Три етнически групи, две половини, една страна. Става дума за Босна и Херцеговина - една от най-нестабилните държави в региона на Балканите. Въпросът дали Босна е на прага на разпада е все още с много неизвестни.
Босна и Херцеговина има сериозен проблем със собствената си идентичност. В съответствие с Дейтънското споразумение страната бе разделена на две части - Република Сръбска и Босненско-хърватска федерация. Етническите разделения спъват така необходимите политически и административни реформи и отслабват централното правителство. Ето какво казва за Дойче веле Ханс Юрген Мьолер, който работи от десет години по проблемите на развитието в страната.
Мнозинството потиска малцинството

"След приключването на войната хората се втурнаха да възстановят живота си, да си осигурят храна. Сега, когато положението явно се стабилизира, хората имат повече време да се замислят за идентичността си. Изводът е ясен. По стара балканска традиция мнозинството потиска малцинството. Така е било тук винаги и така си остава."
В Република Сръбска почти 90 процента от населението са сърби; казват, че мнозинството иска независимост от Босна и Херцеговина. Босненският сръбски министър-председател Милорад Додик не обича чужденци да се месят в политиката на неговата страна и обвинява международната общност, че се опитва да дестабилизира Република Сръбска. Той твърди, че концепцията и структурата на Босна и Херцеговина са чист абсурд: "Само Босна и Херцеговина бе принудена да функционира с една структура, която не оцеля в бившата Югославия. Преди войната хората казваха, че Босна и Херцеговина е една малка Югославия. Но ако голямата Югославия не можа да просъществува, как може да се очаква същото от малката?"
Претенции за автономия
Въпреки това Додик е съгласен, че е трудно да се намери удовлетворително за всички решение за бъдещето на Босна. Сърбите искат колкото се може повече автономия; хърватите също искат автономия, докато босненските мюсюлмани желаят централизирана и обединена Босна. Сюлейман Тихич е един от най-влиятелните босненски политици. Той уверява, че сръбският национализъм само раздухва пламъка на босненския и хърватския национализъм и смята, че Република Сръбска трябва да остане част от Босна и Херцеговина: "Със своите искания за отцепване Додик разиграва собствения си народ. Той се опитва да създаде впечатлението, че някаква трета сила, била тя държава, ЕС или някой друг, се опитвала да елиминира сръбската република и по този начин насажда страх сред сърбите." /БЛИЦ