Над 50 български моряци са преживели плен от сомалийски пирати през последните 15 години.

Събитията от тази година с похитени кораби, на които има и нашенци, напомнят за инцидентите от 2009 г. и 2010 г., коментират капитани, пресичали Аденския залив по времето, когато това ставаше с военен конвой.

Руен

Рано сутринта вчера стана ясно, че един от българските моряци на похитения кораб „Руен“ е бил отведен в болница.

Това е станало със съдействието на Военноморските сили на Индия. След оценка на здравословното му състояние индийският медицински екип е взел решение за последващо настаняване на българския гражданин в лечебно заведение, стана ясно от прессъобщение на Параходство "Български морски флот".

„Руен“ е собственост на БМФ. Той беше отвлечен от пирати миналата седмица. 8 българи са част от екипажа, който е от общо 18 души, съобщи Maritime.bg. Екипажът се е скрил в „цитадела“ - защитено срещу нападения помещение, но това не го е спасило от плен.

Цитадела

„Преди 15 години корабите нямаха така наречената цитадела. Търговските плавателни съдове се движеха в конвой, охраняван от военни кораби“, разказа пред „Телеграф“ капитан далечно плаване Светлозар Тенев.

Той е пресичал Аденския залив с три от старите кораби на БМФ, които е трябвало да бъдат закарани в Индия и Китай, за да се нарежат на скрап. „Заливът представляваше нещо като шестлентова магистрала.

В най-крайния коридор се движеха най-бързите кораби, в следващия по-бавните, а в средата контейнеровози и каркариери - кораби, които превозват автомобили“, спомня си кап. Тенев.

С влекача „Кондор“, на който се качва спецотряд от новозеландци, той участва в освобождаването на грузински екипаж от пленен кораб.

За кораба Грузия плаща откуп. С нашия кораб „Милин камък“ обаче е имал доста стресова ситуация. Причината е, че старото корито не можело да поддържа необходимата скорост, за да се придържа към конвоя, и става лесна мишена за пиратите.

Спасява го руският военен кораб „Адмирал Шапошников“, който застава зад него и го пази, докато успее да вдигне скоростта, с която да се присъедини към конвоя.

Панега

Не такава обаче е съдбата на другия български кораб „Панега“. Той е един от общо четирите плавателни съда с българи на борда, пленени от сомалийски пирати. Екипажът с 15 наши моряци прекарва четири месеца в плен.

Човек от екипажа дори е прострелян в крака, докато пиратите се качвали на борда. Една от причините да бъде отвлечен е, че корабната машина не може да развие необходимата скорост, с която да се движи в конвоя, и изостава.

С 13 български моряци на борда плават и корабите „Сейнт Джеймс парк" и „Ейшън Глори", които също попадат в плен на пиратите. „Маласпина касъл" с почти изцяло български екипаж също е един от похитените кораби преди тринайсет години. В крайна сметка, след по-дълги или по-кратки преговори екипажите са освободени.

Откуп

Държавите, чиито граждани са на борда на похитените кораби и корабособствениците, никога не потвърждават за плащан откуп. При пиратските набези обаче винаги става дума за пари.

Преговорите пък са продължителни, когато товарът на кораба е скъп, какъвто е случаят с автомобиловозът „Ейшън Глори" през 2010 г., който превозва леки автомобили за Саудитска Арабия.

На този кораб също плаваха осем българи. При тези преговори са важни хората, корабът почти няма значение, коментират обикновено корабособствениците, но товарът никак не е без значение, защото далеч не винаги застраховката покрива щетата.

Преговорите се водят тайно и без никакви изявления, за да не се застраши животът на моряците. Обикновено плавателният съд и екипажът се освобождават, но хората преживяват времето в плен като психологическа травма, която остава до края на живота.

Проф. Чуков: Хутите са терористи, исканията им са политически

„Отвличането на товарния кораб „Галакси лийдър“ от йеменските хути не е подходящо да се нарече пиратство. Хутите са по-скоро терористи“, коментира арабистът проф. Владимир Чуков. На борда на кораба има двама българи, капитанът и неговият помощник.

Хутите завзеха плавателния съд с военна сила, а впоследствие го превърнаха в нещо като туристическа атракция. „Въпреки че има дискусия дали техните актове са пиратски или терористични, хутите имат политически искания.

Те са си пуснали пипалата и в Сомалия и там се е разпростряла мрежата им“, допълни проф. Чуков. Според него пиратските набези преди години имат доминиращо материални мотиви, докато при хутите те са доминиращо политически.

„Хутите са съюзници на Хизбула. Мюфтии са издали фетва: Ако не помогнеш на Газа, отиваш в деня на Страшния съд”, допълва арабистът.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук