Дипломатът Тодор Дичев навърши 85. Радва се на добро здраве, гледа телевизия и следи политическия живот у нас и в чужбина. Завършил е дипломация в Москва, негови състуденти са Андрей Луканов, Петър Младенов, Румен Сербезов. Дичев стига до високи постове: наш посланик в Токио, представител на България в ООН в САЩ и в Женева. Той е първият японист в България и основател на специалността “Японистика” в Софийския университет. 

В Япония Тодор Дичев се среща лично с петима министър-председатели на страната. Спомня си, че император Хирохито наричал Тодор Живков “братовчеде”, защото смятал, че връзките между българи и японци са от древни времена. 

Дичев е автор на книгата “Един дипломат в Япония”, издадена от японско издателство. Доктор на икономическите науки и почетен доктор на университета Токай. Меломан, личност с широки интереси. Вече пенсионер, Тодор Дичев обитава къща в столичния квартал Драгалевци. 

- Г-н Дичев, радвам се, че сте в добро здраве, честита Нова година!

- Честита и на вас. Няма по-важно нещо в живота от здравето, но си даваме сметка за това, ако ни налегнат болестите.

- През 60-те години на миналия век вие сте наш културен аташе в Япония. Това ви дава шанс да каните български творци в Страната на изгряващото слънце.

- Правех го с удоволствие. Местен импресарио поиска от мен четирима певци от България, които да се изявят със състава на операта от Белград. Не беше проблем да ги осигуря и сам отидох да ги чакам на летището в Токио. Става дума за баса Никола Гюзелев, тенора Любомир Бодуров, сопраните Юлия Винер и Катя Попова. Бяха артисти в разцвета на силите си. Слязоха от самолета, а аз се вторачих в Катя. Беше очарователна! Влюбване от пръв поглед, признавам. 

- Тогава е била омъжена?

- За лекар отоларинголог, тоест лекуващ уши, нос и гърло. Не съм ги разделил аз, мисля, че бракът им просто не вървеше добре. Спектаклите с участието на българските певци в Япония минаха успешно. Катя остана за няколко дни сама в Токио. Налагаше й се да пътува за Рим, където имаше участия. Разведох я из Токио, беше очарована. И се разделихме влюбени. 

- Кога се видяхте отново?

- Няколко месеца по-късно се прибрах в България. Стъпих на софийска земя и звъннах на Катя. Беше късна вечер, но тя настоя да се видим веднага, недалече от стадиона, където живееше. Още не се беше развела с доктора. Срещите ни бяха тайни, ходехме по заведения, разхождахме се с моята тойота. И се събирахме в дома на сестра й, певицата от оперетата Диана Попова. 

- Катя е била в силата си, пеела е в Софийската опера, гастролирала е много...

- Имаше спектакли в Стара Загора, аз отивах за последния и после се връщахме заедно в столицата. Из цяла България съм я карал. Като получи развод, вече не се криехме. Близките й много ме уважаваха. 

- Катя Попова загина в ужасяваща катастрофа.

- Не мога да забравя деня 24 ноември 1966-а. Катя се стягаше да лети, имаше спектакли в Бърно и Прага. Изпратих я до летището. Със същия полет пътуваше и генерал Иван Бъчваров. Прибрах се у дома и отидох в операта на “Лебедово езеро”, защото съпровождах чужди гости. Легнах си късно. Споходи ме сън. Сняг вали, с Катя пътуваме с тойотата. Колата буксува, Катя ми говори: “Спри да сляза”, аз не спирам. Колата полита, чак тогава удрям спирачките. 

Събудих се, плувнал в пот, в пет без десет сутринта

В 6 бях в хотел “Рила”, там имаше бар. Подочувам двама как си говорят: “Всички са загинали! И Катя Попова, певицата, и генерал Бъчваров...” Така разбрах какво се е случило. 

- Сигурно семейството й е било покрусено?

- С брат й Никола решихме да заминем за Братислава, да видим на място нещата. В милицията в Братислава не ни отказаха достъп до мястото на катастрофата. Натовариха ни на джипове. Наоколо въздухът свистеше. Оказа се, че това са самолети “Ил 18”.

Руснаците нарочно ги изпратили, за да направят демонстрация. Да покажат как се издигат вертикално нагоре, защото веднага плъзнаха слухове, че самолетът, поради техническите си параметри, се е блъснал в планината. А “Ил 18” е един от най-стабилните самолети, право нагоре се издига. Планината там не е висока, нещо като нашата Люлин. Значи самолетът нарочно е насочен да се блъсне в планината!

Някой е искал генерал Иван Бъчваров да загине, той имаше недоразумения с властта

На терена намериха смъртта си 74 пътници от 12 страни.

- Всъщност тогава нищо не сте видели в Братислава. Дочакахте ли ковчега с тленните останки на Катя Попова в София?

- В затворен ковчег. При падането на самолета избухва пожар, всички загиват на място. Казват, че са разпознати трупове, но не го вярвам. Бях на поклонението пред тленните останки на Катя в Софийската опера. Баща й си отиде четири години по-късно, после - майка й. И Диана не живя дълго. Аз заръчах барелефа на Катя, който сега е монтиран на кооперацията, където живееше - изработи го скулпторът Куньо Желев. 

Виолета Минкова и Апостол Карамитев в "Амазонката" на Богомил Райнов

- На вас ви върви на хубави жени. Съпруга ви беше голямата актриса Виолета Минкова, кога се запознахте?

- През 1967-а. Бях потънал в писане, работех по дисертацията си “Икономиката на Япония”. Звъни се на вратата, пристига актрисата Димитрина Савова, много близка моя приятелка. Разказа ми как Виолета страдала, изоставена от приятеля си, и не след дълго ме заведе у тях. Виолета беше хубава жена, доверяваше ми, че Първан, мъжът до нея, искал деца и я изоставил.

Сприятелихме се. Баща ми, Петко, забеляза, че излизам с жена и настоя да се оженя, да не я компрометирам. Предложих брак на Виолета, Димитрина Савова и мъжът й ни станаха кумове. Сватбата беше в Трън. Стигнахме до града с москвич, който затъваше в снега. Ето ни вече на мястото, питаме за кмета, ама него го няма. Появи се милиция, защото градът е до сръбската граница. 

Задържаха ни и ни заключиха в ритуалната зала

Кметът пристигна, не разбра кои са младоженците, кои - кумовете. Прати нас, мъжете, да си купим чорапи, за да се преобуем, защото си бяхме увили краката във вестници. После му стана ясно, че ще жени дипломат от Външно министерство и актриса от Народния театър. Станахме съпрузи с Виолета на 27 януари 1968 г.! 

- Беше ли щастлив вашият брак?

- Нямаше как да ни подмине завистта. Звънят по телефона и ми казват: “Другарю Дичев, знаете ли къде е сега жена ви? Знаете ли с кого се целува?”. Отговарям, че това ми е известно. И тръшвам слушалката! Виолета Минкова беше с мен и на дипломатическите ми мисии по света. Навсякъде представи блестящо България. Публиката я помни и днес! Беше Елизабет в “Ричард Трети” на Шекспир, Екатерина в “Братя Карамазови” на Достоевски, Милка в “Казаларската царица” по Иван Вазов.

Много роли изигра, остави диря в театъра. Обичаха я много. Последните две години от живота си Виолета прекара в Женева, където беше поредната ми дипломатическа дестинация. Знаехме, че е болна, но се държеше. Подложи се на лечение, имахме надежди, че ще оцелее. Почина в съня си в края на септември 1992-ра. Ето че съдбата реши улицата, на която е домът ми, да носи името на Виолета Минкова. 

- Вие учредихте фондация “Виолета Минкова - Ети”?

- Да, фондацията издаде стиховете й под заглавие “Благодаря ти, любов”, както и биографична книга за нея, написана от театроведа Севелина Гьорова. 

- Животът ни поднася и хубаво, и лошо. Как да го приемаме?

- С мъдрост. Радвам се, че съм жив, верен човек имам до себе си и следя с интерес всичко, което се случва. 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук