Съединението на Княжество България с Източна Румелия показва смелостта на дейците, които са го извършили без позволението на Великите сили.

Голямото разочарование сред българите е, че то не е подкрепено от Русия, която не иска самостоятелна България, а държава под неин контрол.

Това заяви пред БГНЕС историкът доц. Светослав Живков, преподавател в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с когото разговаряме за политиката на Великите сили и тяхното отношение към Съединението.

Доц. Живков подчерта, че нито една от Великите сили не подкрепя Съединението в навечерието на неговото извършване.

България да кротува

„Всички Велики сили съветват България да кротува. Това е и причината предишните два опита през 1881 и 1884 г. да се провалят още в своя зародиш. Не случайно министър-председателят Петко Каравелов не иска инициативата да излиза от Княжеството. Той съветва източнорумелийските дейци да кротуват, но те слава Богу не го правят“, заяви историкът.

Според него това още веднъж показва смелостта, която имат дейците, извършили този акт:

„Не казвам, че той е извършен въпреки волята на Великите сили, но е без тяхното позволение. Отделен въпрос е, че вече извършено Великите сили няма как да не играят роля в неговото утвърждаване.

Още от самото начало те имат един негласен консенсус помежду си, че не бива да се стига до война между България и Турция поради обективния страх тази война да не прерасне в по-голяма“, посочи доц. Живков.

Така се стига до решението за провеждането на международна конференция, като на всички е ясно, че връщане към старото положение е невъзможно. Въпросът е как този акт да бъде легализиран.

В началото на октомври 1885 г. в Цариград започва работа конференция на посланиците на Великите сили, на която проличават различията в позициите и по-конкретно на водещите две – Русия и Великобритания.

Поведението на Русия

Голямото разочарование в българските среди е поведението на Русия. Всички до 6 септември 1885 г. са очаквали Русия да подкрепи Съединението.

„В края на краищата Санстефанска България е дело на руската дипломация или поне на граф Игнатиев. По онова време българите вярват, че това е руско дело. Нещо повече руските офицери, които са в Източна Румелия, вдигат тостове за Съединението. Те приветстват този акт.

Голямото разочарование идва от Санкт Петербург, когато император Александър ІІІ заявява, че не подкрепя тази акция. Русия следва политиката, че тя няма нищо против Съединението, но не и с този владетел начело“, заяви доц. Живков.

По отношение на конфликта между двамата първи братовчеди император Александър ІІІ и княз Александър І Батенберг той смята, че личностните отношения наистина влияят, но тук по-важното е друго.

„В годините непосредствена преди Съединението става ясно, че руският проект за България няма как да се реализира. Руският проект за България е България да бъде един руски протекторат.

Руски контрол

Една територия, която да бъде формално самостоятелна, но фактически да бъде под руски контрол или най-малкото руски външнополитически сателит.

За това се създава българската държава от руското оръжие, не трябва да имаме илюзии. Към това се напластяват и сложните отношения между императора и княза“, подчерта доц. Живков.

Той отбеляза, че през 1882-1883 г. водещите български политици демонстрират, че желаят Княжеството да се еманципира и да бъде самостоятелна държава, доколкото може една малка страна да бъде независима: „Това е голямо разочарование за Русия“.

Първоначално Русия смята, че в основата на тази самостоятелност е княз Александър І Батенберг, а не се осъзнава, че това е цялостно българско желание. По тази причина се предприемат и опити за неговата детронация. От началото на 1884 г. започва откритата антикняжеска пропаганда в България.

„В този смисъл Съединението не успява да предотврати свалянето на княза, но според мен го забавя. Ако нямахме Съединението, превратът от 1886 г., който е изцяло финансиран и организиран от Русия, щеше да се случи и по-рано.

Имало е личностните търкания, но преди всичко Русия е била много разочарована от това, че България е искала да бъде самостоятелна. Да го кажем по друг начин Русия няма интерес от голяма българска държава, ако е самостоятелна“, подчерта проф. Живков.

Сателит на Балканите

Санкт Петербург има интерес от голям съюзник сателит на Балканите от гледна точка на проливите, но българският политически елит желае да стане елит на една еманципирана държава. Това отравя българо-руските отношения и е основният фактор тя да не подкрепи Съединението.

Историкът припомня, че дори след нормализацията на руско-българските отношения след свалянето от власт на премиера Стефан Стамболов в края на ХІХ век, Русия не подкрепя българските аспирации към Македония.

„По Македонския въпрос Русия категорично не подкрепя българските амбиции било за автономия, било за директно присъединяване. Парадоксът е, че Великата сила, която най-активно ни помага е Великобритания. Това е малко известен факт.

Повечето българи знаят за британската позиция в подкрепа на Съединението, но не знаят, че по Македонския въпрос британците най-активно настояват за автономия“, заяви доц. Светослав Живков.