Наситеният с колорита на някогашните завоеватели о. Крит кипи от живот и е една от предпочитаните дестинации за пътешествениците. Християнски катедрали, римски амфитеатри, венециански крепости и обществени сгради се редуват с нови, модерни постройки. 

Улиците са изпълнени с туристи и местни жители, музика и добро настроение. Малките магазинчета и невероятният, препълнен с местни плодове и зеленчуци, месо, морски дарове и цветя пазар блестят в цветовете на дъгата. Можете да си купите огърлица от вулканичен камък, ръчно изработена керамика, статуетки на всичките древногръцки богове и богини и дори венециански дантели.

Чаровното гостоприемство на критяните грабва. Таверните в малките улички и на крайбрежната алея предлагат както традиционна средиземноморска храна, така и чисто ориенталски и западняшки блюда.

“Тук не сте в ресторант, а сте гости в моя дом”, посреща ни Янис и пъргаво застила с еднократна покривка масата. Започва надълго и нашироко да ни представя менюто, като изрично подчертава, че шеф-готвач в това царство е съпругата му Ирини. Предлага домашно вино и ракия. Крит се слави със собствено винарско производство. 

Както в повечето таверни, по стените висят семейни снимки, запечатали родовата история 

От тях става ясно, че Джон - както сам се нарича Янис, е стар морски вълк. Неслучайно заведението се казва “Пристанът”.

Така, докато хапваме и вдигаме наздравици, Янис разбира, че сме българи, очите му светват и въодушевено се връща в младините си. 

“Бях капитан на кораб, обиколил съм света и навсякъде имам приятели, разказва той и добавя. - Бил съм неведнъж в България, карахме сода от Девня. Преди много години имах приятелка - Милка от Бургас, работеше в морската администрация. Имам страхотни спомени от престоите ни там, ходехме на бар в хотел “България”. Това бяха едни от най-хубавите ми моменти...”

75-годишният Янис е пенсионер от вече 24 години 

Закотвил се на родния Крит, след 31 години по морета и океани, с 2300 евро пенсия и решил да не стои без работа. Отворил гостилницата си през 2001 г. и даже взел европейски пари за развитие на собствен бизнес. Оттогава с Ирини въртят таверната, в която всеки божи ден готвят домашна храна и събират приятели на раздумка. 

“Всяка сутрин ставам в 5.00 ч., чистя ресторанта, пооправям тук-там нещо, леко хапвам и тръгвам на разходка. Важно е човек да се движи, с бърз ход изминавам поне 10 км. Е, пия си сутрешното кафе с приятели, а после задължително се оттеглям за 30-40-минутна почивка”, издава тайната на своята жизненост Янис и добавя: 

Хубава храна, истинска обич, семейство, добри приятели и вяра, това е щастието

А също и здраве, и пояснява, че това е ежедневието на критяните. И сигурно не е случайно, че св. Мина Котуански чудотворец е покровител на Крит. 

Притегателна сила за туристите тук е наситената с митове и легенди история на Крит. Гледката, която се открива от морето, е различна от типичната за гръцките острови. Лазурно синьо море с розови лагуни, а над тях се извисява заснеженият връх Иди. На входа на главния град Хераклион, обградил пристанището, се извисява венецианската крепост “Rocca al Mare”. 

Ясно е, че в миналото пристанище с такава стратегическа позиция в Средиземно море е трябвало да бъде защитено. Твърди се, че първите крепости са строени още от арабите. Островът бил част от Византия до 1204 г., когато Четвъртият кръстоносен поход слага край на империята и разделя територията й между водачите на похода - Крит бил предаден във владение на 

Бонифаций Монфератски, но той бързо продава правата си на Венеция за 1000 сребърни пари

Едно от най-забележителните открития в комплекса в Кносос са големите стенни фрески 

Венецианците прогонили генуезците и завзели острова до нашествието на османците... 

Знаем, комшиите са майстори на митовете и основните доходи на страната са от туризъм, но тук археологически разкопки свидетелстват, че Крит е бил люлка на древна цивилизация. В гръцката митология Кносос се свързва с името на легендарния цар Минос. 

В околностите на двореца му имало лабиринт, дело на Дедал, в който живеел Минотавър, а Зевс е бил издигнат в култ 

Първият дворец-храм на Крит бил построен 2000 пр.н.е. Преди него тук е имало селище от неолита. Периодът 1700 - 1450 г. пр.н.е. е времето на най-голям разцвет на Минойската цивилизация и особено на Кносос. Той бил един от най-влиятелните градове по Средиземноморието. 

 Венецианската крепост

Царският дворец е забележителен с модерните си инженерни и архитектурни решения, като многоетажни сгради, естествено и изкуствено осветление, водопровод и канализация, вентилация, отопление и пътища с настилка. Тук са родени философът Епименид и архитектът Херсифрон (VII - VI в. пр.н.е.) и философът скептик Енесидем (I в. пр.н.е.).

Смята се, че изригването на вулкана на о. Санторини, земетресение и ужасяващо цунами унищожават тази древна цивилизация. 

Едва през XX век започват разкопките, които разкриват величието на Минойската цивилизация. Невероятни мозайки, складове със зърно, амфори с вино и зехтин, статуи, керамични съдове и дори тронната зала са се запазили до наши дни. 

Безспорно в наши дни за популярността на Хераклион допринася и фактът, че е родното място на Никос Казандзакис, авторът на филмирания роман “Зорба гъркът” и небезизвестното Сиртаки. 

Текст и снимки Поли БОЯНОВА