Казано е, че за всеки влак си има пътници. Така и всеки вестник си има своите верни приятели. Читателите на “Над 55” знаят, че на нашите страници няма да ги опръска жълта боя, а всеки път ще намерят нещо ново, поднесено с уважение. Оставяме на други да надничат под чаршафите.
Познавам стойностни хора на по 25-35 г., които търсят и гледат “старите” български филми. Филмите, които пълнеха киносалоните и превръщаха главните изпълнители в звезди. Да, наши, български, но разпознаваеми и обичани. Ако съжалявам за нещо, то е, че новото поколение не може да види звездните театрални постановки, заради които пътувахме от град на град, за да не пропуснем нещо. Постановки, които променяха съдби. Драматурзите пишеха, а актьорите произнасяха от сцените невинаги приемливи за властта думи, които предизвикваха истинска буря в държавата.
Една от актрисите, чийто глас сякаш реже с нож, а погледът й приковава вниманието и не го пуска, е Доротея Тончева. Помня я като нежната Нона на фона на Златна Добруджа. Помня я и като студентката от “Последната дума”, и като Катина от “Черните ангели”, и като Орлеанската дева в “Последната нощ на Сократ”.
Винаги различна, огнена, непоколебима. И в същото време майчински мека, разбираща, приемаща, прощаваща
И как иначе - родена е на Голяма Богородица - 15 август 1946 г. в Силистра, но от малка живее в Русе. Странно, но не харесва името си и се кълне, че няма да има внуче “Доротея”. За приятелите си е просто “Дорис”. Баба й участвала в самодеен театър и я водела навсякъде със себе си. Там, зад кулисите на читалището, малката Доротея се заразила с театралния вирус. А той хване ли, не пуска - чаровницата се влюбила в театъра за цял живот. Имало само един “проблем” - да, запомняща се хубавица е, но с този специфичен, характерен глас явно ще се размине с ролята на принцеса.
Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” при проф. Кръстьо Мирски през 1969 г. Още като студентка е поканена във филма “С дъх на бадеми”, в който участват Стефан Данаилов, Невена Коканова и Георги Георгиев - Гец. А в “Бялата стая” играе и себе си, и дъщеря си.
Доротея има рядкото щастие в началото на професионалната си кариера да срещне невероятния Апостол Карамитев
В интервю за Виктория Велева актрисата споделя: “Той беше невероятен човек, невероятен педагог. Толкова много неща съм научила от него. Първо се научих да ходя навреме на работа. Иначе аз бях един хайванин. Абе, спи ми се, викам, е сега ще си поспя още малко, пък когато отида на снимки. Не си давах сметка, че цял екип те чака, че заангажираш хората, че не е хубаво това.
Ето с тези азбучни истини започнахме работата с Апостол. Освен това той много ме обичаше, а да те окриля един такъв красив мъж, който и да обича едно младо момиче, това беше невероятно изживяване. Аз почти бях влюбена в него. Приятелството с него беше невероятно. Може би затова този филм ми е много скъп, защото освен силен като продукция, той ми е дал и нещо много повече - дал ми е една пътека в живота. Вероятно заради това съм станала такава, каквато съм, защото в миг, когато лъкатушиш и не знаеш къде си, се намира един голям човек, който да те оформи, да ти даде правия път и после те пуска. Ако можеш - можеш, ако не можеш - не можеш.”
Преди да намери своя житейски и творчески пристан в лицето на драматурга Стефан Цанев, Доротея преплита пътя си с две знакови имена от сцената и екрана - Климент Денчев и Тодор Колев. Дори има няколкомесечен брак с любимеца на малките деца бате Климбо. По-сериозно било положението с “гонещия американците” - връзката им просъществувала доста дълго, но се изчерпала и двойката се разделила.
След завършването на ВИТИЗ Доротея Тончева играе на сцените на Кюстендилския драматичен театър, Театър “София”, Сатиричния театър и Театър 199. А на сцената на Театър “Възраждане” си устройват истински двубой с Ивана Джеджева в пиесата на Недялко Йорданов “Волни птички божии”. И сякаш ангажиментите й като актриса са малко, та 10 години е и директор на Театър “София”.
Страстта й е еднаква и към добрия театър, и към доброто кино, защото и в двете се изисква духовно всеотдаване. И не съжалява за пропуснати неща.
Никога не са я блазнили званията, достатъчна й е любовта на публиката
И любовта на “личния й драматург”. В много свои интервюта актрисата е споделяла: “Преди да познавам Стефан Цанев, аз обичах неговата поезия. Още като ученичка тайно изрязвах от разни вестници негови стихове. А след това заобичах Стефан Цанев. Не мога да си представя нищо друго освен живота ми с него”.
Двамата живеят един живот, нямат други интереси извън изкуството. Между тях няма съперничество, нито завист - Стефан не се прави на актьор, Дорис няма амбиции да пише. Просто се радват един на друг. Но началото е бурно. Повече от 10 години се движат в общи компании, познават се, споделят си разочарованията на сърдечния фронт. И неусетно се преоткриват.
Както казва Доротея, една вечер Стефан отишъл на гости и забравил да си тръгне. А женитбата им е като сценарий на сапунен сериал. Тръгват с влак за Бургас - за премиерата на “Хамлет”. Както споделя актрисата, “Във влака се изпокарахме със Стефан безметежно, ама разрив отвсякъде! На гарата бяхме толкова мрачни и напушени, че не се гледахме”. И тогава Недялко Йорданов и милата Ивана просто ги закарват в Поморие и ги оженват! Коментарът на великия Валери Петров е ясен:
“Ама вижте какво бе, деца, с тия неща шега не бива!”
Явно не е било шега, след като повече от 4 десетилетия тези два лъва взаимно си галят гривите, дори да ръмжат понякога. И двамата са посветили живота си да създават “това красиво, но безполезно нещо, което нито се яде, нито се пие, нито се обува, нито се облича, наречено изкуство”.
Днес актрисата гледа само напред в бъдещето и не желае да се връща със спомени в младостта си. Доротея се е посветила единствено на съпруга си Стефан Цанев, който продължава да пише за нея. Край морето двойката прекарва 6-7 месеца в годината. За Доротея най-хубавите подаръци, които е получавала, не са нито златни бижута, нито кожени палта. “За мен това е една пиеса, написана специално за мен от спътника в живота ми. Нали разбирате, че най-хубавото нещо за една актриса е да живее със собствения си драматург вкъщи и той да й пише пиеси. Почти 40 години живеем заедно. Винаги когато изпадна в криза, Стефан ми е подавал ръка. Никога не сме делили славата и приоритетите си.
Аз не мога да напиша един ред, от което той е спокоен, а той не може да изиграе една роля
Човек не може да страда и да се тръшка, да си казва, аз съм била звезда. Не съм била звезда и искам да си живея живота”. Двамата се шегуват, че владеят цяла Европа - децата им са пуснали корени в Москва, Рим, Лондон, Хелзинки. А те са щастливи в България.
Щастливи са, че децата им се търсят, поддържат връзка, гостуват си, идват тук всяка година - кога поотделно, кога вкупом всичките. Мъчно й е на Дорис, че нито една от 4-те дъщери не е наблизо. Но вече с разума си и с философията си осъзнава, че това си е техният живот. Те трябва да си го преживеят както намерят за добре. А тя? “Аз съм доволна, че имах щастливата съдба да живея в онова време, когато обичаха артистите
Ние бяхме целунати от Бога. Сегашните млади актьори не могат да се докоснат до това изживяване, до онези звездни мигове, които ние имахме. Нас ни обичаха - обичаше ни народът, обичаха ни и властниците. Бяхме щастливи и волни птички.”
Въпреки хубавите спомени и семейната хармония, Дорис носи и болка в сърцето си. Много й е мъчно, че сега, когато напредват годините, ще дойде един миг, в който няма да има нито едно от прекрасните им деца наоколо, което да й помогне, да й подаде ръка. Но пък, както каза преди години: “Какво повече да желая - имам покрив, щастлива съм с деца, имам кариера, сега чакам Поета да спечели пари, за да отидем на околосветско пътешествие, да се почувствам като онези американски бабички със сини коси, дето кръжат около света”.
Щастливо плаване, Дорис! Но не си боядисвай косата синя, ако може...
Подготви Мариана ДОБРЕВА
