Това лято Черно море ще е по-топло и ще плуваме с повече медузи в мътна вода. Макар по-топлата повърхност да звучи изкушаващо за летовниците, научните данни разкриват една по-малко идилична реалност зад затоплянето на басейна.
Измерванията показват, че Черно море не се затопля просто „на усещане“, а със сериозни темпове. Между 1982 г. и 2020 г. скоростта на затопляне е била 0,65°C на десетилетие, като в последните двайсет години тя се ускорява до 0,71°C.
След 2009 г. положителните температурни аномалии стават постоянно явление, а защитният студен междинен слой на морето започва да изтънява. Това променя коренно физиката на водата и биологичния ритъм на крайбрежните системи, отбелязва Метео Балканс.
Една от видимите последици е по-големият шанс за срещи с желатинов планктон. Температурата е ключовият спусък за популационни взривове при медузите, а наличието на храна, подсилено от човешката дейност (еутрофикация), им помага да се задържат по-дълго край плажовете.
За Черно море и по-конкретно вида Aurelia aurita (лунна медуза), комбинацията от висока температура, соленост и наличие на планктон създава перфектната среда за растеж.
Другият проблем е намаляващата прозрачност на водата. Крайбрежните райони са подложени на по-силен натиск, което води до по-чести алгални цъфтежи и повишена биологична активност.
За обикновения турист това означава „мътна“ или „мръсна“ вода, която губи своята прозрачност заради комбинация от седименти и цъфтящ планктон. Така, макар сезонът да започва по-рано, условията за плуване стават все по-непредвидими, превръщайки идилията в предизвикателство.
