Николай Райнов (01.01.1889 - 02.05.1954 г.) е необикновено явление в българския културен живот. Той е разностранен талант - поет, белетрист, драматург, есеист, литературен и художествен критик, учен-теоретик, историк и популяризатор на изкуството, философ и стилист, преводач, публицист, вдъхновен разказвач на родния и световния фолклор, художник-декоратор, изучаващ и опитващ разнообразни графични и живописни техники, изискан майстор на илюстрацията, винетката и книжното оформление. Завършва Софийската духовна семинария, следва философия в Софийския университет, учи декоративно изкуство в Художествената академия, специализира история на изкуството в Художествената индустриална академия в Париж.
Преподавател и професор в Художествената академия, академик. Той остава в историята и като автор на първата българска история на изкуството и на едни от първите монографии за българско изкуство. Главен редактор на списанията “Зеница” и “Орфей”, вестниците “Камбанар” и “Анхира”. Райнов е уникален в новата българска култура с разностранните си таланти, които съчетава по изумителен начин. Многобройните му пътувания в Париж, Египет, Сирия, Палестина, Мала Азия, Индия му отварят познания за света, които само малцина докоснати имат.



Изучавал е в детайли богомилското учение и го е смятал за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството

Заради романа му “Между пустинята и живота”, посветен на живота на Иисус Христос, е отлъчен от православната църква. Участва в Първата световна война като военен кореспондент на Дойранския фронт. Превежда “Тъй рече Заратустра” от Ницше. Автор е на 30 сборника с преразказани “Приказки от цял свят”, “История на пластичните изкуства” (12 тома, 1941), “Вечното в нашата литература” (9 тома, 1941), на поезия, проза, трудове по изобразително изкуство, фолклор, етнография и др.; редактор на списания и вестници. След 09.09.1944 г. е съосновател и първи директор на Института за литература на БАН (1948-1949). График, декоратор, философ, преводач. Владее много европейски езици. Творческото му наследство включва 80 тома.

Николай Райнов накратко за себе си в Алманах “Жътва” през 1922 г.: ”Учих философия, а свърших декоративно и графично изкуство; решил бях да стана монах, а се ожених; обичах хората, а те ме намразиха; мои врагове са ония, на които съм правил само добро; тридесетгодишен съм, а изглеждам старец; смятах, че мое призвание е четенето, а се принудих да пиша. Най-голяма благодарност дължа на семинарията, дето ме научиха да мисля, да мълча, да почитам, да съзерцавам и да търся нещо по-горно от човека... Много неволя и бедност изпитах, за което се радвам: наченах от това
да диря опора сам в себе си и се не предадох никому



Ходих много низ нашенско, по цяла България, за да изуча езика, срам ме беше, че не си знам езика, а ми трябва да си служа с чужди думи. Ходих и по Изток, от дето пазя пожълтяла тетрадка спомени, които може някога да издам. Търсих следите на загубени духовни движения, срещнах скъпи хора, за които не смея да говоря, видях неща, за които няма и перо. Живях всякак. Много неща учих. Много науки ми трябваха. Износвах ли си впечатленията, давах ги на другите: тъй се появиха една по една книгите ми. В много от тях има изповед: който знае да ги чете, ще ме види какъв съм и какъв съм бил”.

В годините на социализма ренесансовата личност Николай Райнов не се вписва в каквато и да е рамка на соцреализма и “канонът” съвсем го забравя или свежда до “приказник за деца”. Днес интересът към обемното му творчество на писател, историк на изкуството и литературата, художник и теософ малко по малко се завръща и има надежда то да бъде най-сетне прочетено подобаващо. Единият му син, Боян Райнов, заминава за Париж през 1946 г., решава да остане там и става известен скулптор. Другият, небезизвестният Богомил Райнов, по твърдения на съвременници, се отрича от баща си, за да заеме мястото му в катедрата по история на изкуството в Художествената академия.

В памет на Николай Райнов бе открита изложбата “Омагьосано царство” в Софийската градска художествена галерия. В експозицията са над 120 произведения на Николай Райнов. Опитът е художественото наследство на автора да бъде видяно от ключови позиции чрез текстовете, декоративните природни картини, графичните композиции и илюстрации. Всички те отразяват дълбоката ерудираност и многостранните интереси на Николай Райнов в области като философия, история на религията, етнография, физика, ботаника, астрология, химия и т.н. Изложбата продължава до 7 април.