Защо Реформаторският блок се стреми така активно към властта, при положение че ГЕРБ и БСП обявиха, че няма да подкрепят кабинет в рамките на този парламент? Готова ли е БСП на ново чудо като с генерал Радев на предсрочните парламентарни избори? Това коментира в интервю за „Стандарт” експертът по политически комуникации и преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" доц. Иво Инджов.
- Доц. Инджов, защо според вас Реформаторският блок беше толкова активен да прави правителство, след като беше ясно, че това е невъзможно в рамките на този парламент?
- Има поне три възможни обяснения на това поведение, откроило се още преди Реформаторският блок да е получил третия проучвателен мандат. Първо - казано в кръга на шегата - желанието умира последно, защото властта се услажда. Блокът, или по-точно онази част от него, която остана в отиващото си управление, за пореден път показа истинската си същност - да консумира власт на всяка цена. Да не забравяме, че при сформирането на второто правителство на Бойко Борисов реформаторите получиха много повече министерски постове, отколкото предполагаше електоралната им тежест. Те пък на свой ред пък легитимираха в ЕС управлението на ГЕРБ като дясно.
 
Второ - РБ участва активно в тупкането на топката, за да се извърти цялата въртележка с мандатите, а в същото време да управлява правителството в оставка. Така лесно се лови риба в мътни води: в последния момент се обявяват големи обществени поръчки, правят се дипломатически назначения и ред други съмнителни дейности. Трето - реформаторите показват на разединения си електорат, че са фактор, от който зависят държавните дела с надеждата да натрупат малко позитивен имидж в навечерието на най-вероятните предсрочни парламентарни избори.
 
- Доган обяви в отговор на поканата за руско отличие, че политическият елит е неадекватен. Той не се изказва случайно - към кого беше отправено това послание? 
- Всъщност, доколкото разбирам, Доган няма предвид конкретно българските политици, а политическият елит в развитите западни демокрации. Той се оказа неподготвен за явлението "Тръмп", за провала на либералното статукво, неолиберализма и либералните послания в световен мащаб. Диагнозата му е вярна, още повече че Доган наистина е един от визионерите на българския демократичен преход.
 
Същевременно той беше и един от архитектите на социаллибералния вектор в българската политика, който стана отправна точка за тройната  коалиция - БСП, НДСВ, ДПС. Но в наши дни не само неолиберализмът, а и социаллибералното му измерение - т.е. омекотеният неолиберализъм, са в дълбока криза. Затова казаното от Доган може да бъде разглеждано и като предупреждение към българския политически елит. Засега обаче той не подсказва какво точно ще замени старата система - деснопопулистки проект, радикална лява демокрация или  нещо друго.
 
- Може ли да се приеме тезата му, че Русия е гарант за мира в световен мащаб? 
- Да, безспорно. Доган казва, че Русия е алтернатива за гарантиране на сигурността и мира в глобален мащаб. Т.е. тя не е единствен гарант, а такъв, който дава алтернативни решения. Ставащото в Сирия и решителната намеса на Москва на страната на Асад във войната срещу ислямизма и тероризма дават надежда за мирен изход от конфликта в средносрочен план. Този принос на Кремъл ярко се откроява на фона на подкрепата на Запада за т.нар. умерена опозиция, която в много случаи е съюзник на ислямистите, и дългото му бездействие спрямо експанзията на "Ислямска държава". Да не говорим за изцяло погрешната западна стратегия за демократизиране на региона - от Ирак през Либия до Сирия, която даде шанс на ислямския фундаментализъм да го превърне в барутно буре.
 
- Трябваше ли Румен Радев да участва в създаването на служебен кабинет заедно с Росен Плевнелиев? Коментарите по този въпрос са много разнопосочни.
- Категорично - не. Радев е избран за президент и все още не е встъпил в длъжност. До 22 януари той няма конституционни и законови правомощия да се занимава с такъв вид дейност. Ако го направи - уж в името на политическата стабилност, ще започне държавническата си кариера с фалстарт. Защото ще даде аргументи в полза на критиците му, че стартира с активна намеса в сивата зона на политиката. Нещо, което ще противоречи на политическата му философия, доколкото има такава.
 
Освен това подобно съучастие би разтоварило президента Плевнелиев - изразител на определена политическа линия и стил на поведение, от отговорност. А политиците и особено президентите трябва да носят отговорността си докрай.
 
- БСП и левицата способни ли са на чудо, подобно на успеха с Радев?  
- По-скоро - не. Ако предсрочните избори се проведат по-рано, е възможно БСП да капитализира в по-висока степен позитивната енергия, събрала се след победата на Румен Радев, който беше наложен за кандидат от самата Корнелия Нинова и чието избиране щеше да бъде невъзможно без кампанията на БСП. Социалистите - независимо с каква нова предизборна коалиционна формула се явят, дори могат да спечелят изборите. Друг е въпросът с кого биха управлявали в следващия парламент. За трети път с ДПС? Или може би с обединените патриоти, за което веднага ще бъдат анатемосани от ПЕС и Брюксел. Възможно е БСП да е втора след ГЕРБ, както стана през 2013 г. въпреки голямото социално недоволство срещу първото правителство на Борисов.
 
Не изключвам и трети сценарий - при поява на нов политически субект да се повтори вариантът от 2001 г., когато внезапно изгрялото на политическата сцена НДСВ обра народното недоволство срещу ОДС, т.е. срещу СДС на Иван Костов. Тогава, въпреки че бяха в подем като опозиционери, червените останаха на трето място, с процент разлика след СДС, но много далеч зад партията на Симеон Сакскобургготски. Да не забравяме, че на президентските избори хората гласуваха за Радев не толкова като личност, макар че и личностните му качества имаха значение, а за фигура, която е отрицание на представата на българина за традиционния политик. А БСП се ръководи от традиционни политици. Освен това социалистическата партия продължава да не бъде реформирана. Тя е един конгломерат от влиятелно олигархично крило, омаломощено ляво крило и ситуативно прагматично крило.
 
Освен това не може да увлече след себе си младите, които са в основата на възхода на модерни радикални леви партии като СИРИЗА в Гърция и "Подемос" в Испания. В опит за разтваряне на електоралното ветрило в годините на прехода и придвижването към политическия център и средната класа, БСП вече се е отдалечила много и от работническата класа и нейните съвременни разновидности, които би трябвало да бъдат електоралното ядро на една претендираща за лява партия.    
 
- Борисов обяви, че референдумът на Слави е бил атака срещу държавността. Как ще коментирате това изявление?
- Както през последните пет-шест месеца, Борисов отново прави грешна преценка на политическата ситуация. Не може един от висшите инструменти на демокрацията да бъде атака срещу държавността. Друг е въпросът, че в този референдум има много популизъм, а водещите партии - начело с ГЕРБ и БСП, не си мръднаха пръста преди него, за да разяснят на хората какви могат да бъдат последиците - от драстичното орязване на партийните субсидии и въвеждането на мажоритарната избирателна система. Най-вероятно постъпиха така, защото не очакваха, че избирателната активност на референдума ще бъде толкова висока, въпреки въведеното задължително гласуване.
 
- Готов ли е българинът за мажоритарен вот  в два тура, не са ли прекалено големи рисковете?   
- Мажоритарната система в два тура беше едно от оръжията, с които близо три милиона души наказаха управляващите в частност и политическия елит като цяло. Хората са искрени, като искат честни, кадърни и родолюбиви политици, но малцина политици, експерти и журналисти им обясниха преди референдума, че мажоритарната система, особено в българските условия, не е задължителна гаранция за постигането на тази цел.
 
Съмнявам се, че българинът познава добре плюсовете и минусите й. За плюсовете много се изприказва, затова ще спомена накратко минусите й. Най-вероятно тя ще затвърди хегемонията на две големи политически сили (ГЕРБ и БСП) като ще даде голям "бонус" на тази, която е в по-добра кондиция, освен ако в близките месец-два не се появи нов "спасител"; в същото време ДПС ще вземе своето в регионите, в които доминира и може да възпроизведе сегашното си политическо представителство. Е, в парламента може да влязат и отделни разпознаваеми депутати от по-малки политически сили или дори независими играчи. Но те ще са за цвят.
 
Напълно е възможно да имаме следната картинка - ДПС да запази тежестта си, а обединените патриоти, които сега са в електорален възход, да не могат да вкарат представители в него. Тяхната сила е много повече в партии и коалицията им, и по-малко в отделните политически фигури.
 
Въобще, мажоритарните системи стесняват политическото представителство и ощетяват големи електорални маси. В ЕС само във Франция има мажоритарни избори в два тура и те дават отчетлива доминация на социалистите и класическата десница, макар че в парламента влизат и по-малки играчи. Освен това, каква е гаранцията, че мажоритарните кандидати задължително ще бъдат читави? Вижте кметовете например - нали и те на практика се избират мажоритарно. Сред тях има и много добри и много слаби, а масата е безлична.