На 12 април се навършват 90 години от рождението на доайена от филмовия екран и театралната сцена Досьо Досев. Макар да си отиде от този свят на 88, една от емблемите на бохемския Созопол ще остане в сърцата на приятели и почитатели като велик актьор, добър приятел и голям човек, посланик на щастието и доброто.и на четивото, философи, психоаналитици и политици.

Доси Досев (популярен като Досьо Досев) е роден в София през 1934 г. Самият той се шегува и вижда символика във факта, че е роден в Деня на космонавтиката и че живее на ул. “Юрий Гагарин” номер 12. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище (бъдещият ВИТИЗ) през 1955 г.

Разпределен е в Перник, където играе два сезона и заради впечатляващите му изпълнения е поканен в току-що създадения Сатиричен театър. Има невероятния шанс да е извикан в трупата на Бургаския театър, когато там твори знаменитата режисьорска четворка - Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов. Четиримата създават истински модерен театър, който няма нищо общо с изискванията на социалистическия реализъм. 

Властта бързо усеща “двойното дъно” на техните постановки и трупата е разформирована и разхвърляна из цялата страна. Така Досьо Досев попада в Младежкия театър за 4 години. Там също възникват конфликти, размествания и уволнения и в средата на 60-те години Досев отива в създаващия се Театър “София”, където преминава останалата част от актьорската му кариера, продължила над 4 десетилетия.

В киното Досьо Досев дебютира още като студент. През 1954 г. излиза “Песен за човека”. Той е филм №7 в социалистическата ни кинематография и първият на режисьора Борислав Шаралиев. Посветен е на Никола Йонков Вапцаров. Героят на Досьо се казва Павел и е един от приятелите на поета, които слушат първите му стихове и предричат, че той ще стане голям като Ботев.

Следват неголеми роли във филмите “Екипажът на “Надежда”, “Легенда за любовта” (българо-чехословашка копродукция) и “Вятърната мелница”. Последният запознава Досьо Досев със сценариста Славчо Чернишев, също неистово влюбен в морето. Свидетел от веселбите на компанията казва, че когато Досьо и Чернишев били на една маса: 

Казиното с кея се люлееше, а виното танцуваше и пееше

След 1961 г., когато е един от групата селяни, които преследват балона във филма на Бинка Желязкова “Привързаният балон” по новелата на Радичков, Досьо Досев се снима в над 50 филма. Той е от породата актьори на малките роли. Във всичките тези филми той не изиграва нито една главен герой. За този тип роли 

се изисква специфичен талант, защото за малкото му отредено време актьорът трябва да разкрие цял един свят с характеристиката, качествата и недостатъците на героя

Това Досьо го може перфектно. Друг такъв актьор е Георги Русев, както и Надя Тодорова, без чието ярко присъствие всеки филм би загубил своя чар. 

След всеки кадър с негово участие, когато тръгва спор добър ли е кадърът или не, Досьо сговорчиво казва: “За мен кадърът е добър...” И мъдро добавя: “Колкото - толкова, когато - тогава, докъдето - дотам...”

Някъде през 70-те години актьорът заминава за Москва. Правят му проби за ролята на Ленин в пиесата “Виелица” на Раздолский. За радост на Досьо режисьорът не го одобрява.

Общо Досьо Досев се е снимал в близо 70 филма. Сред тях са “Привързаният балон”, “Гибелта на Александър Велики”, “Мъже в командировка”, “Иван Кондарев”, “Масово чудо”, “Вик за помощ”, “Версенжеторикс”, “Пансион за кучета”, “Подгряване на вчерашния обед”, “Принцът и просякът” и др.

Актьорът е почитател на хубавата домашна ракия, на домашната смокинова и гроздова ракия и на рибата, направена на скара с много любов. Негови близки приятели са созополските рибари, които винаги му дават прясна риба. Досьо Досев не е рибар или моряк, но умее да приготвя вкусни рибни ястия - и рибена чорба, и риба на скара, и пушена или маринована риба. Може би и дълголетието му се дължи на това, че хапва предимно морски деликатеси и зеленчуци.

Самият той винаги е казвал, че се чувства повече гражданин на Созопол и Бургас, отколкото на София. 

Десетилетия преди да си отиде от този свят, той си построява скромна рибарска къщичка с изглед към красивия залив на Созопол 

Когато активно играе в театъра, прекарва летата на морето, а през последните си по-спокойни откъм ангажименти години заминава за Созопол още през ранна пролет и обича сладката раздумка с рибари и интелектуалци до късна есен. В Созопол той създава много красиви приятелства, едно от които е това с големия художник Михалис Гарудис - роден в Гърция, но живял дълго време у нас.

Досьо Досев е носител на наградата “Златен век - огърлие” и грамота от 2019 г. 

Отива си от този свят на 19 септември 2022 г. след обостряне на язва, от която е страдал дълги години. Смъртта го застига именно край любимото му Черно море. Той получава силни болки в стомаха, докато бил в лятната си къща, и бил откаран по спешност в бургаската болница. За съжаление, кръвоизливът е масивен и медиците не могат да го овладеят. Досев прекарва преди това и много тежък ковид, макар че е ваксиниран срещу вируса, като това допълнително повлиява зле на здравето му и отключва стари болежки, свързани със сърцето и с язвата.

Въпреки че вече чувствал голяма слабост, бохемът с ярките като синьо море очи не се предавал, не губел чувството си за хумор и искал да прекарва повече време край морето

Актьорът живее сякаш в света на Хемингуей и е като герой от повестта на писателя “Старецът и морето”. И понеже почетният гражданин на Созопол и на София Досьо Досев толкова много обича морето, пожела да бъде погребан в Созопол. А в неговите небесносини очи сякаш се отразява безкрайното синьо море. Дори и вече на достолепна възраст, актьорът не загубва младежката синя искра в очите си. “Доси си отиде щастлив. Дори в болницата не загуби духа си и чувството си за хумор”, казват близките му.

“Родната ни култура днес повече от всякога се нуждае от хора като него, съчетали в себе си рицарска доблест, младежки дух и проницателен творчески поглед за истински важните неща в живота. Човек и добър приятел, когото всички възприемат много отдавна като доайен заради мъдростта, с която ни даряваше. Талант, за когото тепърва София и морето ще продължават да спорят, защото всеки желае да бъде в компанията на добрите и силните. За едно съм сигурен - че Досьо Досев е бил истински щастлив, защото нищо в живота на човека не е такъв мощен извор на щастие, както творчеството. Дълбок поклон!”, споделя близкият му приятел скулпторът Велислав Минеков. 

“Созопол и България осиротяха!”, казват в деня на кончината му в морския град. 

“Където има талант, няма възраст”, е една от любимите сентенции на Досьо Досев.

Поклон!

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук