Дилян Бенев е завършил вътрешна търговия в Икономическия университет - Варна, и факултативно - журналистика. Автор е на 9 книги с афоризми, фрагменти, притчи. Стилът му е къса, синтезирана проза между сатирата и моралистиката. Превеждан е на 12 езика (френски, испански, италиански, унгарски, сръбски, хърватски, македонски, румънски, чешки, словашки, украински и руски) и е публикувал в 16 държави. Негови творби са включени в унгарска, сръбска и италианска антология. А с деветата си книга, отпечатана от изд. “Изток-Запад”, нашият сатирик Дилян Бенев проби в Италия, страната на ненадминатите комици.

Ще започна с думи на един наш голям поет - Иван Методиев, който още с първата книга на Дилян Бенев пише: 

“Автор, който отстоява своя позиция. Дали тя е “правилна” или “неправилна”? Дилян Бенев с това най-напред е сатирик, че прави подобни въпроси смешни. Не го интересува кой ще го хареса, кой ще Купи. Не е от тези, дето ще отстъпят, за да го харесат. Той не желае да го харесваме, а да мислим. Понеже това може би е най-голямото оправдание на сатирата, а същевременно и най-смешното - да се опитаме да мислим... Няма съмнение, че имаме среща с високо надарен автор.” 

Оттогава са изминали 20 години

В два италиански сайта Бенев е представен със своите последни книги - “Преображения” и “Еквиваленти”. Така сатирикът повтори успеха на Здравка Евтимова като писател, забелязан на Запад. 

- Г-н Бенев, вярно ли е, че откакто ви печатат в Италия, получавате постоянно покани за приятелства главно от жени - италианки и нашенки?

- В последно време толкова зачестиха поканите към мен, че започнах да се притеснявам, че няма да ми остане време за моята сатира. Защото трябва да отговарям на дамите, които вече са в листата на социалните ми контакти. Що се отнася до творбите ми, техните пътешествия у нас и в чужбина отразявам постоянно в личния ми уебсайт www.dilianski.info. 

Известно е, че жените повече четат от мъжете. Жените обичат да водят разговори за изкуство. Те по-често от мъжете ходят на представления и концерти. Не е тайна, че жените харесват мъжете, които добре се изразяват, а не говорят само за пари, коли и знаете какво... Тази констатация ме ласкае, така че приемам поканите за приятелства.

- Каква жена бихте избрали за съжителство? 

- Аз по принцип обичам интелигентни жени с чувство за хумор. Но от опит знам, че ако е интелигентна и разбира от математика, може да няма чувство за хумор и обратното. Или другият вариант: ако е добра домакиня и готви хубаво, може да издиша в секса и да не си паснем в леглото и обратното

Или третият вариант: да прилича на майка ми. Това, от една страна, е добре, но от друга никак не е, понеже майка ми беше много строга и ме държеше изкъсо. И ако имам такава жена, съвсем няма да приличам на себе си като сатирик. Така че всичко е много относително. Затова всичко е съдба! И човек няма избор, подчинявайки се на предопределението свише.

- Пишете сложно от гледната точка на днешното лековато време... 

- Навремето, като млад, когато за първи път четох “Светът като воля и представа” на Шопенхауер, неволно се спрях на едно аритметично уравнение - за да ме озари с откритието, че бих могъл да използвам като форма определени формули, функции, теореми, аксиоми и постулати от физиката и математиката, като им правя сатиричен еквивалент. 

- Представиха ви с книги в два италиански литературни сайтове - “Lulu.com” и “Воmbagiu.it”. А тук ние нищо не знаем?

- Да бъдеш издаден в Италия, това за мен е изключително щастие! Знаете, че ако няма достатъчно информация от страна на журналистите, нещата потъват, без да се разпространи новината. Да не забравяме, че живеем във време на голям културен спад и понижени критерии към писане, четене, културни прояви... Нали днес казват: - дай ми снимка с малко текст, за другото не’ам нерви...

Но това, че моите творби излязоха в Италия, за мен си е огромен стимул и признание. Това е родината на Ренесанса! 

Ще кажа, че за творец от Източна Европа е много важно да бъде оценен на Запад, както вече бе оценена например Здравка Евтимова. Но тя е белетрист, а при тях е по-лесно, отколкото при сатирика. 

Защото сатирикът винаги е опозиция на властимащите

Знае се, че откакто свят светува, сатириците винаги са били пренебрегвани и недолюбвани от властта. Защото никой във властта през всички времена не обича истината. А тя винаги е жестока! За сатирика се иска голяма воля да отстоява истината, като показва негативното в обществото, лакейството пред силните на деня. У нас Илия Бешков го е можел през целия си живот и всички режими.

- Италианците са известни с чувството си за хумор и веселие... 

- Според едно изследване на генните сходства ние сме много близки по манталитет с италианците. Те са известни със своето гостоприемство и весел нрав, но и с откритите им караници на висок глас и постоянно ръкомахане. Имат достатъчно големи кинотворци, които са ни показали италианския характер в техни шедьоври като тези на режисьорите Фелини, Висконти, Роселини, Антониони. За мен италианското кино е най-социалното кино в Европа.

- Всички знаем, че днес от книги не се печели. Вие как се справяте?

- Всеизвестно е, че у нас и най-булевардният писател не може да спечели пари, с които да се издържа. Защото пазарът ни е много малък. В големите държави не е така. Там писателството е занаят, професия. Както е във Франция, Германия, САЩ, Китай, да не говорим за Русия, където продължава да се чете както едно време. И творците събират цели стадиони, където се четат стихове.

У нас и дума не може да става за сравнение. А книгоразпространението е далеч от нивото при социализма. Затова всеки писател работи някъде. Стига това, което работи, да му доставя удоволствие и да не му пречи на писането. Така и аз - издържам се от мой магазин и припечелвам в една фирма, свързана с професията ми. 

Друг въпрос, който мира не ми дава, е: Докъде ще стигнем с този тотален материализъм и сатанизъм в отношенията между нас? Докъде?... И като отговор бих искал да завърша с един мой афоризъм: Поколението след нас неминуемо ще ни сложи паметна плоча за това, че не сме съществували. 

Савка ЧОЛАКОВА