Просто да не повярваш: д-р Драгомир Мирчев на 70 години! Това е човекът, който винаги тича нанякъде, и то така, че е трудно да го настигнеш. За него приятелите и познатите казват: уникален човек, друг като него в Хасково няма. И е точно така - като лекар има придобити три специалности: епидемиология, инфекциозни и вътрешни болести. Има документ и за медицински мениджмънт. И понеже всичко това вероятно му е малко, запълва свободното си време с професионална фотография и писане на музика. И тук вече почваш да се чудиш кога рисува невероятните си картини, кога успява да направи и изложби, да пише афоризми и епиграми и търпеливо да чака да излезе от печат третата му книга. Едва ли можем да изброим колко още дини носи под мишницата си този наистина уникален човек.
А сега е в стихията си - понеже е специалист по проклетия Ковид-19, преглежда и дава съвети на познати и непознати. И въпреки тази своя постоянна заетост д-р Мирчев намери време да представи последната си, малко необичайна, книга “Романтични пиеси за акордеон”.

- Д-р Мирчев, що за луксозна книга с ноти сте написали?

- Тази книга е поредната ми сбъдната мечта. Акордеонът за мен е една магия и аз от малък свиря на този инструмент. Мисля, че днес акордеонът е много подценяван и затова се заех с нелеката, но приятна задача да напиша цикъл от композиции за акордеон. А представянето на книгата ми си беше едно великолепно акордеонно шоу.

- И за което се говори, че е било уникално?... 

- То нямаше как да бъде друго. Още повече че самата книга е един луксозен албум, палитра от музика, живопис и художествена фотография. Направих този празник точно на имения ми ден - Димитровден, а сред гостите ми бяха световноизвестните майстори на акордеона, баяна и бандонеона Ангел Маринов и Георги Величков.

- Преди време спечелихте една голяма награда в чужбина, свързана с музиката?... 

- Говорите за голямата награда от международния конкурс по изкуствата “Перлите на Адриатика”. Да, тази награда е една от най-ценните в колекцията ми от много други награди. Конкурсът се проведе в град Неум - адриатическият курорт на Босна и Херцеговина. Връчиха ми диплом и златен медал като пианист в конкуренция с изпълнители от Румъния, Хърватия, България и страната домакин. Над 300 бяхме участниците, които се изявяваме в областта на музиката, изобразителното и театралното изкуство. Освен този мой ангажимент направих и доста фотоси на красиви пейзажи и исторически забележителности. 

- Какво ви свързва с трио “Кантабиле”?

- Освен че сме добри приятели, трио “Кантабиле” изпълни за първи път композираните от мене “Концертно трио” и “Клавирен етюд в ре мажор”. Неотдавна моя авторска музика прозвуча и в читалище “Заря”, отново в изпълнение на “Кантабиле”. 

- Председател сте на филиала на Независимите български писатели в Хасково?

- Да, така е! И тук имаме големи успехи. Заедно с поетичния клуб “Иван Николов” и Международната писателска гилдия станахме учредители на Международната академия за литература и изкуство, съвместно с която провеждаме международния поетичен фестивал “Есенни щурци”. Само преди няколко дни излезе вторият ни съвместен алманах “Новите пилигрими”. Миналата година поставихме началото с двуезичния алманах “Мелодия за сърдечни струни”. И двете книги са печатани в Германия...

- Скоро ще излезе от печат поредната ви сатирична книга, кога успявате да пишете и сатира?

- Нали знаете приказката: луд умора няма?! Аз съм от тези хора, които рядко чувстват умора. Пиша сатирични стихотворения, епиграми, басни, афоризми, които всяка неделя четат в “Законите на Мърфи” по програма “Хоризонт”. Вече имам една издадена книга, която се казва “Вълшебно лекарство”. Това е една сатирична мозайка, която се наложи и да преиздавам като второ допълнено издание. Печатал съм почти във всички български и някои международни издания, мои творби са превеждани на руски, сръбски и украински. 

- Зад гърба си имате и изложби?

- Да, имам няколко изложби живопис (акварел, гваш, масло), графика, включително карикатури, и една изложба с художествена фотография. Правя и фоторепортажи с много снимков материал на всички културни мероприятия в града. Имам огромен дългогодишен летопис на тази тема. И всичко това публикувам в сайта си.

- И все пак - преди всичко вие сте лекар, и то известен, кога приемате пациенти?

- Винаги! В работно и извънработно време. 24 години съм работил като военен лекар в Хасково, София, Пловдив, 13 години - в гражданското здравеопазване, от които 11 в Либия. Често ми се налага да давам съвети по телефона, да преглеждам пациенти в дома им. Наскоро мой пациент беше президентът на Световното движение на поетите Атанас Ванчев дьо Траси, който беше дошъл на гости на близки хора в Хасково. Беше изключително зле, три пъти в седмицата ходеше на хемодиализа. Нямаше как да му помогна, но пък разговорите ни на литературни теми го радваха и сякаш му даваха сили. За съжаление, като се върна в Париж, и почина.

- Ако трябва да говорим за любов към всичко това, което правите, коя е голямата ви любов?

- Разбира се, че медицината, която се превърна в моя съдба, тя е моят живот, а останалите ми страсти само обогатяват тази любов. Правят я по-силна. Сега знаете на какво са подложени лекарите, а аз практикувам най-тежката и токсична лекарска професия. Магията, наречена поезия, ми дава възможност да си отдъхна след трудния ден. И най-важното - правя това, което обичам, което ме зарежда с още и още нови сили. 

- Предполагам, че вече като пенсионер имате много повече свободно време?

- Пенсионирането наистина е нов период в живота ми, но аз не съм престанал да бъда лекар. Нещо повече - разширявам знанията и опита си в ново поприще - холистичната медицина. А това значи напълно нов, цялостен подход както към пациентите, така и към болестите. Установено е вече, че болестта се предшества от нарушения, първо във фините структури на нашите енергийни обвивки, т.е. нашата аура, а особено важно значение има своевременната диагностика на субклинично ниво (ауродиагностика, квантова диагностика и др.), т.е. превенцията. Така че предизвикателствата пред мен стават все повече. Удивителното в нашата професия е как в редица безнадеждни случаи лекарите, сякаш с божията помощ или с вълшебна пръчица, сътворяват чудеса и връщат отново хората към живот. А в други, по-обикновени ситуации се оказват абсолютно безпомощни. Това е много тежък вътрешен конфликт, който ни преследва постоянно...

- И тук се намества изкуството да пишеш, да снимаш, да рисуваш?

- Както са казали още древните римляни - “Ars longa, vita brevis est” - Животът е кратък, а изкуството - вечно. Вечно е, защото служи на красотата и на непреходните човешки ценности. Смело мога да кажа, че моята богиня и муза е красотата във всичките й измерения и на нея съм посветил голяма част от живота и творчеството си... Дано Господ ме съпровожда по-дълго време, че имам още много планове занапред...

Тодорка НИКОЛОВА, Хасково