Ежегодни грантове за милиони долари, „работа“, която се заключава в плетене на непрекъснати интриги против правителство, прокуратура и неудобни политически противници. Отскоро и съвместна дейност с издирван от Интерпол обвиняем.
Всичко това облечено с красивите думи „морал“, „реформа“, „не на статуквото“ и „протест“. Това е ежедневието на малка група хора, които от години са на хранилката на „Отворено общество“, „Америка за България“ и кръга „Капитал“. И които разполагат с медии, време в сутрешните блокове на телевизиите и говорители, родени от безкрайните им НПО-та.

Години, в които протестърско-реформаторско-„капитал“-ното съсловие не се превърна във фактор в държавата, защото с мижавите проценти доверие, които му гласуваха избирателите, чрез бутиковата му партия ДСБ на „приватизатора“ Иван Костов, не може нито да гради политики, нито да носи отговорност за действията си. Години, през които обаче интригантството на хора като Христо Иванов, Радан Кънев, Иво Прокопиев и вярната им свита, се превърна в професия, активните мероприятия – във всекидневие, а доносите – в начин на живот.

Дали ще е фалшиво писмо от Еврокомисията, поредното зле скалъпено мероприятие по дискредитиране на Сотир Цацаров, оплюване на Бойко Борисов (и то докато същите хора му се покланят в коридорите на министерския съвет и участват във властта с министри, а зад гърба му планират поредния удар), или манипулирани записи, пускани на части от бойната им група „журналисти“ от „Биволъ“, разлика няма.

Общото е нечистоплътността на радетелите за „новия морал“, които се опитват да изграждат легендата за белите си якички, върху клоаката от прибраните комисионни и предприятия от грабителската приватизация, финансовите машинации и укриването на данъци, ограбването на КТБ и нежеланието да носят отговорност за действията си, дори когато случайно попаднат във властта.
1, 2, 3  - следващият запис или донос предстои, червените копчета отдавна са натиснати.
Но анонимни вече няма.