Едва ли има българин, който да не е чувал името Пирогов. Ако не друго, то за болницата за спешна помощ в столицата, носеща неговото име. Николай Иванович Пирогов (1810-1881) има безспорни световни заслуги за медицината и най-вече за хирургията, разказва “Политика”. Той лекува и в България по време на Освободителната война. След кончината му обаче се случва нещо необяснимо. Не само делото на лекаря, но сякаш и тялото му се оказва нетленно.
Днес в украинското село Вишня, в непосредствена близост до град Виница, се намира необичаен мавзолей. Той е разположен в криптата на църквата “Свети Николай Чудотворец”. Там се съхранява балсамираното тяло на Николай Пирогов.

Случаят с него наистина е уникален, защото никъде по света мумия не може да се запази повече от 100 години в отлично състояние дори при третиране с цел консервация. Това е невъзможно и при специалния режим на мавзолеите, каквито, естествено, в селската църква няма. А великият хирург е починал преди почти 140 години.

Местните жители вярват, че това отлично състояние на Пирогов се дължи на техните общи молитви в негова памет. В криптата например е забранено да се говори, службите в самата църква се провеждат тихо. И въобще към тленните останки на лекаря се подхожда като към свети мощи с дежурните лични молби за здраве, отправяни от посетителите.

Съвременниците на знаменития хирург са вярвали, че още приживе ръката му е водена от божественото провидение. Научният сътрудник от Националния дом-музей на Пирогов - Михаило Юкалчук, споделя следното: “Когато Пирогов е оперирал, роднините на пациента са стояли пред кабинета му на колене. А веднъж войници занесли в лазарета трупа на свой другар с откъснатата му глава с пълната увереност, че “доктор Пирогов ще я зашие!”.

Според една от версиите лекарят сам е завещал да се мумифицира тялото му след неговата смърт 

Но това не отговаря на действителността. Той умира от рак на горната челюст. Знаел за диагнозата си и за наближаващата кончина, но не оставил никакво завещание. Решението за балсамирането му взема неговата вдовица Александра Антоновна. След като получава благословията за това от Светия синод на Руската православна църква, тя се обръща към един от учениците на Пирогов - Давид Виводцев, автор на научен труд за балсамирането.
Мумията на великия хирург е по-запазена от тази на Ленин в Москва

По-късно учените не веднъж са се опитвали да разгадаят тайната на феноменалната мумификация, но засега всичко се свежда до хипотези. Проф. Григорий Костюк от Виницкия национален медицински университет на Украйна коментира, че формулата на балсамирането и до днес остава загадка. “Известно е със сигурност само това, че Виводцев е използвал спирт, тимол, глицерин и дестилирана вода, но формулата на съотношението помежду им е изгубена завинаги.

Уникалното е, че са извършени само няколко среза, а част от вътрешностите - мозъкът и сърцето - са оставени в тялото, противно на общите принципи. За необикновено доброто състояние на мумията може би е изиграл роля и фактът, че в тялото на Пирогов не е останал и грам мазнина. Заради болестта то е било отслабнало и почти изсъхнало в навечерието на смъртта му”, търси логично обяснение проф. Костюк. 

Мумията е могла и да не се запази до наши дни. Покрай болшевишката революция през 1917 г. и последвалите промени в Русия за нея, както и за самия Пирогов временно хората са забравили. 

През 30-те години крадци разбиват херметическия покрив на ковчега и отмъкват кръста и шпагата на Пирогов 

Но което е по-лошо, по този начин е нарушен микроклиматът в саркофага. През 1945 г. експертна комисия изследва мумията и стига до извода, че тя не подлежи на възстановяване. Все пак лабораторията към мавзолея на Ленин се заема с ребалсамацията, продължила почти 5 месеца. От тогава процедурата се повтаря през 5-7 години. Но едва ли само на това се дължи фактът, че мумията на Пирогов се намира в по-добро състояние, отколкото тази на Ленин. Украинци изтъкват, че тя се намира не в специализирано помещение, а в един обикновен селски храм. Ето защо миряни вярват, че заради добрите дела на лекаря приживе тялото му остава нетленно като на светците.

Николай Пирогов е извършил около 10 000 операции 

Той е създал военнополевата хирургическа служба на руската армия, положил е и началото на нов дял от медицината - хирургическата анатомия. Първи прилага ефира като наркоза при операциите по време на Кримската война. Тогава революционно прилага и гипсирането при счупвания на крайниците, което рязко снижава инвалидността. Дейността на великия хирург е свързана и с България.

Въпреки че Пирогов вече е на солидна за времето си възраст, руският император Александър II се сеща за него по време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. Хирургът приема да поеме организацията на полевата медицинска служба, при условие че му бъдат предоставени неограничени права на действие. Желанието му е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. прочутият доктор пристига във военнополевата болница в село Горна Студена, където тогава е била главната квартира на руското командване.

По време на войната той осъществява мащабна дейност, обследвайки, организирайки и проверявайки ефективността на лечението си. Успоредно с това той подсигурява интендантското снабдяване с войнишко облекло, храненето, презимуването на ранените и болните в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла, Плевен. Само за два месеца Пирогов обикаля цялата заета от руските войски площ между реките Вит и Янтра и инспектира 11 военновременни болници, 10 дивизионни лазарета, 3 аптечни склада, разположени общо в 22 населени места. А по пътя лекува и оперира много българи.

Подготви Паулина Боянова