Паркоместата пред жилищните блокове често се превръщат в бойно поле, тъй като Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС) ясно разграничава общите части на сградата от заобикалящата я среда. Пространството пред блока може да бъде общинска собственост, прилежаща площ към сградата или частен терен, като именно статутът на земята определя кой има право да се разпорежда с нея.
Когато територията е определена от кмета като „прилежаща площ“ със съответната заповед и скица, тя се третира като обща част.
В тези случаи Общото събрание на собствениците има законовото право да реши как да се използват местата – чрез разпределение, ротационен принцип или поставяне на ограничители.
Решението се взема с мнозинство от идеалните части и е задължително за всички обитатели.
Ситуацията е коренно различна, когато паркингът е общинска собственост, какъвто е случаят в повечето квартали. Тук законът е категоричен: никой няма право самоволно да „запазва“ място със столове, туби, гуми или скоби.
Твърденията, че дадено място е нечие, защото се ползва от десетилетия или се намира под нечий прозорец, нямат правна стойност. Общината е единственият орган, който може да определя режима на паркиране – дали той ще бъде свободен, платен или със специални стикери за живущи.
Конфликтите ескалират най-вече заради огромното несъответствие между броя на апартаментите и наличните паркоместа. В един вход с десетки жилища често има едва няколко места за коли, което превръща паркирането в ежедневен сблъсък на представи за справедливост.
Етажната собственост не може да разпределя места върху общински терен, но може да действа колективно, като подаде искане до общината за регулация, маркировка или въвеждане на официален режим за паркиране.
За постигане на мир във входа най-ефективният инструмент е приемането на ясен вътрешен правилник. Макар законът да дава рамката, добросъседските отношения зависят от разбирането, че никое място не е вечна собственост на конкретен човек.
Общото пространство е споделена отговорност и редът в него започва с познаването на закона и уважението към правата на останалите, вместо с опити за незаконно присвояване на публична площ.
