Доц. д-р Петър Николов е завършил Селскостопанската академия в София. Възпитаник е на Българо-френското училище за висши ръководни кадри. Специализира във Франция. Връща се в България, където през годините е заемал различни постове – директор на ДСО „Агрохимическо обслужване“, два пъти е генерален директор на Националната служба за растителна защита. По-късно става преподавател в Лесотехническия университет в София. От 2014 г. за втори път е председател на Управителния съвет на Българската асоциация за раститена защита, на която е един от учредителите. Вижте неговото експертно мнение в интервю за вестник "Труд".

– Изнесохте данни, че у нас има ръст на нелегалния внос на продукти за растителна защита. За какви количества говорим?
- Никой не може да каже колко точно е този внос. Но ние правим индиректно сравнение с това колко е намалял оборотът на фирмите, които се занимават легално с този бизнес. За 2016 г. оборотът на бранша е около 160 милиона евро, като спадът спрямо предходната година е 20 на сто. Или това прави около 60 милиона лева. Категорично има ръст на нелегалния внос, защото през 2015 г. по наши данни той беше с около 20 млн. лева по-малко. Причината е, че схемата се разработи много. По-слаб е и контролът. А, когато няма санкции за тези хора, те печелят добре от тази дейност, съответно увеличават оборота си.

– От къде идват тези препарати?
– Основно от Турция – около 90% от количествата. Защото там има много добре развита химическа индустрия. Съществуват и сериозни закони за големите чужди компании, които могат да оперират на техния пазар само чрез местна компания, която да ги представлява. Освен това Турция не е член на Европейския съюз, което означава, че не спазва директивите и регламените на Брюксел. Защото в ЕС има специална система за разрешаване на продуктите за растителна защита, близка до тази за лекарствата. Всяка фирма, която иска да получи разрешение за продукта си, подава досие в специална комисия. Одобряването на тези досиета трае 2-3 години. Таксата за одобряване на едно досие е около 5 млн. евро, а трябва да се одобрят поне 2-3 досиета за един продукт. После компанията трябва получи регистрация във всяка една държава членка поотделно. Тоест процесът е дълъг и много скъп. Представяте ли си какви суми си спестяват производителите от Турция. Малки количества влизат и от Сърбия и Македония. Най-често става въпрос за български търговци, които отиват в Сърбия да купуват плодове и зеленчуци и взимат и такива препарати, които после дават на своите комшии. Но в Сърбия цената не е толкова ниска, а и все пак тя се готви за влизане в ЕС и има промени в законите, които се доближават до европейските регулации.

– Как става вносът на такива препарати в България?

– Никой не рискува да натовари цял камион с нелегални пестициди. Има такива случаи, но те са по-редки. Става въпрос основно за китайски препарати, които влизат у нас по специален канал. Малки количества се внасят от български производители, които отиват до Турция и купуват на дребно не само за себе си, но и за колегите. По-сериозната схема е чрез т. нар. мулета, които вкарват препарати с малки бусове, защото има риска да им ги конфискуват на границата. Тези количества се складират близо до границата, в нелегални депа. Имаме такава информация за такъв склад около граничния пункт Капитан Андреево. Търговците много добре знаят какво се търси у нас. Склададжията информира мрежата, в която има 40-50 продавачи. Аз лично съм давал 7-8 телефона на такива дистрибутори на ДАНС. Но от службата ми казаха, че нямат право да ги подслушват, защото това не е криминално престъпление. Единственото, което от службата направиха, беше да поставят табели по границата, с които предупреждават, че продуктите са опасни за употреба.

– Какво значи – опасни? Има ли риск за крайните потребители?

– Опасни са за здравето на хората и животните, както и за околната среда. Именно затова и са забранени за употреба в целия Европейски съюз. Някои от тези пестициди остават по 10-15 години в почвата, други преминават много лесно през почвата и попадат в подпочвените води. От там отиват към реките, а от където се връщат обратно в растенията. Ще ви дам пример – беше открит остатък от пестицид в родна продукция, който е забранен за употреба още преди 80 години. Това е пестицидът ДДТ, който е доказано канцерогенен, но преди години се използваше и в армията, и в земеделието. ЕС забрани цялата група продукти на база ацетохлор, във Франция забраниха редица инсектициди, които доказано убиват пчелите. Но в Турция ги произвеждат. Там тези продукти за растителна защита се използват, защото са много по-евтини.

Пестицидите могат да застрашат националната сигурност. Представете си какво ще стане, ако се хвърлят 10-ина чувала химикали в един язовир, който се ползва за питейни нужди, като язовир Искър например. Няма да има нужда от терористичен акт.

Затова и част от химикалите са класифицирани в първа професионална група. Някои от тях навремето са били бойни отровни вещества. Доказано е, че от такива таблетки, които се ползват за унищожаване на вредителите по зърното, се натровиха наши моряци преди години.

– Подлежат ли на санкция земеделските стопани, които ползват неразрешени препарати?

– Има санкции за фермери, които не попълват в дневника си (т. нар. дневник на полето), в който трябва да отбелязват с какво са торили, с какви препарати са пръскали. Тези, които ползват турски препарати, обаче не ги описват в дневника – първо, защото те не са дошли легално и фермерът няма документ за тях, освен това те не са разрешени за употреба в България. Отделно производители, които купуват нелегални пестициди, подлежат на санкции по Закона за защита на растенията и други законови текстове. Глобите са до 10 000 лв. за внос и употреба на неразрешени продукти. В списъка на наказанията влиза и лишаване както от директните плащания, така и от субсидиите по националните и европейските програми.

– Тези санкции достатъчни ли са?

– Сега нелегалната продажба на пестициди е административно нарушение, а тази мярка не е достатъчно строга, за да предотврати контрабандата. Настояваме за промяна на Наказателния кодекс, в който да се включат продуктите за растителна защита. Искаме да има от три до пет години затвор, ако се хване лице да продава такива препарати.

– Използва ли се много химия в земеделието у нас в сравнение с други държави?

-Чужденците нарушават повече законите. Защото родните производители икономисват и слагат по-малко химия. Нашата продукция няма този идеален търговски вид, но е по-чиста. Преди време заедно с Българската агенция по безопасност на храните правихме проверки по големите вериги. Открихме остатъчни количества пестициди над допустимите норми, които са опасни, само във вносни продукти. В нашите харни не намерихме. Чуждата продукция е по-замърсена, защото при тях е много важен външният вид. Най-много пестициди има в ябълки, круши и най-вече грозде.

– Защо не правите редовно такива проучвания на пазара?

– Защото едно такова проучване е много скъпо. Само една проба струва между 800 и 1000 лева. трябва да се вземат поне 100 проби.

– Какво бихте посъветвал потребителите?

– Правилото, е че един червей няма да влезе в една ябълка, натъпкана с пестициди. Когато има нещо идеално, то не е на хубаво. Трябва да има петънце по плода или зеленчука – това показва, че има поне нещо, срещу което този продукт не е пръскан.

– Бяха открити портокали у нас, които са обработвани с химикали за по-голяма издръжливост. Опасно ли е това?

– Всички препарати са опасни за здравето но хората, ако не се спазва карантинният срок. Това означава, че препаратът вече се е разпаднал и продуктът е годен за консумация. За съжаление, търговците не винаги го спазват. Фунгицидите, с които са обработени тези плодове са разрешени за ползване в Бразилия и Мексико, от където те идват. В ЕС обаче не могат да се употребяват. Ако се спазват законите, ще ядем по-безопасни храни.​​​​​​