, особено на фона на хилядите анонимни или полу-анонимни сайтове, източници, профили и платформи.

Лошото е, че като махнеш захаросаните приказки, инициативата напомня за едно банално Оруелско Министерство на истината, където ще има една-единствена гледна точка, а всичко друго ще бъде заклеймено като „фейк новини” и „кремълска пропаганда”. (Нещо като изказването на г-н Кирил Петков, че всеки, който поставя условия за присъединяването на Северна Македония към ЕС, е руски шпионин. Да не си помислите, че ако някой иска отстояване на националния интерес и историческата справедливост е български патриот? Нищо подобно – той е руски шпионин и толкоз).

Аз имам точно два коментара по темата.

Първо, ние вече знаем какво е цензура. България в продължение на 45 години е била подложена на жестока цензура, брутално преследване за инакомислие, и позорен, безгръбначен, угоднически слугинаж на чужда държава. Това доведе до едно – силно презрение на българите към управляващите елити и жажда за свобода на словото.

Налагайки цензура по познатия ни вече обичай, новите елити ще срещнат същото – презрение и бунт. Тя човешката логика и психика не са особено сложни, поне в това отношение – „Щом крият нещо от нас, значи се страхуват от него, защото е истина”.

И така забраненото става по-силно, по-вярно, по-автентично. Не можеш да твърдиш, че си демократ и да искаш да деинсталираш крайъгълния камък на демокрацията – свободата на мисълта и словото. С какво точно си по-различен от една тоталитарна държава, ако отнемеш това основно право на суверена?

А колко силен коз имат всъщност управляващите, ако вместо да налагат цензура, разрешат всички гледни точки, и така акцентират върху огромния контраст с путинова Русия, където в момента арестуват хора, излезли на площада с празен лист хартия? Аз си го обяснявам с това, че днешният либерален елит е отроче на старата червена номенклатура. Днес децата на старите номенклатурчици просто са сменили шефа си, но тоталитарният рефлекс е останал един и същ.

Второ, как точно ще наложат на практика тази цензура нашите ентусиазирани, но така посредствени епигони на тоталитаризма? Веднага давам пример, който коментирах преди броени дни.

Години, години, години наред мейнстрийм медиите ни заливаха с единствената и свещена истина, че „Асад е чудовище, което убива деца и жени, като ги обгазява със зарин”. Единадесет години на чудовищна пропаганда, лъжи и дезинформация за случващото се в Сирия. Я си посмял да напишеш, че това е рядка глупост, я си си изкарал репутация на платена кремълска подлога. Да, но в един момента войната в Сирия затихна и истината взе да изплува малко по малко.

И сега самите мейнстрийм медии пускат тук таме материали, че Асад не е избивал деца и жени, а това е било опорка, дошла от ал Кайда. Повтарям – мейнстрийм медиите днес казват с половин уста, че години наред сме били облъчвани с опорка на ал Кайда, които са реалните извършители на убийствата със зарин. Бих попитала Министерството на истината – в коя истина да вярваме в случая със Сирия? На тази, която официозите ни спускаха 11 години, или на сегашната, публикувана в същите тези официози, която абсолютно отрича старата истина? Или ще слагаме „срок на годност” на истината – важи от тази до тази дата, после ще ви пуснем нова, ревизирана истина?

(И буквално две думи за „жаждата за истина” в либералните ми познати. Наскоро пратих на един Фейсбук приятел, който навремето денонощно громеше кръволока Асад, новини от западни мейнстрийм медии, че Асад всъщност не е избивал деца и жени. Та пращам му аз материалите и той ми пише „Какво ме занимаваш със стари работи?!” Ми да, какво го занимавам с истина и факти по тема, към която той е проявявал интерес само докато е обслужвала мирогледа му? А избитите в Сирия – кучета ги яли. Те му бяха важни само докато служеха като инструмент за долнопробна, истерична пропаганда.)
Хайде да видим и войната в Украйна. Кошмарна, идиотска война, която трябва да спре незабавно, и в която Русия е несъмнен агресор.

Виждам, че тези дни западни и родни медии пускат материали за батальона Азов, озаглавени „Не бъркайте патриотизма с нацизма” и „Ние сме патриоти – ние се борим с истинските нацисти на 21 век”.

Ок, приемаме, че това е истина и Азов (които днес действително се бият на живот и смърт в Украйна срещу руснаците), са действително патриоти, а “темата  за нацизма е само в главата на болния диктатор Путин”(както наскоро заяви един професор по българските медии).

Тогава, какво правим с десетките публикации от 2014 до 2021 година в СЪЩИТЕ тези западни медии (ще дам само една минимална част) които гласяха:
2015, Euronews – “Violence erupts at Kyiv gay pride march”
2018, Ottawa Citizen – “Canadian government comes to the defence of Nazi SS and Nazi collaborators but why?”
2019, Bellingcat – “Yes, It’s (Still) OK To Call Ukraine’s C14 “Neo-Nazi”
2019, Fireign Policy – “Ukraine’s Azov movement is hostile to Russia, friendly to neo-Nazis”
2021, Geohistory – “Examining the Threat of the Azov Movement in Ukraine”
2021, Advocate – “Neo-Nazis Attack Gay Bar While Screaming ‘White Power’ & Antigay Slurs”

Какво правим с видеата, в които Азов пребиват и се гаврят с гей хора в Киев? Нищо, че отскоро взеха да изчезват от мрежата.

Как би постъпило Министерството на истината в този случай? Ще изтрие старите, компрометиращи батальоните Азов публикации? Ще ни обясни, че вече само новата истина е валидна, а всички, които сме чели и помним старата истина (пак в същите западни медии), сме кремълски шпиони? Как точно да спра да помня всичко, което съм изчела през годините и то САМО И ЕДИНСТВЕНО в западните медии?

Либералните български медии, журналисти, носители на експертиза, влогъри и инфлуенсъри така или иначе съществуват предимно благодарение на колосалните финансови инвестиции, които получават от една чужда фондация към чуждо посолство. Мисля, че единственият правилен и демократичен ход е пълна свобода на словото, НО с ясна информация за това, който подкрепя финансово съответната медия, журналист, носител на експертиза, влогър, инфлуенсър, в случаите, в които те са финансово зависими от външни сили. Нека ясно бъде написано „Получава грантове от САЩ / Русия”, за да могат читателите да се ориентират чии интереси се прокарват. И решат сами къде да търсят истината.

Един човек е написал под статуса на г-на Божанов: „Единственото ефективно противодействие на пропагандата и фалшивата информация са аргументите. Аргументи прости, разбираеми и логични. Блокирането на каквато и да е информация само я прави привлекателна и поражда съмнения. Нашето поколение има 45 годишен опит. Фундаментално си преосмислете концепцията. Иначе нищо не правите.”

Докъде точно ще стигне тая глупост?

Като познавам амбициите на нашите лидери – до абсолютното дъно.

Точно както едно време техните физически и духовни бащи са искали България да стане 16та република на СССР".