Деси Добрева: Още пазим цигулката на дядо ми

Тя има ангелски глас, магнетични сини очи и изпълнява едни от най-хубавите ни народни песни. Тя е невероятно талантлива, пламенна и огнена. Тя е Деси Добрева и вярва, че всеки има място на тази планета, но мястото му е в това да остави нещо след себе си, да направи нещо за друг, да бъде полезен. Смисълът на този живот според нея е да бъдеш полезен за другите, а не за себе си и това носи истинската радост и щастие. Доволна е, че това нещо го е осъзнала на по-ранна възраст. За щастието и семейството си Деси Добрева говори в интервю за Ютуб канала ToTo Yotov.

- Деси, казваш, че средата, в която живееш сега, е много хубава и те прави щастлива? Какви са хората около теб?

- Обградила съм се с хора, които, първо, не са суетни. Второ - много се радват на живота. И трето - обичат да правят хубави неща, просто са добри.

- Преди беше ли в такава среда?

- Винаги съм била в такава среда. Имам чувството, че има някой, който ме пази, защото е имало много моменти и ситуации, в които е можело аз да кривна по някакъв път, но не съм. Ангелчето ми ме пази. 

Всяка вечер, като си лягам, благодаря

Сутрин се събуждам с радост. И особено ако има слънце, толкова съм щастлива! Много обичам слънце. Любимият ми момент е лятото, когато е много топло и се задава буря. Като малка излизах точно в най-голямата буря, отивахме до плажа, влизахме във водата и беше супер. По принцип не обичам скандали, страня от това. И не късам връзка с никого, защото животът е много кратък и какъв е смисълът?!

- Взаимоотношенията с природата са много важни. Ти откъде си, разкажи за семейството си?

- От Варна. Имам брат и сестра, като аз съм най-малкото дете. Родителите ми са инженери по професия, строили са ТЕЦ София, ТЕЦ Девня. Баща ми дълго време работеше в Девня, а майка ми в Института по корабостроене. Но и двамата са музиканти по душа, супер музикални, и от гледна точка на потекло родителите на майка ми и двамата са били начални учители. Дядо ми свиреше на цигулка, а баба ми на акордеон. Даже още пазим цигулката на дядо ми. Всички вкъщи пеят, майка ми има страхотен глас алт, малко по-нисък от моя, невероятно рецитира, супер артистична е. Баща ми също пее прекрасно, а и трите деца сме музикални. Просто така се случиха нещата, че само аз продължих професионално да се развивам, иначе всички сме свирили на инструменти. Брат ми беше абсолютен гений на акустична китара, но беше гений в две насоки: музика и математика, но математиката надделя. Сега е на високо ниво обучител на компютърни специалисти.

- Интересно семейство сте.

- Чешити сме, всички от кол и въже събрани! 

Живеехме в един апартамент с баба ми и дядо ми по майчина линия - седем човека и три животни. Много весела къща бяхме! 

- Как попадна в “Ку-ку бенд”?

- Първо да кажа, че майка ми всичко записва и всичко помни, а аз някои неща вече съвсем съм ги забравила. Имало конкурс за предаването на Къци Вапцаров тогава, аз обаче не съм могла да се запиша, нещо майка ми била виновна за това и тя се чувствала виновна от този факт. И без да знам аз, ме записала на кастинга за “Шоуто на Слави”.

Аз тогава нямах телевизор, бедна студентка, и не гледах “Шоуто на Слави”, нямах идея за какво иде реч. И мнението ми на класически музикант, завършил класическо пиано, беше “моляяя, какво, тая чалгаджийница тука!”. Явявам се аз като голямата работа, защото вече бях спечелила международни конкурси, Гран при и т.н. Задават ми съвсем нормални въпроси там на кастинга, ама аз поведение тип “не знаят ли, че съм номер 1, какво ме занимават с тия въпроси тук” (смее се). Допълнително съм напрегната, защото съм в сесия, имам да уча, нося си раница с дебели книги. Слави ме пита някоя народна песен мога ли да изпея и аз: “Само кажи коя!”, и почвам да пея. Аз по характер съм пробивен, амбициозен човек. Но отношението ми тогава беше уникално. 

- Кога и къде ти се разби представата за шоуто с реалността, какво се промени в теб?

- Първо трябваше да науча всички песни на “Ку-ку бенд”, защото не ги знаех. Но в Шоуто се пееха много различни песни, и то такива, които аз много харесвах, например на Шаде, така че реалността беше много далеч от това, което аз съм си представяла предварително. Всъщност “чалга” не е обидна дума, това означава “свирня”. Просто в България е приело нарицателно название и смисъл, което не е правилно. 

- Подготвяш турне, наречено “Гиздава”. Това е името на песен, която си написала за дъщеря си.

- Моето дете е много талантливо, на 13 години е вече. И то има щастието да има майка като мен, в смисъл, че мога финансово да си позволя да й купя барабани, китара, пиано. Това турне има за кауза да подпомогне финансово фондация “Темелите - Левски” на Нешка Робева, която подкрепя талантливи деца, които се развиват в сферата на културата, науката и спорта. Лично ще подпомогна и няколко други клуба и деца. Нешка Робева емоционално прие нещата и се съгласи да се включи в цялото турне. Другите съмишленици за този проект са Георги Андреев от Ансамбъл “Филип Кутев”, Ангел Заберски - син, Мишо Йосифов и др. Защото децата са бъдещето на България!

Йонислав ЙОТОВ