Минаха януари и първите дни на февруари. Двама човека са свързани с Никопол и с тези месеци. Нямаше кой да напише и по един ред за тези хора из големите медии. Какво е общото между Боян Икономов и Сирак Скитник и какво ги свързва?
Каквото знам за тях, е от книгите, историята на Никопол и тук-там прочетено в интернет. Търся си оправдание, че се правя на набедена писарушка... драсвам по някой ред за току-що отминали събития от родния ми град. 
Кураж ми даде заглавието на една стихосбирка - “Не пишете повече, аз написах всичко”. Как звучи?!

На Кева Апостолова е. Тя е автор на много поетични книги, публикувани в Белгия, Македония, Полша, Унгария, Франция. Написала е десет театрални пиеси за възрастни и деца, поставяни в пет страни, а телевизионните й пиеси са откупени и поставяни в четири европейски страни.

Тя е главен редактор на сп. “Театър”. Тази авторка има право да напише заглавие “Не пишете повече, аз написах всичко”. А за мен остава “Напиши, въпреки че знаем почти всичко”!

Ще припомня по най-скромния и исторически коректен начин за двамата мъже с ореол на национални величия, свързани с Никопол. Какво е общото между Боян Икономов, Сирак Скитник и нашия град? И нека си спомним и за техния огромен принос за развитието на българската култура през миналия век и БНР. 

Композиторът Боян Икономов е роден в Никопол. Учи музика при композитора Никола Атанасов и пиано при Недялка Торчанова, завършва Свободния университет в София и същевременно работи като банков чиновник.

През 1923 г. заминава за Париж, където учители са му музикалните величия Венсан д’Енди, Ги дьо Лионкур, Албер Бертлен, Никола Буланже и Албер Русел. Във връзки е с композиторите Игор Стравински, Артур Онегер, Андре Жоливе, Д. Мило и др. 

Във Франция издават музикалните му творби - рапсодия “Хайдук”, симфоничната поема “Животът, който исках да поема” по стихове на Багряна, балета “Седемте смъртни прегрешения” и др. Заминава за Базел, Швейцария, и следва майсторските курсове по диригентство.

След това основава и ръководи до 1937 г. в Париж малък мъжки хор от българи емигранти с български репертоар. Непрекъснато композира и включва народностни интонации. 

Боян Икономов дирижира симфонични концерти в павилиона на Радиото с Националния оркестър на Френското радио, на които изпълнява за пръв път своята Първа симфония и др. български творби. Следва втори концерт с български и френски творби, концерти в Рим и Виена. В края на 1937 г. Икономов се завръща в България и е поканен за музикален ръководител на Радио София от директора - Сирак Скитник.

До 1948 г. е на този пост, след това е в “Българска кинематография” до 1956-а. Началник на отдел “Симфонични оркестри” при дирекция “Музикално изкуство” към Министерството на културата през 56-а и 57-а година и зам. главен редактор на музикалния отдел при Радио “София” до 1960 г. Пише музика за български игрални и документални филми. Умира на 27 март 1973 г. в София.

Сирак Скитник е ярък творец със свободен и модерен дух

Поет, писател, художник, журналист, театрален критик, мислител, общественик. Оставил ни е в наследство едни от най-хубавите философски есета за изкуството, десетки стихотворения, стотици статии, картини, скици и илюстрации на книги и списания.

През целия си творчески път работи за приобщаването на българското изкуство към европейската култура. Като първи директор на държавното радио има важен принос за изграждането му като културна институция от първостепенно значение.

Приоритети са му развитието на програмите и културната им насоченост, поддържането на широк кръг от сътрудници с различни политически убеждения, създаването на образователни предавания, радиотеатъра, излъчването на емисии за чужбина. “Радиото на Сирака излъчваше мечти”, казва за мисията на Сирак Скитник големият български интелектуалец Петър Увалиев.

Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов. Роден е на 22 ноември 1883 г. в Сливен. Завършва Богословското училище в София и през 1903 г. работи като учител в Никопол, после в Сливен и другаде. Младият учител събира пари, за да следва живопис.

От 1908 г. вече е в Петербург. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа. През 1912 г. се завръща в България, участва в Балканската война. Съредактор на сп. “Златорог”, драматург и артистичен секретар на Народния театър. Библиотекар е в Министерството на просвещението.

Председател е на дружество “Родно изкуство” и пръв председател на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). От 18 юни 1935 г. до смъртта си на 5 март 1943 г. е първият директор на българското радио. 
Сирак Скитник е възхваляван и отричан.

Важността на активното участие на Сирак Скитник в културния живот на България през първата половина на XX век е най-добре синтезирана от Анна Каменова, писателка и преводачка, която си спомня как по всички въпроси, във всички области най-често чуваната фраза била “Питайте Сирака!”. Неговата колосална културна значимост продължава да бъде преоткривана и допълвана и до днес.

Написах материала, защото сякаш градът ни е обиден от забравата на тези двама велики българи или може би спокойно си носим пониженото чувство за национална гордост?... Само детската музикална школа към читалище “Напредък” носи името на композитора Боян Икономов. А на името на Сирак Скитник - нищо.

Вече чувам по мой адрес - “К`ва e тая, на кръстница ли се прави?” и т.н. И накрая, въпреки че знаем почти всичко, аз пиша това, което не бива да бъде забравено в моя роден град. Все пак 13 февруари е световен ден на радиото, а българското е част от него.

Николинка ХРИСТОВА, Никопол
/вестник "Над 55"/