Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание не подкрепиха предложените промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), внесени от Атанас Зафиров и група народни представители от "БСП-Обединена левица".

Предложенията включваха въвеждането на нулева ставка за хляба и брашното до края на 2025 година. Само 9 депутати подкрепиха измененията, докато 11 гласуваха "въздържал се", а против нямаше.

Възстановяване на стандартната ставка

От 1 януари тази година ДДС ставката за хляба и брашното отново е 20%, след като беше временно намалена поради пандемията от COVID-19. Според вносителите на законопроекта това увеличение ще доведе до поскъпване на хляба с 20-23%.

Освен това, очакваните по-високи производствени разходи заради увеличението на минималната заплата и по-високите цени на енергията ще добавят още 5-7% към крайната цена на хляба.

Аргументи "за" и "против"

Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова изрази опасения, че нулевата ставка би намалила приходите в държавния бюджет с 97 милиона лева, като няма доказателства за изсветляване на бизнеса в сектора.

От своя страна, президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи, че намалението на цената на хляба при предишната нулева ставка е било минимално – едва 5-6% за кратък период.

Отхвърляне на предложението за намалена ставка за лекарства

Комисията отхвърли и друго предложение на Атанас Зафиров и неговите колеги – намаляване на ДДС на 9% за лекарства от позитивния списък, медицински изделия и диетични храни за медицински цели.

Тази мярка, според вносителите, би могла да намали бюджетните постъпления с 380 милиона лева, но същевременно да доведе до положителен ефект от 450 милиона лева чрез увеличен търговски оборот и свиване на сивия сектор.

Въпреки това, финансовият министър Людмила Петкова предупреди, че подобна промяна ще доведе до загуби от 122 милиона лева за бюджета само от ДДС върху лекарствата.

Влияние върху гражданите и бизнеса

Отхвърлянето на предложенията за нулеви и намалени ставки на ДДС означава, че цените на хляба и лекарствата вероятно ще останат високи, поставяйки допълнителна тежест върху домакинствата. Бизнесът в секторите също няма да се възползва от облекчения, които биха могли да стимулират растежа и прозрачността.