Д-р Дончо Лисийски е възпитаник на Медицинския факултет в София. Дипломира се през 1996 г. Завършил е индивидуален курс на обучение по акупунктура през 2005  г., с последващ стаж в Кожната клиника на Медицинския университет - София. Член е на Българското дружество по традиционна китайска медицина и Българския лекарски съюз.
- Д-р Лисийски, до каква степен са виновни бактериите и вирусите за болестите?
- Знаете ли, че в раздела етиология на повечето заболявания като фактор, който не може да се изключи, а често е и основен, присъства стресът?
Водеща причина за смъртност и заболеваемост в нашата страна, а и в повечето развити държави, са сърдечносъдовите заболявания. Немалък е делът и на нервните, ендокринните, метаболитните и онкологичните заболявания. За възникване на по-голямата част от тези заболявания, дори и на травмите, водещата причина може да бъде психо-емоционална и всички са свързани с начина на живот, който водим.

- Вие сте лекар, но сте реализирали отдавнашната ни мечта като пациенти – нетрадиционната и официалната медицина да обединят усилията си в името на здравето ни. В тази връзка, коя е основната грешка на официалната медицина от гледна точка на китайската система за опазване на здравето?
- Медицинската ни наука е насочила своите усилия само в откриване на молекулните причини за заболяванията, но тя никога не се е заемала сериозно с изследване на това при кои болести и каква част от пациентите са имали продължително излагане на стрес и от какво естество е той, че да се развие конкретното заболяване.

Един много сериозен недостатък на здравно-философската ни система е, че винаги се търси външен причинител на проблемите в тялото – бактерия, вирус, радиация, липса на витамини, храната не била като преди сто години (тъпчете се с добавки!) и др. Това всъщност е общ западен философски проблем, дори не е свързан само със здравеопазването. Но в случая психологическите модели на хората, изграждащи едно общество, имат общо както с философията, така и с феномените на здраве и болест. А за западния модел на мислене е характерно разделението между тяло и ум.

Умът се счита за по-велик и направо съвършен, докато тялото е това, което боледува и е низшестоящо. (Спомнете си за светците на Запада, унижаващи телата си, защото имали желания, които са грешни според религиозния идеал). Нашето съзнание се чувства толкова съвършено, че изобщо не иска да допусне, че е направило дори и минимална грешка. Дори и стресът винаги друг ни го е създал, ние нямаме нищо общо. А питали ли сте се защо точно мен и точно сега тази бактерия или този вирус ме е нападнал? Защо не беше вчера или преди два месеца?

Не казвам, че няма патогенни бактерии или вируси, които причиняват заболявания при обичайно здрави хора, но в повечето случаи става въпрос за временно или постоянно отслабена имунна система. И в подкрепа на това твърдение е фактът, че са малко заболяванията, при които процентът на заболелите след контакт с вируса/бактерията е близък до 100. Това означава, че се разболяват тези, при които има подходящ терен. Той е
 
слабостта на защитата,
 
която зависи от хармоничната работа на всички наши вътрешни органи, плюс способността ни да се справяме с ежедневния стрес. Защото вече и науката е доказала, че стресът отслабва защитната ни система. (Все пак по-добре късно, отколкото никога.)


Д-р Дончо Лисийски

- А от какво зависи тогава нашата реакция на стреса и как можем да се научим да се справяме с него? Можем ли дори да засилим имунитета си сами?
- Пак търсим нещо много лесно, което е масово производство, конфекцийка, дето да става за всеки, по всяко време и да е лесно за приложение – „Аам! И болката минава!”. Веднага в съзнанието ни изкачат реклами на предложения за 1001 билкови комбинации и синтетични препарати и добавки, които магически повишават имунитета. Най-добре даже действат тези, които са докарани от незнайни земи, през 9 планини в десета.

Тези билки и препарати може би са много добри за подсилване на определени органи и процеси в нас, не казвам, че не действат на някой орган, който е във връзка с имунната система. Но пак ни убягва същината на проблема и се плъзгаме по по-лесното – да си купим нещо за успокоение на съвестта, че правим нещо за себе си.
Къде отива разбирането ни, че всеки от нас е индивидуалност? Значи, когато се отнася за дрешки и бижута, козметика, никой не иска униформите и гледаме да сме оригинални. Но, когато ни предлагат готови формули за здравето ни, все едно че имунната система е някаква част на машина, за учудване не се възмущаваме, а ги поглъщаме със задоволство, просто защото е написано: „повишава имунитета!”.

Не смятате ли, че вашият стрес е по-различен от този, на който е подложен съседът ви? Още повече, не мислите ли, че вашата чувствителност е различна, начинът, по който възприемате и отразявате случващото се около вас, е уникален – то се отразява в съзнанието ви по вашия собствен начин и чувствата и емоциите, които възникват са само ваши. Никой друг не може да ги изпита по същия начин, за да ги разбере до край.
Затова, когато случващото се с нас предизвиква остра реакция в съзнанието ни (например: страх, безпокойство, тревога, раздразнение, скръб, обида и др.), го наричаме стрес, напрежение, умора… Но
 
това си е нашият стрес
 
Той е, който ни изхабява и понижава защитата ни. Обаче, тъй като причината е различна и всеки има свои проблеми, как тогава една и съща комбинация химия, може да разсее тежестта в гърдите на един и буцата в гърлото на друг? Естествено, че не става.
Медицината на техническия прогрес и на принципа “лапни хапче – забрави проблема” не дава решения за тези емоционални състояния.

- Защо?
- Не е трудно да се сетим – не се виждат под микроскоп, жалко. Тя се интересува само от молекулите, биохимията, електронните микроскопски снимки, скенер (много важно) и, разбира се, магнитен резонанс. А кой е видял тъгата или меланхолията на магнитен резонанс? Тези състояния се отчитат под общия термин – стрес. Те обаче не могат да се докажат с „обективните” инструментални измервания, защото няма емоциомер (който да покаже например, че: Пенко има 3 IU (международни единици) раздразнение и гняв, които са цели два пъти над референтните стойности за мъже на неговата възраст, и това е основен фактор за неговото високо кръвно налягане).

Следователно оставаме проблема със стреса при този човек и продължаваме да търсим за някакво, макар и минимално отклонение в биохимията му – това можем да измерим. А какво да правим с раздразнението и гнева на Пенко?! Ами да се оправя сам, даваме му успокоително и това е. А ако, не дай си боже, Пенко има повишени липиди или кръвна захар – той минава на строга диета и коригиращи патофизиологично действащи и симптоматични препарати. Успокоителното ще му размаже възприятията за известно време, може да му намали кръвното, което доказва, че проблемът е емоционален (мисловен) психологически… Но, в резултат от това, този човек не научава нищо за себе си. Не разбира, че той трябва да предприеме нещо по-сериозно от редовно мерене на кръвното и да си пие успокоителните. С тях проблемът му не се решава, за съжаление. (Естествено и да не яде сол, как забравих?!).

А може би обществото има нужда от успокоени, „упоени”, не мислещи същества, които да са със средна преживяемост 60-65 години? Ако искате да бъдете такива, изборът е ваш.

- А как може да научи този човек какво му трябва?
- Този човек няма как да научи какво да прави, ако сам не тръгне
 
да търси различен тип съвети,
 
защото дори и лекарят, при когото ходи, вероятно приема същите или почти същите лекарства, за да поддържа кръвното си. За това обаче не е виновен лекарят. Проблемът е в традиционното, изключително материално мислене, според което не съществува нищо друго, освен това, което можем да пипнем и видим: „Око да види, ръка да пипне”.
С всичко това искам да кажа, че в нашето общество няма култура за справяне с емоционалните натоварвания. Признава се, че ги има и че са много важен фактор в опазването на здравето, но въпросът какво да прави всеки от нас лично за себе си остава нерешен.

- Какво е решението? Има ли такова?
- Има и още много въпроси, които изникват пред всеки, който се опита да наблюдава безпристрастно системата на здравеопазването. Някои от тях, например са: Защо, след като стресът е признат за основен фактор в отключването на огромен брой заболявания, няма никаква програма на Министерството на здравеопазването за разучаване на вече съществуващи и използвани с векове прийоми за управление на стреса? Защо не се въведе такава програма в няколко училища за възпитаване на подрастващите в достъпни методи за балансиране на емоциите? Нали след 20 години те ще са тези, които ще боледуват от най-различни проблеми, една от главните причини, за които е стресът. За да се промени културата на мислене по даден въпрос, трябва да се започне с обучаване на най-малките, за да има резултат най-рано след едно поколение.
Все повече хора започват да осъзнават, че трябва да поемат в свои ръце тази част от здравето, която зависи от тях. Така, въпреки
 
насадения ни от средата скептицизъм,
 
започваме да се интересуваме от здравословен начин на живот, търсим подкрепа за здравните си проблеми от системи, които обхващат и разглеждат човека като едно цяло – като съвкупност от симптоми на различни нива – телесни, емоционални и духовни. Разбирането за здравето вече не се свежда само до наличие или липса на болка. Защото личност и физическо тяло не би следвало да се разделят, те за взаимозависими.

Един съвет – играйте чигун или йога, дишайте, релаксирайте и се опитвайте да оставате насаме със себе си неподвижни (т.е медитация), разхождайте се безмълвно в парка между дърветата, ходете в планината или при реки, езера и язовири, сред големи отворени пространства и се вслушвайте в звуците на природата.



- Как определя здравето китайската медицина?
- Запазването на здравето е процес на постоянно поддържане на вътрешното равновесие, както на психо-емоционално, така и на физическо ниво, в отговор на непрекъснато променящите се външни условия.
Силата на китайската медицина се корени в това, че тя поставя вниманието си основно върху предпазването от заболявания. Въпреки че преди две-три хиляди години хората не са разполагали с електронна техника и синтетични химически вещества, умовете им са работели в друга посока и са намерили естествени начини за справяне с много проблеми. Философските им възгледи са били различни от нашите и това им е дало възможност да погледнат на същите общочовешки проблеми по различен начин.

- Какъв е този по-различен начин?
- От многовековните си наблюдения са установили, че
 
рядко болестите се развиват много бързо,
 
те винаги имат предвестници, които, ако човек е загрижен за себе си, открива навреме. Когато тези предвестници бъдат забелязани и се вземат необходимите мерки, не се стига до сериозни и тежки заболявания. Ако обаче човек не обръща внимание на леките смущения и чака да се стигне до там, че да не е в състояние да изпълнява ежедневните си задължения, излекуването е трудно. Тогава вече, дори и част от най-смущаващите симптоми да бъдат премахнати с един или друг способ, връщане към първоначалното състояние на относително здраве е почти невъзможно, без цялостна промяна в начина на живот и мисленето.
Точно поради това, че веднъж появили се, заболяванията не се лекуват лесно, даоистките лекари са се насочили към намиране на начини да не допускат възникването на остри неразположения или ако това се случи, да се попречи да се развият в хронично заболяване.

- Звучи много сложно...
- Всичко това е толкова сложно, защото никой от нас не е абсолютно здрав. Всеки се ражда с определени наследствени слабости, освен това моментът на зачеване и раждането дават своя отпечатък върху всичките ни сфери. Затова енергията на определени дни, месеци, сезони, години подсилва слабите ни органи и ни уравновесява – тогава се чувстваме добре и заредени, способни. В същите тези дни или периоди други хора нямат сила, чувстват се зле и са нетрудоспособни, защото съчетаното влияние на много фактори се отразява неблагоприятно на енергийния им баланс.

Когато знаем кои органи трябва да засилваме, с поведението си наслагваме различни по сила и влияние, но насочени в една посока въздействия (хранене, мислене и медитация, упражнения, акупунктура, мокса и др.), така че да възстановим нарушеното равновесие.
 
 

Едно от големите богатства на човечеството
 
Даоистката медицина се определя като богатство за човечеството, защото:
дава методи, с които е възможно да се определи цялостната картина на енергийно не равновесие. Този енергиен дисбаланс е причина за безпокоящите ни симптоми. Той е съвкупност от конституционалните слабости, на фона на които са настъпили измененията от стила на живот и преобладаващите емоции, в съчетание с насложилите се влияния от външните болестни фактори;
дава естествени начини, с които можем да обърнем хода на развитие на заболяванията;
помага да запазваме постоянно равновесието си в динамично променящата се околна среда.
Възползвайте се от тези знания – лечението винаги се оказва многократно по-скъпо от предпазването!
 

Как да се предотврати хроничното развитие на страдание?
 
С цел да не се допускат нарушения в баланса на енергията са създадени различни методи на периодично обгаряне с мокса на определени точки, специални дихателни и медитативни техники, комплекси от движения, съчетани с дишане и визуализация, хранене и приемане на билкови комбинации. Съществуват разнообразни способи за удължаване на живота и подсилване на енергичността.
С акупунктура, упражнения и специфични дихателни, звукови и визуализационни техники се изчиства или регулира тялото, когато вече има явно не равновесие – при претоварване, умствено и емоционално напрежение или при първоначалното навлизане на външните болестни фактори (студ, вятър, горещина, сухота и влага) в тялото. Тези техники се използват, за да се предотврати преминаването на острите заболявания в хронични или за обратно трансформиране на вече възникнали такива.
Всички методи за въздействие се изпълняват във връзка с и взимайки под внимание естественото нарастване или спад в енергиите около нас (например, нарастване на деня или започване на нощта, нарастване на Луната или намаляване и др.). И когато изпълняваме упражнение за засилване на слабия ни орган, то ще бъде истински ефективно, когато е съчетано с момента на нарастване на природната енергия, съответстваща на този орган. Така се получава резонанс между външна и вътрешна среда.
 
 Милена ВАСИЛЕВА, в. "ДОКТОР"

ОЩЕ 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ЗА ЗДРАВЕТО ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ДОКТОР", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА