Историята на политиката познава едно просто правило: истинските държавници се раждат не във времена на спокойствие, а в моменти на криза.
В дни, когато цените са стабилни и хоризонтът изглежда ясен, управлението е административна рутина. Но когато войните променят икономическите правила, когато пазарите треперят, а инфлацията чука на вратата на всяко домакинство – тогава се вижда кой мисли за държавата и кой просто се упражнява във власт.
Именно такъв момент преживява България днес на фона на новото напрежение в Близкия изток и скока в цените на петрола. Глобалните сътресения неминуемо се превръщат във вътрешни икономически проблеми – по-скъпи горива, по-високи транспортни разходи, инфлационен натиск върху бизнеса и домакинствата. В такива ситуации държавата има два избора – да чака бурята да отмине или да се опита да омекоти удара.
Точно в този контекст се появи инициативата на „ДПС – Ново начало“, подкрепена от лидера на формацията Делян Пеевски. Предложението предвижда създаването на механизъм за компенсации заради поскъпването на горивата – идея, насочена към граждани, бизнес и публични структури като болници и градски транспорт.
С подкрепата на ГЕРБ, „Има такъв народ“ и трима независими депутати парламентът задължи служебното правителство на Андрей Гюров да изготви конкретен механизъм за подпомагане при по-високите цени на петрола.
Замисълът е прост - извънредните приходи от ДДС при по-високи цени на горивата да постъпват в специален фонд, от който да се изплащат компенсации. Така държавата използва допълнителните приходи, които така или иначе събира в условия на криза, за да върне част от тях обратно към обществото.
Заместник-председателят на парламентарната група на „ДПС – Ново начало“ Йордан Цонев определи предложението като бюджетно неутрално решение, което не увеличава разходите, а преразпределя извънредните приходи към най-засегнатите.
Той очерта и три възможни сценария за развитието на световната икономика след войната в Иран – от бързо овладяване на кризата до продължителен конфликт с цени на петрола между 110 и 130 долара за барел. Според него светът вече се намира във втория сценарий – управляем, но изискващ активни мерки, защото инфлационният натиск върху бизнеса и домакинствата ще бъде траен.
Подобна логика стои и зад други инициативи, които през последните години бяха лансирани от Пеевски и неговата парламентарна група. Сред тях са предложенията за държавна подкрепа за домакинствата при скок на цените на електроенергията, законодателни промени за ограничаване на спекулата при основни хранителни стоки, както и инициативи за по-строг контрол върху монополни практики в енергийния сектор.
В различни моменти той постави и въпроса за по-активната роля на държавата при защита на потребителите – от банковите такси до цените на горивата и храните. Общият знаменател в тези инициативи е един и същ – намеса на държавата, когато пазарните сътресения започнат да се прехвърлят директно върху сметките на гражданите.
Така, отвъд парламентарната реторика остава една проста икономическа реалност - всяко поскъпване на петрола се превръща в печалба за едни и в проблем за други. За държави като България подобни процеси означават по-скъпи услуги, натиск върху бизнеса и нови социални рискове.
Именно в такива моменти се прави разликата между политик и държавник. Политикът се занимава с това кой е предложил дадена мярка и кой ще обере дивидента. Държавникът се интересува единствено дали мярката ще помогне на обществото.
Кризите винаги са тест за политическата зрялост на една държава. Те оголват слабостите на системата, но и показват кой е готов да действа, когато ситуацията го изисква. Защото в спокойни времена всички могат да изглеждат като управници.
В буря се вижда кой е готов да носи отговорност.
