Д-р Георги Гайдурков е роден през 1961 г. в гр. София. Завършва медицина в Медицинската академия в столицата през 1985 г. Специализира нутрициология към Свободен медицински факултет с ръководител проф. Божидар Попов. През 1995 г. завършва магистратура по психология към СУ „Св. Климент Охридски” със специалност клинична и консултативна психология. Той разкрива вредите от хляба пред в. "Доктор".
<strong>- Д-р Гайдурков, какво отслабва имунната ни система?</strong><br /> - С изключение на някои редки вродени имунодефицитни състояния нашата имунна система е винаги налична и постоянно възобновяваща се. Това, което я изтощава, са чуждите елементи, срещу които тя се бори. Ако приетата от нас храна образува в обмяната много отпадъчни вещества, голяма част от нашата имунна система ще бъде затормозена. Освен това в тези органични отпадъци лесно се развиват микроби. <br /> <br /> Това е израз на общобиологичен закон &ndash; където има органични отпадъци, там се размножават и паразити. Ако не сме си изхвърлили кофата за боклук, ще имаме хлебарки, мишки и плъхове. Ако почистим, тях просто ги няма.<br /> За нашата имунна система можем да се грижим не като я стимулираме, а като не я замърсяваме.<br /> <br /> <strong>- Как да се погрижим сега през есента за имунната си система, за да сме подготвени за зимния период?</strong><br /> - Ако се вгледаме в традициите, ще открием, че грижата за имунитета преди студения сезон отдавна е измислена. От средата на ноември <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> започва вторият по дължина пост </strong></span><br /> <br /> в годината &ndash; Коледният. Днес знаем, че тъкмо животинските продукти, които постът изключва, образуват в обмяната най-токсичните съединения, които замърсяват вътрешната ни среда. Когато дадем възможност на тялото да отдели тези отрови, нашата защита автоматично се възстановява. На второ място технологично преработените храни, включително индустриалният хляб и тестените продукти, са тези, които отслабват имунитета.<br /> <br /> Най-простата и ефективна процедура за повишаване на нашата защита е провеждането на разтоварителен период без животински храни.<br /> <br /> При съобразяване с индивидуалното състояние това може да бъде 10-14-дневен период на сурови плодове, зеленчуци, прясно изцедени сокове, смути и сурови ядки. <br /> <br /> Можем да направим след това захранване за 7 дни, като добавим зърнени и бобени варива. Такъв курс е желателно да провеждаме всеки сезон, като 1 ден седмично винаги оставяме суровояден. В регулярното хранене следва да гарантираме пълноценен внос с много витамини и достатъчен белтъчен прием &ndash; на първо място суровият яйчен жълтък. Риба и меса до 1 път седмично, приети само със зеленчук и ограничен внос на млечни продукти, които образуват най-много слуз, предразполагайки по този начин към различни инфекции.<br /> <br /> Нека не забравяме <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> естествените антибиотици &ndash; подправките &ndash; </strong></span><br /> <br /> лук, чесън, босилек, джинджифил, куркума и др. Като помощни средства можем да ползваме тревист бъз (бъзак) &ndash; сушени плодчета, по 5-10 броя на ден, чай от ехинацея и котешки нокът, гъби &ndash; кладница например, и др.<br /> <br /> <strong>- Напоследък много се говори за зеленото смути. Какво трябва да се съдържа в него?</strong><br /> - Съставът на зеленото смути варира в най-широк диапазон. Обикновено включва по възможност по-богата палитра от зелени растения, които се пасират до гладък крем заедно с някой плод, сок, понякога лед или вода. Моят личен съвет е да не добавяте никаква вода, а вместо това да използвате прясно изцеден сок &ndash; от зеленчуци (морков, чушка, краставица и др.) или плод, например цитрусов. По този начин няма да намалите така необходимите за пълноценното храносмилане ензими. В противен случай рискувате да получите тежест, подуване и газове. Ако сте почитател на сладките смутита, съдържащи повече захари, прибавете в сока малко джинджифил. Това е подправката, която блокира процеса на нежеланата ферментация. Приготвеното по този начин и пасирано до гладка консистенция смути се приема много добре и при проблеми с жлъчния мехур. Ползвайте го в свободни количества, поне по половин литър дневно. От него няма да напълнеете.<br /> <br /> <strong>- Каква е рецептата, по която приготвяте вашето любимо смути?</strong><br /> - Рецептата за приготвяне на моето любимо смути е от две части:<br /> <br /> <strong>Първа част</strong>: 1-2 връзки магданоз, 1 връзка копър, 1/2 шепа спанак, 1 шепа листа целина (или друг зеленолистен зеленчук &ndash; босилек и др.); 1-2 домата (или шепа &bdquo;чери&rdquo;), скилидка чесън, сок от 1 лимон, 1/2 авокадо, 1-2 фурми без костилка.<br /> <br /> <strong>Втора част</strong>: 2 шепи моркови, 1-2 червени чушки, целина, резенче кромид лук и др.<br /> <br /> Първата част се пасира много добре до гладък крем. Продуктите от втората част се цедят на сокоизстисквачка до получаване на прясно изцеден сок. Кремът и сокът се смесват. Консумира се до половин час след приготвянето.<br /> <hr /> <br /> <strong>Бъзът - домашен имуномодулатор за зимата</strong><br /> <br /> <br /> Ако искаме да приготвим домашен имуномодулатор за зимата, трябва да изберем тревистия бъз. Ако сравним състава на плодовете при дървесния и тревистия вид на бъза, ще открием, че той е почти идентичен, като при бъзака е значително по-концентриран. Затова, ако искаме да приготвим домашен имуномодулатор за зимата, трябва да изберем тревистия бъз. Лечебната съставка на бъзака не е в богатия витаминен и микроелементен състав, какъвто се среща при почти всички плодове. Той е съсредоточен предимно в специфичните за него багрилни вещества &ndash; антоцианини, на които се дължи интензивният тъмен цвят. Трябва да припомним обаче основната аксиома, валидна за лечебните вещества, а именно, че &bdquo;дозата прави отровата&rdquo;. Две групи вещества, означени с емпиричните наименования &ndash; самбуцин и самбунигрин в бъзака, са силно токсични. Химически те са комплекс от цианид-индуцирани гликозиди и при поглъщане на по-голямо количество в нашия организъм могат да отделят свободен цианид, с всички симптоми на цианово отравяне (подобно на популярния цианкалий). Всъщност всички части на растението в сурово състояние са отровни и единствено в плодовете, но само в етапа на тяхната пълна зрялост преди оронване, концентрацията рязко пада. Природата е предвидила прост и универсален механизъм за защита от отровни растения &ndash; вкусът е непоносимо горчив и изгарящ. В презрелите плодчета този горчив вкус изчезва, те стават сладникави, с леко натрапчиво неприятен послевкус, който остава в устната ни кухина и който лимитира спонтанно колко ни е позволено да изядем &ndash; не повече от малка шепичка (10-15 зрънца).<br /> <br /> Относно механизмът на действие на това растение едно съвременно изследване на Института по хранене в Карлсруе (Германия) разкрива, че антоцианините подобряват имунната функция чрез стимулиране производството на цитокини. Те представляват белтъчни молекули, медиатори (посредници) на имунния отговор. Тъй като имунната система е ангажирана на практика при всички физиологични или патологични процеси в нашето тяло, бъзакът може да се използва универсално при изключително широк диапазон от здравословни проблеми, както и профилактично. Смята се за доказана противовирусната му активност &ndash; предимно грип и херпес, противогъбичния и противооточен ефект. Ползва се и външно &ndash; при лечение на рани. Едно ново изследване на университета в Грац (Австрия) показва, че екстрактът от бъз намалява оксидирането на липопротеините с ниска плътност (LDL), като по този начин предпазва тази фракция да се превърне в т.нар. &bdquo;лош холестерол&rdquo;. С това той може да участва в подобряването на нашето съдово здраве, от което зависят всички органи и системи.<br /> <strong><br /> Как да си приготвим сироп от бъзак вкъщи?</strong><br /> <br /> Най-простият, евтин и запазващ лечебните качества начин за домашно приготвяне на продукти от бъзак е като изсушим много добре узрелите и спонтанно ронещи се плодчета на бъзака. Това можем да направим и в домашна фурна на около 40 градуса с вентилатор. Съхраняват се после в хартиен (не найлонов!) плик на проветриво сухо място.<br /> <br /> <strong>Ето и други рецепти за бъзак:</strong><br /> <br /> 1 кг свежи, добре узрели плодове или 300 г сушени, 1 кг захар, 1 литър вода. Смесват се заедно или се реди един пласт плод и един пласт захар. След 10-14 дни лагеруване сместа е готова. В други варианти сместа може да се прецежда и да се ползва само сиропът. Дозата е 1 ч. л. на гладно.<br /> <hr /> <br /> <strong>Кладница - българската противоракова гъба</strong><br /> <br /> <br /> Кладницата е емблематичен представител на гъбите, който изпъкна неочаквано, реприкиран от резултатите от световноизвестни научни открития. През 1969 г., изследвайки лечебните гъби шиитаке, японският професор Тетсуро Икекава открива веществото лентинан (от лат. име на шиитаке Lentinus edodes). Той установява, че тази субстанция от групата на бета-гликаните in vitro спира в около 90% деленето на раковите клетки и в значителен процент индуцира апоптоза (програмирана смърт на тези клетки). Изненадващото обаче е, че същият този лентинан се съдържа в значително количество и в българската кладница. Д-р Давид Серван-Шрайбер в своята книга &bdquo;Анти-рак&rdquo; подрежда по антитуморен ефект кладницата до другите известни и скъпи китайски и японски гъби &ndash; шиитаке, мейтаке, рейши и др. Установено е също, че кладницата абсорбира високи дози радиация и тежки метали. Още в 1985 г. в Украйна са внасяни големи количества кладница като спасителен антидот срещу лъчевата болест. Гъбата е известна със съдържанието на холин (витамин В4) и амиди. В състава й влизат хитин, непознат в растителния свят, който заедно с веществото ловастин намалява лошия холестерол. Кладницата има и антиагрегантни свойства (предпазва от тромбози), притежава антибактериален и антивирусен спектър. Не на последно място българската кладница съдържа усвоими в 70% пълноценни белтъчини, много минерали и витамини, включително ценния и почти не срещан в растителния свят витамин D, който сам притежава антитуморни свойства.<br /> <br /> &bdquo;Затова, определено, кладницата е българската противоракова гъба. Числи се към безусловно ядливите и затова може да се ползва в различни кулинарни варианти, включително и термично необработена. За предпочитане са младите плодни тела, те са по-богати на полезни фитохимикали и са по-крехки. Застарелите е препоръчително да се белят&rdquo;, обясни д-р Гайдурков.<br /> <br /> <br /> <strong>Няколко рецепти:<br /> </strong><br /> &bull; <strong>Бланширана кладница </strong>&ndash; потапя се за няколко минути в гореща марината от ябълков оцет или лимон, смесен с вода 1:1, чесън и подправки по вкус. След изваждане може да се овкуси с масло.<br /> <br /> &bull; <strong>Туршия</strong> &ndash; нарязва се на тънки филийки кладница, зеле, морков и др. В буркан се редят пласт зеленчук, пласт гъба. Залива се с воден разтвор на морска сол 3,5%, затваря се плътно, обръща се 2-3 пъти дневно, за да се претака. След 10 дни е готова.<br /> <br /> &bull; <strong>Вегетарианска &bdquo;шкембе чорба&rdquo;</strong> &ndash; гъбата се нарязва на малки парченца и се добавя към топло мляко от кашу (смляно на паста кашу и миксирано с вода), чесън, лимон, масло, по желание ябълков оцет, черен и лют пипер.<br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br /> <br />