Сега българинът стана много по-пресметлив, по-разумен и не си купува какво да е с кредит. Има обаче хора, които по душа са си длъжници – срещу тях са заведени по 12 -13 дела. Това обяснява в интервю пред „Монитор” частният съдебен изпълнител Иван Хаджииванов.
- Г-н Хаджииванов, частни съдебни изпълнители и данъчни продават на публични търгове животни. Често ли се случва в практиката на един съдебен изпълнител да описва животни?
 

- Не бих казал, че е толкова често. В моята кантора тези случаи са не повече от един-два на година. Описването на животни е един от начините, по които взискателят ще си получи парите. Технологията е елементарна. Взема се от ветеринарната инспекция списък с ушните марки и след това се сравняват на мястото, където се отглежда добитъкът. При пчелите е различно - в този случай се регистрират кошерите. Единият вариант на изпълнение е по списъка от ветеринарната инспекция да се наложи запор и длъжникът да подпише, че няма право да продава или да се разпорежда с този добитък. Другият е животните да се опишат на място и да се продадат на пазарни цени като движими вещи. В моята кантора са прилагани и двата начина.
 
- Вероятно описването на големи стада отнема дни?
 
- Спомням си преди известно време за задължение на фуражен комбинат в русенското село Семерджиево. Трябваше да опишем 1200 прасета. Беше невъзможно да влезем в свинарника и да сравняваме ушните им марки с тези от списъка. Наложи се да извеждаме животните едно по едно през тясно пространство, за да си свършим работата. Измъчихме се, отне ни цял ден. После всички тези свине отидоха на кланица, такова беше разпореждането на ветеринарните власти.
 
- Ако животното почине след налагането на запора, как длъжникът ще докаже, че не го е продал например?
 
- В тези случаи трупът може да се предаде на екарисаж, но преди това се реже ухото с марката и се поставя в хладилник като доказателство, че човекът не се е разпоредил с животното. Така се процедира при крави, овце, кози, свине. При птиците е различно, те се броят и се запорират като съответно количество.
 
- А в случаи на фалирали рибовъдни стопанства?
 
- Тогава е най-сложно. Необходима е голяма подготовка - за източването на водоема, за осигуряването на хладилни камиони, които да извозят рибата, предварителни договорки с магазини за изкупуването й при условие, че не се знае какво е количеството. Имах такъв случай в началото на кариерата си. Бяхме получили разрешение от съответните институции да изпуснем водоем в Русенско, но човекът, като видя каква подготовка правим, поиска няколко часа отсрочка и си плати парите. Така случаят приключи. По същия начин приключват делата и на длъжниците пчелари. На тях е по-лесно да им вземеш жената, отколкото пчелните семейства. Веднага намират начин да си платят борча, щом разберат, че се каним да описваме кошерите и трябва да се разделят поне временно с хобито си.
 
- Как реагират хората, когато видят, че сте дошли за добитъка им?
 
- Случвало се е, когато отидем на изпълнение, да насъскват кучета срещу нас. Животните са движими вещи, които могат да бъдат продадени, за да се върне дългът. Хубаво е хората доброволно да го направят, отколкото да се върви по реда на изпълнителния процес.
 
- Има ли животни, които нямате право да описвате?
 
- Не се секвестират домашните любимци освен в случаите, когато те се отглеждат с цел продажба. Няма как да вземеш кучето или котката на човека! Недопустимо е! Не се описват 10 пчелни кошера, две глави работен добитък, пет глави дребен добитък, необходимата храна за изхранването им. В моята практика съм нямал случай на отглеждане на пет кучета на едно място например и хората да са твърдели, че всички те са домашни любимци, а не са за продажба. Не съм запорирал и екзотични животни. Струва ми се, че и в региона няма, но знам, че колеги от други части на страната са го правили.
 
- Може ли да обобщите - кои са най-честите причини, поради които животновъдите изпадат в невъзможност да плащат дълговете си?
 
- Някои хора не могат да си направят добре сметката, когато създават стопанство – колко ще им трябва за храна за добитъка, колко ще получат от продуктите, които дават тези животни, дали ще се изкара достатъчно, за да се върне кредитът. Когато сметката не е направена както трябва, банките тръгват. Предимно финансови са причините. Друга причина са болестите и епидемиите по добитъка. Ако човекът е разчитал на тези животни, за да си изплаща задължението, а те заболеят, изпада в невъзможност да погасява вноските си. Разбира се, имаме и клиенти, на които им се живее повече. Те използват субсидиите за отглеждане на животни не по предназначение и бързо стават наши клиенти. Има ли издаден изпълнителен лист, ние сме длъжни да спазваме процедурата и закона. За радост, описването на животни не е ежедневна работа на частните съдебни изпълнители. Тези случаи не са типични за българския животновъд, който е трудолюбив, старае се да има добър бизнес и да оцелее в условията на затруднения. Фактът, че имаме само един-два случая на година, е достатъчно показателен.
 
- А измени ли се през годините профилът на българския длъжник?
 
- Специално за моята кантора мога да кажа, че делата, които постъпват сега, се отнасят предимно за граждани, които страдат от зависимости или нямат постоянни доходи. Други пък са с частен бизнес, но той е неустойчив. Има и млади хора, които не могат да си правят сметката, хора, които обичат живота, не си обслужват задълженията, нямат необходимото икономическо възпитание и затова се срещат със закона. Имаме и длъжници по душа, с по 12-13 дела.
 
Рязко намаляха банковите кредити, сега те са малък процент в кантората – 15–18 на сто. Вече не се случва това, което стана в периода 2009 г. – 2012 г. Хората придобиха икономически опит и не вземат за щяло и нещяло кредити, а ги ползват само когато имат крайна нужда. От своя страна банките също са стриктни в обезпечението при даването на пари, затова и вече нямат толкова много лоши кредити. Имаме клиенти държавни служители, които са станали поръчители на свои близки при тегленето на заем, но после са изпаднали в ситуацията те да го изплащат. Веднага след като банките затихнаха, се появи междуфирмената задлъжнялост. Това е проблем на държавата и ние лека-полека го разчистваме. Напоследък се забелязва нарастване на публичните вземания. Много кметове се обръщат към нас за събиране на местните данъци и такси, защото държавата вменява на общините нови и нови задължения, а не им дава пари. Поради тази причина градоначалниците са принудени да бъдат по-стриктни при събирането на данъците. Мога да кажа, че във всички осем общини на Област Русе този процес върви много добре именно защото частните съдебни изпълнители бяха потърсени за съдействие.
 
- Налага ли се да използвате паяк за вдигане на колите на длъжниците?
 
- Не, хората се научиха да си дават ключовете и талоните, без да плащат допълнително за репатриране. Когато купих репатриращия автомобил, частното съдебно изпълнение нямаше такъв авторитет, както сега. Длъжници караха скъпи коли, а дължаха милиони. Държавните органи не искаха да ни съдействат да спираме и да установяваме тези возила, да вземат контролния талон и ключа им. И понеже имаше поредица от такива случаи в моята кантора взехме решение да си закупим собствен паяк и това проработи.
 
- Имахте идея за отваряне на магазин, в който да се продават вещи на длъжници, но това не се случи. Защо?
 
- Когато направихме анализ, преценихме, че не е нормално ресурсите на кантората да се хвърлят за движимото имущество на длъжниците. Изнасянето на битова техника и продаването й е по-неефективен способ, отколкото например да се продаде недвижим имот, да се направи запор на заплатата, на автомобила, на земя, на дружествен дял във фирма или на банкова сметка. Разговаряли сме по този въпрос с колеги от други кантори и от районния съд и стигнахме до извода, че магазинът ще бъде полупразен, а ефектът на изпълнение – съмнителен.
 
- Вашата кантора е една от най-добре работещите в страната - какви са показателите?
 
- За първите шест месеца на годината сме събрали повече от 10 милиона лева, а за 10 години – над 220 милиона лева. Приключили сме 13 000 – 14 000 дела от отварянето на кантората. Нашата цел е така да си свършим работата, че да се изпълни съдебното решение, но човекът да може да се изправи и да продължи напред.
 
- Умее ли българинът да си прави сметката?
 
Сега българинът стана много по-пресметлив, по-разумен и не си купува какво да е с кредит.
 
 
Визитка:
 
Роден през 1957 г. в Русе
 
Завършил е през 1983 г. корабостроене, а през 1999 г. право в Русенския университет
 
От 1995 г. до 2001 г. е общински съветник в Русе
 
От 2002 г. до 2006 г. е главен юрист на Община Русе
 
Отваря кантората си през 2006 г., в момента в нея работят 30 души, от които 15 са юристи
 
Два мандата е бил член на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ)
 
Председател на Контролния съвет на КЧСИ