Известният журналист и мореплавател Дончо Папазов е носител на орден “Стара планина” - първа степен за принос в областта на спорта, науката и журналистиката. През годините е бил редактор и главен редактор на редакция “Игрални и документални филми” към БНТ.
Заедно със съпругата си Юлия Гурковска - Папазова организира и участва в поредица от пет експедиции на научноизследователската програма “Планктон” под егидата на ЮНЕСКО. Подкрепя ги Институтът по морски изследвания и океанология към БАН и вестник “Орбита”.

Финансирани са главно от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование”, Параходство “Български морски флот”, ДСО “Воден транспорт” и Българската национална телевизия. Програма “Планктон” продължава 12 години. 

Експедиция “Планктон V” включва обиколка на света с яхтата “Тивия”, собственост на БНТ, и трае 777 дни. Започва през 1979 г. Мореплавателите са трима - Дончо, Джу и шестгодишната им дъщеря Яна. Последното плаване на Дончо е първата без спиране в пристанище самотна обиколка на света по Невъзможния път - през легендарния нос Хорн и на юг от “ревящите четиридесет градуса”. Започва през 1988 г. и трае 164 дни. 

Освен изброените дотук качества, Дончо Папазов е гражданин с високо съзнание за почтеност и морал, което виждаме от текста, представен по-долу. 

Той е откъс от книгата “С Джу през Пасифика”, издадена от издателство “Народна младеж” в далечната 1979 г. 

“... В Самоа се запознахме с англичани, които са истински останки от старата колониална машина

Един от тях, мистър Браун, ни се оплака, че срещу него постъпил донос за незаконно притежавано оръжие. Беше оскърбен, но не и изненадан. И друг път се било случвало, но сега трудно щял да се оправи. Полинезия и Самоа много ми харесват. Не бях се замислял, че и тук може да се шири доносът. Още в Папете разбрахме, че любовната клюка е основа на обществения живот, но по-надалече не стигнахме. 

Клеветата и доносът са стари. От векове са най-лесният начин за кариера и мъст. Откакто свят светува, са неразделни с угодничеството. И може би защото са в изобилие, всички религии ги хулят в хор. Божества и пророци ги заклеймяват. За да ги изкоренят, царе и диктатори режат езици. Дори имаш чувството, че са вечни. Християнството е единствената религия в историята на света, която издига паметник на доноса.

Малко хора могат да изредят имената на дванадесетте апостоли, но всеки, дори и фанатичните атеисти са чули за историческия донос на Юда. Всеки от нас се гнуси от Юдината целувка, но и подсъзнателно отчита, че Юда е останал завинаги в историята и единствен той, а не християнските първоотци, е получил приживе награда!

Преди десетина години четох Корана на руски. Едва свикнах с ритъма и особения начин на мислене. Много от наставленията ми бяха чужди. Темата за доноса в Корана е по-слабо застъпена, но прелюбодеянието и ласкателството съществуват. 



Вероятно в Мохамедово време е било запазено разпределението на пороците по народи. Може би оттогава се знае със сигурност, че финикийците са користолюбиви, гърците - лукави, персите - перверзни, прабългарите нетърпими към по-издигнатите, а галите вероломни.

Тези понятия и определения се видоизмениха от блаженото Мохамедово време. В нашата епоха много от националните особености преливат от една в друга. Понякога дори рафинирано и забулено. Грубият донос, тежката клевета отстъпват място на заострени намеци, сигнали и мълви. Възмущението от тях е прехрана и тема на фейлетонисти и карикатуристи, но със странен инстинкт за самосъхранение се бичуват само доносникът и клеветникът, а консумиращият ги остава настрана. 

Войната с доноса и мълвата продължава с векове

И е стара като закрилата и поощрението им. И няма случай на разлепени по стените доноси от трогнали се от критика и намеци директори. Нито пък някое учреждение издава бяла книга за новопостъпилите сигнали. 

Каква е тяхната мощ, доколко тровят атмосферата, как влияят на развитието на обществото и отделните личности, не може да се каже и отсъди справедливо, защото се раждат, живеят и вредят в тишина и мрак.“

Детелина БАРУТЧИЕВА